euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Лични сметки, а не обещания - така Независимият съвет за пенсионна реформа (в който членуват някои от водещите български икономисти) формулира своята визия за бъдещето на пенсионния модел в страната. Според членовете на съвета, „провеждането на каквато и да е реформа без ясна визия и цел, тоест без да има яснота към какво точно сме се запътили, би обезсмислило самата реформа, правейки я хаотична, непоследователна и най-важното - безпринципна”.

Визията на икономистите за работещ пенсионен модел се основава на три принципа: реални спестявания, а не трансфери; независимост, личен избор и отговорност; стабилност и устойчивост.

Това означава, че когато става дума за реформа, по-скоро се има предвид пълен прелом, защото нито един от тези три принципа не съществува в сегашния пенионен модел. „Работещият пенсионен модел е този, при който хората реално осигуряват старините си - не се разчита на обещания и трансфери, а на реално спестени пари от същия този човек, който бива осигурен. Водещият елемент са личните спестявания, а държавата играе допълваща социална роля.”

Такъв пенсионен модел, според икономистите, би имал два стълба: личен капиталов стълб и държавен, солидарен. Всеки ще отделя част от заплатата си в лична пенсионна сметка (според членовете на съвета - около 10 процента), ще управлява парите в личната си сметка, ще решава сам колко да спестява за пенсия и кога да се пенсионира. Ролята на държавата е да регулира системата - да не се поемат неразумни рискове, да има прозрачност и информираност - и да подпомага хората, които не са натрупали достатъчно средства за пенсиониране.

Според euinside така разбирана солидарността е приемлива, защото работещите не са заложници на пенсионерите или на неработещите, а системата като цяло не е заложник на демографската криза. В момента в България също има втори пенсионен стълб, но той е по-скоро символичен и няма ясна тенденция да измести ако не напълно, то в сериозна степен първия, солидарния, стълб. Именно преминаването от разходо-покривния модел към капиталов би могла да бъде трудната и социално болезнена (следователно политичеки рискована) част от реформата.

Затова икономистите логично отбелязват, че докато „в редица страни разходо-покривният модел постепенно се измества от капиталовия модел с лични сметки, като новопостъпващите на трудовия пазар се осигуряват единствено чрез лични сметки [...] България изостава спрямо развитите страни, а също и спрямо някои от най-бързо развиващите се страни в Централна и Източна Европа като Словакия, Полша, Литва и т.н.”

Затова именно този преход ще бъде основното предизвикателство в работата на Независимия съвет за пенсионна реформа, който ще използва опита на развитите страни (сред които се открояват Холандия, Австралия), за да предложи български възможности за преход към подобен модел с водеща роля на личните пенсионни сметки.

euinside също се включи в дискусията като Ви дава възможност да проследите, освен работата на Независимия съвет за пенсионна реформа, но и опита на близки по показатели до България страни. Вече ви представихме полския опит, скоро ще прочетете как е проведена пенсионната реформа в Словакия.

Големият въпрос за България, обаче, не е теоретичният модел или практическият чуждестранен опит, който страната ни би могла наготово да изкопира, не е дори в конкретните проценти и срокове, в които реформата ще получи цифрово изражение. Голямото предизвикателство пред България, както в euinside неведнъж отбелязваме, се нарича политическа воля.

Една от 60-те кризисни мерки на правителството предвижда до края на месец май да бъдат разработени визии за пенсионна и здравна реформа. Дотук, обаче, всички знаци, които правителството дава, са в посока отлагане на реформите с цел запазване на крехкото социално доволство. Но е все по-ясно, че обществените нагласи са все повече в полза на реформите, а кръгът на „доволните” от запазването на статуквото непрекъснато намалява. Затова е крайно време реформата да започне. И което е по-важното: да продължи в зададената посока, независимо от смяната на правителствата и политическата конюнктура.