euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Има ли справедливост в солидарността: този, на пръв поглед философски въпрос, беше болезнено остро поставен от финансовата криза. Както показаха протестите в Гърция и референдумът в Исландия, две от държавите, които най-тежко постраха от кризата, хората никак не са склонни да плащат частни дългове с обществени средства. От друга страна, по-силните държави не са особено петимни да помогнат на по-слабите, въпреки че осъзнават възможността провалът им да ги засегне пряко. Типичен пример за това е Гърция, чийто фалит би застрашил директно съществуването на еврозоната.

Има ли начин солидарността в тези й два аспекта да бъде отново легитимирана? Според икономистите Даниел Грос и Томас Майер от Центъра за изследване на европейските политики, начинът е да се създаде Европейски валутен фонд.

Ако се върнем към гръцкия пример, в подобна ситуация страна като Германия, например, е губеща при всички случаи, обясняват икономистите. Ако Берлин се съгласи на спасителен пакет за Гърция, това ще изложи на риск публичните й финанси. Ако не се съгласи, финансовите й институции ще понесат значителни загуби от евентуален фалит на Гърция. А, предвид отслабеното състояние на германската банкова система, това ще отслаби публичните финанси.

До тази ситуация можеше и да не се стигне, ако имаше институция като Европейския валутен фонд. От една страна, той трябва да гарантира, че дори да възникне опасност от фалит на държава, това няма да застраши общността. А от друга, че принципът на финансиране ще е едновременно солидарен и справедлив.

Според Грос и Майер, фондът трябва да се финансира само от страните, които ще се възползват от него, т.е. онези страни в еврозоната, които не покриват критериите от Маастрихт. Вноската трябва да бъде 1 процент от стойността, с която са надхвърлени съответните показатели - държавен дълг или бюджетен дефицит. Например, държавният дълг на Гърция достига 115% от БВП (при допустими 60%), което означава, че годишната вноска по този критерий е 0.55% от БВП. Бюджетният дефицит на Гърция е 13% от БВП (при допустими 3%), което означава годишна вноска от 0.1% от БВП. Така общата годишна вноска на Гърция достига 0.65% от БВП.

Според авторите на идеята, ако ЕВФ беше създаден заедно с еврозоната, досега щеше да е акумулирал резерви от около 120 млрд. евро, достатъчни за спасяването на една малка до средна европейска икономика.

Как да действа фондът: всяка държава може да поиска помощ от него, в рамките на натрупаните си вноски плюс лихвите. Успоредно с това, трябва да представи коригираща програма, която да бъде одобрена от еврогпрупата. Тогава държавата получава право да емитира гарантиран от фонда дълг в определения размер. За по-големи суми условието е страната да приеме подходящи коригиращи мерки, чието изпълнение се следи от ЕК и еврогрупата. По този начин до криза на публичните финанси едва ли ще се стигне, защото тя не може да стане изведнъж, а върху проблемната държава ще има строг мониторинг, аргументират се авторите на идеята.

Какво става, ако държавата не спазва ангажиментите си? Като първа стъпка се орязва бъдещо финансиране (гаранции по дългови емисии). Може да се спре и финансирането от структурните фондове на ЕС. Накрая страната може да бъде изключена от паричния пазар на еврозоната.

Дори това да се случи и държавата да не изпълни ангажиментите си, което да я доведе до фалит, ЕВФ би могъл да контролира и да управлява процедурата по банкрут, без това да разруши общността (процедурата е подробно описана от Грос и Майер). Тоест, сега Гърция нямаше да разчита, че ЕС е принуден да я спаси, за да не завлече след себе си и останалите страни от еврозоната.

За Гърция вече е късно, защото тя е реален проблем в момента. Но, за подобни случаи в бъдеще, създаването на подобен фонд може да се окаже решаващо по няколко причини, смятат Грос и Майер.

Първо, начинът на финансиране на фонда ще мотивира държавите да държат финансите си в ред непрекъснато.

Второ, фондът няма да бъде принуден да взима бързи решения ad hoc и под натиск, както европейските институции в момента.

Трето, ЕВФ ще допринесе за повече прозрачност на публичните финаси. Това е особено важно, предвид влошеното им състояние в целия ЕС. Историята показва, че по време на криза всички частни дългове стават публични, твърдят авторите на идеята. Предвид безпрецедентния ръст на частната задлъжнялост през последнто десетилетие, ЕС трябва да се подготви за дълъг период на натиск върху публичните финанси. Относително успешният опит на Ирландия и Литва показва, че фалитът не е неизбежен, но докато бъде избегнат има значителен период на несигурност. С ЕВФ Европейският съюз ще бъде по-добре подготвен за тези трудни времена, още повече предвид очевидния провал на Пакта за стабилност и растеж, смятат икономистите.

А вече и политиците: Европейската комисия дава ясни знаци, че е готова да подкрепи подобна идея, пише в днешния си брой Financial Times . „Комисията е готова да предложи европейски инструмент в подкрепа на членовете на еврозоната", казва комисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, а колегата му Антонио Таяни (еврокомисар по индустрията) смята, че идеята може да бъде обсъдена още на регулярната среща на Комисията във вторник, 9 март.

Първи германският финансов министър Волфганг Шойбле обяви, че съвсем скоро ще предложи създаването на нова европейска институция по подобие на Международния валутен фонд, която да подсигури стабилността в еврозоната. Помните ли примера в началото - Германия беше страната, посочена като губеща във всички случаи от ситуацията в Гърция. Затова може би не е случайна германската инициатива в създаването на ЕВФ. Остава да видим подробности от германското предложение и мнението на страните, които биха разчитали на подобен фонд в бъдеще. Защото спасението на давещите се не може да е дело на самите давещи се, но трябва да става с дейното им участие.