euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Когато през 2006 година Черна гора обяви независимост, един от аргументите й за отделянето от съюза със Сърбия беше, че Белград спъва нейната евроинтеграция. Причината е, че Сърбия не може да изпълни условието за пълно сътрудничество с Хагския трибунал, тоест да арестува Ратко Младич. Сега, четири години по-късно, Черна гора е на прага на получаването на статут на страна-кандидатка за членство, докато сръбската кандидатура тепърва ще се проучва.

През последните дни зачестиха изказванията на представители на Подгорица и Брюксел, че страната може да получи статут на кандидатка за членство на предстоящия Европейски Съвет в Брюксел на 16 и 17 декември. Основания за оптимизъм не липсват, тъй като в мнението си за черногорската кандидатура, публикувано през ноември, Европейската комисия даде положителна оценка и отправи препоръка за това.

Комисията заключи, че Черна гора продължава да бележи напредък в изпълнението на политическите и икономическите условия. Ключовата дума в доклада, обаче, беше реформи.

Преминаването на следващия етап от евроинтеграцията е ясно обвързано с изискването да се положат повече усилия в съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, засилване на капацитета на публичната администрация. Препоръките в тази област са с ходни с отправените към Хърватия, която вече е на финала на преговорния процес.

Освен това Черна гора ще трябва да поработи още, за да хармонизира родното с европейското законодателство и да го приложи ефективно в области като свободно движение на работници, услуги и капитали, обществени доставки, конкуренция, финансови услуги, информационно общество и медии, транспортна политика, енергетика и др.

Комисията констатира, че има слабости при прилагането на практика на законодателството. Публичната администрация остава слаба и силно политизирана, се казва в доклада. Еврокомисията изразява загриженост и заради политизирането на съдебната система и пропуските при работата на органите на реда, по-специално в борбата с организираната престъпност и корупцията.

Докладът отбелязва, че страната сътрудничи активно на регионално ниво, играе конструктивна роля в редица регионални инициативи и поддържа добри отношения със съседите си.

Европейската комисия посочи, че преговорите за членство с Черна гора може да започнат, щом страната изпълни всички политически критерии за членство, отнасящи се до стабилността на институциите и върховенството на закона. Сред изискванията са да се подобри законовата рамка за изборите съгласно препоръките на ОССЕ и Венецианската комисия, да се засили ролята на парламента, да се засили върховенството на закона, особено що се отнася до премахването на назначенията в съдебната система по политически причини или на хора без съответните качества, да се гарантира независимостта на съдиите и прокурорите. Комисията настоява още за подобряване на антикорупционото законодателство и засилване на борбата с организираната престъпност.

И докато след публикуването на мнението на ЕК в Черна гора имаха основания да празнуват, в Албания настроенията бяха доста по-песимистични.

След като разгледа кандидатурата на Тирана, Комисията заключи, че са необходими още реформи и усилия, за да препоръча предоставянето на статут на кандидат за членство. От юни миналата година страната е изправена пред политическа криза заради бойкота на опозицията след парламентарните избори, които според тях са били съпроводени с нарушения. Главната опозиционна партия - Социалистическата, месеци наред отказваше да заеме мястото си в парламента, докато властите не направят пълно разследване на изборните материали. Това доведе до невъзможността да бъдат приети ключови за евроинтеграцията закони.

Албания внесе молбата си за членство в ЕС на 28 април 2009 година, четири месеца след Черна гора. Въпреки широкия обществен и политически консенсус около евроинтеграцията като приоритет, политическите партии не успяха да преодолеят различията си, за да работят заедно за постигане на тази цел през изминалата година. Европейската комисия констатира, че все още не е постигната достатъчна ефективност и стабилност на демократичните институции, а парламентът не функционира както трябва. Политическият диалог не е конструктивен и се основава на конфронтация, което пречи на парламентарната работа и спъва прокарването на необходимите политически реформи.

Въпреки че според международните наблюдатели последните парламентарни избори като цяло са отговаряли на международните стандарти, бяха констатирани някои пропуски и бяха отправени препоръки. ЕК съветва Албания да проведе избирателна реформа, която да подобри процеса при следващи избори.

В документа се отбелязва, че през последните години Албания е постигнала напредък в укрепването на върховенството на закона, по-специално с прилагането на законови и институционални реформи в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност. Забелязват се обаче съществени недостатъци по отношение на независимостта и ефикасността на съдебната система. Липсва прозрачност при назначаването и оценката на съдиите. Сериозна загриженост предизвиква корупцията, особено в съдебната система, здравеопазването и при провеждането на реституцията. Еврокомисията отчита като значителен проблем липсата на прозрачност при финансирането на политическите партии. По отношение на икономическите критерии, страната е постигнала известна степен на макроикономическа стабилност.

За Тирана, също както при Черна гора се отбелязва, че играе конструктивна роля в регионалното сътрудничество и отношенията й със съседите й като цяло са добри.

В заключение може да се даже, че двете страни постигнаха доста, но не достатъчно през изминалата година и трябва да продължат с реформите, за да докажат, че са готови за членство в Европейския съюз. Черна гора може и да изпревари Албания, като получи статут на страна-кандидатка, но това все пак не гарантира започване на преговори. Да си припомним Македония, която получи такъв статут през 2005 година, а все още чака в преддверието на ЕС.