euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Dobrodosla, Hrvatska!

Десислава Димитрова, December 9, 2011

След успешното затваряне на всички преговорни глави през това лято, днес Хърватия официално подписа и договора за присъединяване към Европейския съюз, с което отвори и нова глава в историята си на независима държава. На фона на сериозната криза и още по-сериозните противоречия относно какъв да бъде изходът от нея между някои държави-членки на съюза, подписването на договора с най-новата страна-членка е наистина обединяващо събитие. Въпреки неясното бъдеще на Евросъюза и появилите се коментари, че присъединяването на Хърватия е като да се качиш на Титаник, след като вече се е ударил в айсберга и хърватския президент Иво Йосипович, и премиерът Ядранка Косор изглеждаха наистина доволни от постигнатото.

Особено развълнувана изглеждаше Косор, за която подписването всъщност е една от последните й изяви на политическата сцена. По време на четирите години на премиерския пост тя успя да убеди Брюксел, че страната й е готова за пълноправно членство, но изгуби политическата битка с вътрешните си опоненти и претърпя много тежка загуба на парламентарните избори тази неделя.

Косор не щадеше сили и средства, за да покаже, че може да се справи с най-големия проблем - корупцията, но въпреки успехите и в тази област, недоволството на хърватите, подклаждано и от икономическата криза, нарасна през последните месеци до степен, че те предпочетоха да изберат ляво правителство, което се случва за втори път през последните 20 години.

След подписването на договора, Косор остана в Брюксел, за да участва за пръв път, макар и като наблюдател в Eвропейския съвет. През следващите година и половина, докато трае процесът на ратифициране на договора и страната стана пълноправен член, наблюдател ще бъде победителят от изборите в неделя и сочен за бъдещ премиер Зоран Миланович.

Трудните задачи пред Миланович обаче тепърва предстоят. Само ден след изборите международната рейтингова агенция Фич предупреди, че новото правителство трябва да проведе фискална консолидация и структурни реформи, с които да подпомогне растежа, ако иска да запази сегашния си рейтинг. Освен това перспективата пред рейтинга на страната, който трябва да бъде преразгледан в началото на следващата година остава негативна под влияние на сериозния бюджетен дефицит, растящият държавен дълг и слабият икономически растеж. Според анализаторите от Фич дори позитивен фактор като членството на страната в ЕС няма да е достатъчен, за да се балансират негативите, с които правителството трябва да се справи.

Ползите от членството, според анализаторите се изразяват в това, че Хърватия ще получи достъп до нови източници на финансиране, ще дойдат нови чуждестранни инвестиции и ще помогне в осъществяването на фискалната й политика. Бъдещите управляващи обаче досега не са представили ясна икономическа програма, освен че ще се опитат да намалят бюджетния дефицит до под 3% и да ограничат публичния дълг до 60% от брутния вътрешен продукт (БВП).