euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Голяма крачка за малката балканска държава и малка стъпка напред в процеса на разширяване. Така може да бъде определена новината от сряда, 12 октомври, че Европейският съюз и Черна гора започват официално преговори за присъединяване на страната към общността. Ден преди да посети Подгорица и лично да съобщи новината на премиера Игор Лукшич, еврокомисарят по разширяването аргументира решението на Комисията по следния начин:

„Черна гора работи много. Видяхме реален напредък, включително в съдебната реформа, промените в изборното законодателство, свободата на медиите, анти-дискриминацията и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Затова предлагам да започнем преговори за присъединяване с Черна гора.”

В доклада на комисията относно напредъка на Черна гора, която получи официално статут на страна-кандидат за членство миналата година, се посочва, че от октовмри 2010, когато страната получи препоръка за започване на преговори е било направено доста, но и че все още остава и доста работа за вършене, особено в областта на правосъдието. „Комисията препоръчва нов подход при преговорите в тази област, които включват навременна намеса в проблемите, свързани с правосъдието, основните човешки права, свободата и сигурността,” се посочва в доклада.

Според източници на изданието EurActiv, този подход означава, че отварянето на смятаните за най-трудни преговорни глави 23 и 24 „Съдебна система и основни човешки права” и „Правосъдие, свобода и сигурност” ще започне в много ранен етап на преговорите, а отварянето на нови глави ще зависи от постигнатото по тези две, което е наистина радикално нов подход в преговорите.

С този си подход Комисията явно иска да избегне това, което вече се случи при преговорите с Хърватия, която затвори най-тежките глави към края на преговорите, а подобен опит преговарящите вече имаха още с България и Румъния. Според EurActiv решението за старт на преговори с Черна гора може да се тълкува и като опит на ЕС да покаже, че процесът на разширяване не е замразен заради всички останали проблеми в Европа. Освен това, съществува и мнението, че Черна гора, въпреки че е известна с мащабите на корупцията там, всъщност е доста малка страна, чиито проблеми трудно могат да застрашат ситуацията в целия ЕС.

Македония - реформи по инерция

И докато мненията за решението за Черна гора стигаха до крайното: Комисията прави това по инерция, за Македония, която също има официален статут на държава-кандидат за членство, всички бяха категорични, че страната се е оставила точно на инерцията и затова не получи дата за започване на преговорите.

„Достигането до следващата фаза на процеса на присъединяване ще стане, ако има развитие в провеждането на реформите и запазването на междуетническия мир. Освен това, то ще има положително влияние върху целия регион,” се казва в доклада на Комисията.

По думите на докладчика на Европейския парламент за Македония Ричард Хоуит, цитиран от EurActiv, следващата година ще бъде ключова за Македония в това страната да покаже, че може да даде нов тласък на реформите, които да я подготвят за членство, но освен критикикуването трябва да бъде отбялзван и напредъкът, когато той е налице.

Една от областите, в която отново не е отчетен напредък, е спорът за името на бившата югославска република със съседна Гърция. Комисията напомня, че решението на проблема се отлага вече твърде дълго време и че всички усилия трябва да бъда насочени към незабавното му вземане, за да няма негативни последици върху добросъседските отношения.