Иде ли европейският пенсионер?

Ралица Ковачева, February 17, 2012

Пенсионерите в Европа ще стават все повече, а пенсиите им - все по-малки. Работещите ще стават все по-малко и ще работят все по-дълго. През 2060 година на всеки пенсионер (над 65 години) ще се падат само двама работещи (в трудоспособна възраст). В момента съотношението е 1:4.

Тази мрачна перспектива е описана в Зелената книга за пенсиите, публикувана от Европейската комисия през юли 2010 година. Документът имаше за цел да инициира общоевропейски дебати по темата, защото макар много от проблемите да съществуваха от години, кризата направи решаването им належащо в спешен порядък. Защото разходите за пенсии ще оказват все по-сериозен натиск върху закъсалите национални бюджети на фона на големите дефицити и дългове. В ЕС като цяло разходите за пенсии са средно над 10% от БВП, като се очаква да надхвърлят 12% до 2060 г. Ситуацията в отделните страни силно се различава - докато Ирландия отделя за пенсии едва 6% от БВП, Италия дава 15%.

От една страна продължителността на живота в Европа продължава да расте, което значи, че хората получават пенсии по-дълго време. Като добавим и щедрите възможности за ранно пенсиониране, този период става още по-дълъг. От друга страна трудоспособното население намалява, а доколкото го има е силно ударено от безработицата в резултат на кризата - т.е. по-малко хора плащат вноски за пенсии, а повече хора няма да могат да получат добри пенсии заради годините без работа. В резултат на всичко това разходопокривните пенсионни схеми (държавните пенсионни системи) са недофинансирани, а капиталовите (основани на индивидуални вноски в лична сметка) пострадаха от намалената стойност на активите и по-ниска възвращаемост.

Всички тези проблеми трябва да бъдат решени едновременно и още по-важно - веднага. В някои страни това вече става, макар и под диктата на неизбежните обстоятелства, например в Гърция. Други страни пък се опитаха да маскират положението, например Унгария, която просто принуди гражданите си да прехвърлят частните си пенсионни сметки в държавния фонд и така „запълни” бюджетния си дефицит - не, че някой й повярва, но както отбелязва Комисията, това доказа нуждата системните пенсионни реформи да попаднат в обхвата на Пакта за стабилност, подобно на дълга и дефицита.

Въпросът е, че пенсионните системи са изцяло отговорност на страните-членки, затова всякакви инициативи на европейско ниво се посрещат подозрително и скептично. Това става напълно очевидно от Бялата книга за пенсиите, публикувана на 16 февруари 2012 година, в която ЕК обобщава резултатите от проведените консултации. Комисията е получила близо 1700 отговора от правителствата на страните-членки, националните парламенти, бизнес организации, профсъюзи, гражданското общество, пенсионните фондове.

Повечето страни-членки ясно са заявили, че желаят задълбочаване, а не разширяване на съществуващата европейска рамка за пенсиите. С други думи - решенията за пенсионните системи да си останат национални. Също така, макар че е изразена широка подкрепа за премахването на пречките пред мобилността, съществува „далеч по-малко съгласие какво означава това на практика” при положение, че страните не желаят никаква промяна в сегашните правила за координация на системите за социално осигуряване. Националните правителства са по-благосклонни ЕС да получи по-широки правомощия по отношение на допълнителните пенсионни схеми.

Тази съпротива е разбираема, предвид чувствителността на темата „бюджетен суверенитет”. Но, както подчертава Комисията „успехът или провалът на националните пенсионни политики и реформи по-силно от всякога се отразява извън националните граници, особено в Икономическия и валутен съюз (ИВС)”. Това естествено прави пенсиите „въпрос от обща загриженост в ЕС”. Вече са факт първите стъпки в тази посока – в стратегията Европа 2020 и засилването на икономическото управление на европейско ниво. А може би най-знаковата промяна откриваме в друг важен и актуален документ - Договорът за стабилност, координация и управление на ИВС, популярен като фискалния пакт. Той представлява междуправителствен договор, подкрепен от 25 страни от ЕС и предстои да бъде подписан в началото на март.

В договора неколкократно е споменато, че ще се търси засилена координация на икономическите политики по въпроси, които са от съществено значение за гладкото функциониране на Икономическия и валутен съюз (ИВС), макар съответните области да не са назовани конкретно. В Бялата книга за пенсиите обаче откриваме следното изречение: „Именно успехът на пенсионните реформи в страните-членки е главен определящ фактор за гладкото функциониране на Икономическия и валутен съюз”. И тъй като вероятността напълно идентичната формулировка да е случайна е равна на нула, следва изводът, че макар и трудно, националните правителства започват да разбират нуждата от общо решение на проблемите в пенсионните системи. Подобна промяна не е изненадваща, предвид сериозните трусове, които преживя Европа през последната година и половина. А след като веднъж беше произнесена фразата "фискален съюз", вече нищо не е същото.

Разбира се, общо решение по никакъв начин не означава еднакво за всички, както много ясно личи и от Бялата книга. Общата цел, поставена от ЕК е да се осигури финансова устойчивост на пенсионните системи, успоредно с адекватност на пенсиите, защото просто наличието на някакви пенсии не е достатъчно, а коефициентът на заместване (на колко процента от дохода преди пенсиониране отговаря пенсията) намалява. Единственият начин това да се промени е като хората работят по-дълго и се осигуряват допълнително.

А досега тенденцията беше обратната, макар според ЕК да е започнала да се обръща - нивото на заетост на хората между 55 и 64 годишна възраст в ЕС като цяло е под 50%. Разбира се, данните силно варират между различните страни - в Малта работят едва една трета от 55- 64 годишните, а в Швеция - над 70%. Ако погледнете картата вляво, ясно ще забележите, че хората работят по-дълго в страните с успешни икономики. Страните, които в момента имат икономически проблеми, са тези с ниво на заетост на възрастните хора под средното за ЕС.

В Годишния обзор на растежа Европейската комисия препоръчва реформите, провеждани на национално ниво да целят обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота, ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране, подкрепа за по-дълго оставане на пазара на труда и учене през целия живот, изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените, насърчаване на допълнителното пенсионно осигуряване.

„Политическото одобрение на такива реформи ще зависи от това дали се възприемат като справедливи”, отбелязва Комисията и подчертава, че физическата способност за работа и възможността за намиране на работно място силно се различават в различните страни-членки. В този смисъл здравословното състояние е важен фактор още повече, че разходите за здраве също са съществена част от националните бюджети.

И макар Бялата книга да оставя у читателя известно разочарование и усещане за безсилие, заради липсата на конкретни мерки, всъщност бялата лястовица на промяната е факт. След като страните-членки вече приеха, че националните бюджети не са само тяхна лична работа, а могат да бъдат обсъждани (и нещо повече - коригирани) на ниво Брюксел, очевидно са наясно, че скоро това ще се случи и с данъчните, пенсионните, социалните и здравните системи. Въпросът вече не е дали, а кога. А предвид мащабите на кризата и задаващите трудни икономически години, отговорът е само един: скоро.

България: Хоризонт 2020