Добрият, лошият и злият за Гърция

Аделина Марини, February 16, 2012

Покачващото се напрежение покрай Гърция, дали ще получи втория спасителен заем или не, разпали страстите в Европейския парламент в сряда сутринта, по време на редовната сесия на парламента в Страсбург. Тогава по програма трябваше да бъдат обсъдени три доклада, свързани с Годишния обзор на растежа 2012 (ГОР2012), представен от Европейската комисия в края на ноември. Преди дебатите за растежа обаче депутатите трябваше да изслушат програмата на датското председателство за предстоящия пролетен Европейски съвет на 1 и 2 март, както и вижданията на Европейската комисия. Тъй като в нито едно от двете изказвания не беше спомената Гърция, това разгневи евродепутатите. Обсъждането на Гърция отне повече от час и наложи промяна в програмата на парламента.

Голямото изригване беше провокирано от поредния съспенс, който се създаде по драмата "Гърция", след като беше съобщено, че планираната за сряда вечерта среща на Еврогрупата (министрите на финансите на еврозоната), на която трябваше да бъде дадена зелена светлина за отпускането на втория спасителен заем в размер на 130 млрд. евро няма да се проведе. Миналата седмица срещата на финансовите министри приключи без споразумение и с три условия, които гръцките политически партии и правителство трябваше да изпълнят до сряда (15 февруари). Те бяха правителството да намери откъде да отреже допълнително 325 млн. евро от бюджета за тази година; политическите партии да дадат писмени гаранции, че програмата за реформи, която придружава заема ще бъде изпълнявана и след парламентарните избори, очаквани през април; самата програма да бъде одобрена от народното събрание на Гърция, което стана в неделя с отцепването на депутати от почти всички политически партии.

Това, което липсваше до срещата на работната група на Еврогрупата във вторник бяха именно политическите гаранции. Затова и шефът на групата Жан-Клод Юнкер сведе срещата до конферентен телефонен разговор, след който беше разпространено кратко изявление. В него г-н Юнкер посочва, че е постигнат значителен напредък и са получени силни уверения от страна на лидерите на двете коалиционни партии в гръцкото правителство. Освен това е завършен и анализът на устойчивостта на гръцкия дълг от тройката, което също беше условие за провеждането на срещата. От изявлението става ясно, че вече е установено откъде да бъдат отрязани 325-те милиона евро, но "са необходими допълнителни обсъждания относно конкретните механизми за подсилване на надзора върху изпълнението на програмата и за гарантиране, че ще бъде отдаден приоритет на обслужването на дълга".

Това е ключовото изречение в иначе краткото изявление на Жан-Клод Юнкер, което завършва с увереност, че Еврогрупата ще може да вземе необходимите решения в понеделник, 20 февруари. Дали това е така обаче е въпросът, който човек си задава, след като е видял и реакциите на много от страните-членки. В Еврогрупата се е очертала подгрупа на страните, които вече губят търпение. Едва ли ще е изненада, но това са Холандия, Финландия и Германия. В интервю преди конферентния разговор германският министър на финансите Волфганг Шойбле дори предложи нещо още по-сериозно - Гърция да отложи планираните за април парламентарни избори и да си назначи технократско правителство, което да не включва политици като господин Венизелос (министърът на финансите) и г-н Самарас, лидерът на партия Нова демокрация. С други думи, правителство като това в Италия (за което ще стане дума в отделен анализ).

Казаното от г-н Шойбле обаче заслужава специално внимание, тъй като то поставя под съмнение дали наистина е възможно постигането на съгласие за отпускането на втория заем в понеделник. Вече се появиха спекулации, че е възможно на 20 февруари да бъде взето решение само за част от сумата, за да се избегне, ако бъде дадена цялата сума на гръцките власти те да спрат изпълнението на програмата, както стана с първия спасителен заем. Като се има предвид, че в изявлението си Жан-Клод Юнкер говори за "конкретни механизми за подсилване на надзора на изпълнението на програмата и за гарантиране, че приоритет ще се отдаде на ослужването на дълга", човек трудно може да се сдържи да не си помисли, че вероятно става дума за прилагане на предложението на Франция и Германия от 6 февруари за създаването на специална доверителна сметка, в която спасителният заем да бъде изсипан и приоритетно да служи за погасяване на дълговете на Гърция. Впрочем, европейски политици, цитирани от различни международни издания подхвърлиха възможността решението за втория заем за Гърция да бъде обсъдено на пролетния Европейски съвет на 1-2 март.

Добрият Европейски парламент

На фона на тези политически совалки и надпревара с времето, тъй като Гърция има в началото на март падеж по дълг в размер на близо 15 млрд. евро, който ако не бъде погасен страната ще фалира - мисъл, която вече никак не е чужда на много страни, включително и на Германия - спонтанните дебати в Страсбург представиха Европарламента в ролята на добрия от класическия уестърн "Добрият, лошият и злият". Разбира се, изказванията в залата се различаваха в зависимост от политическата окраска, но като цяло евродепутатите изразиха загриженост, че Гърция не е в основата на дневния ред, че решението се протака и че в крайна сметка се отправят разнообразни сигнали.

Така например лидерът на най-голямата група в ЕП Joseph Daul (ЕНП, Франция) отправи остри критики срещу това, че не е чул думата Гърция нито веднъж в изказванията на Николай Вамен, министър по европейските въпроси на Дания и на Марош Шефчович, еврокомисар по институционалните въпроси. Г-н Daul поиска също така да знае в крайна сметка каква е позицията на Комисията по казуса "Гърция", като се има предвид, че еврокомисарят на цифровия дневен ред на ЕС Нийли Круз каза наскоро в интервю за холандски вестник, че фалитът на Гърция няма да е голяма загуба за еврозоната. Това изказване принуди много от еврокомисарите и председателя на ЕК да обясняват, че всички искат Гърция да остане в еврозоната.

Hannes Swoboda, председател на групата на социалистите и демократите (Австрия) съвсем очаквано се концентрира в изказването си върху социалния аспект на гръцките проблеми. Той пръв завиши емоционалния градус като заяви: "Има хора в политическия елит на Гърция, които трябва да се научат да поемат отговорност. Със сигурност има политици в Гърция, които искат неща, които просто влошават ситуацията. Те желаят да бъдат отменени минималните заплати. Това означава отслабване на данъчната политика, икономическата реалност и икономическата мощ и тласка държавата в криза. Това не желаем да се получи". По-нататък той обяви, че всъщност тройката (ЕК, ЕЦБ, МВФ) изнудва Гърция и погазва демократичните права. "Гърция се нуждае от съвети, не от диктат", завърши той.

Съпредседателят на групата на Зелените Daniel Cohn-Bendit надмина себе си по колоритност на изказването си и дори засенчи обикновено най-колоритния евродепутат Nigel Farage, съпредседател на групата "Европа на свободата и демокрацията". Според Cohn-Bendit тройката е група от неолиберални талибани. Той заяви, че не може от Гърция да се искат само лишения и икономии и да се твърди, че тя нищо не е направила до момента. Той припомни, че държавната задлъжнялост е намаляла от 10% на 3%, като вероятно визира само бюджетния дефицит. "В момента дори не желаем да дадем на гърците 130 млрд. Блокираме определена сума, просто защото нещо не е подписано. Това е упражняване на принуда! Това е насилване на гръцкия народ!", каза още той. За финал евродепутатът се обърна директно към Германия като припомни, че по време на окупацията на Гърция повече от 320 милиона са били прехвърлени от гръцките банки в Берлин. "Ако ги обърнем в евро, това представлява 81 млрд. евро и германците така и не желаят да ги върнат. Вие дължите това на гърците!", каза разпалено Daniel Cohn-Bendit.

От името на либералите (АЛДЕ) се изказа Alexander Graf Lambsdorff, който обяви, че търпението се изчерпва. "Ние сме обладани от желанието да помогнем на Гърция, но фазата на обещанията трябва да приключи и да започне фаза на изпълнение на мерките", каза той и влезе в конфликт с Daniel Cohn-Bendit, от когото поиска обяснение какво означава "неолиберални талибани" и му припомни, че "ние уважаваме всички народи в Европа и очакваме по същия начин да се отнасят и с нас".

Nigel Farage не изневери на нрава си като обясни, че изблиците в неделя (когато имаше палежи на десетки сгради в Гърция) се дължат на това, че гърците са лишени от демократични права. "И аз да бях гръцки гражданин и аз щях да съм там, за да се опитам да унищожа този ужас". Според него, Гърция върви към революция.

Многократно по време на наистина разгорещените дебати беше повдигнат въпроса за демокрацията в Европейския съюз. Тройката беше обвинена неколкократно в деспотизъм и тероризъм. Напрежението стигна дотам, че беше повдигнат и въпроса защо няма самокритичност от страна на гръцките депутати. Един от влиятелните евродепутати, французойката Sylvie Goulard (АЛДЕ) изрази недоумение от така развилите се дискусии и искрено обяви: "Не знам за какво говорим тук тази сутрин. Намирам този дебат за доста изненадващ". Според нея сега не е времето да се търси кой е крив и кой е прав, а да се обсъжда методът на прилагане. Тя също се присъедини към онези, които смятат, че в момента на Гърция се налага със сила да стабилизира икономиката си. "Да наложим стабилност в еврозоната със сила е в противоречие на това, което се прави от повече от 50 години", заключи тя.

Едно от наистина трезвите и много смислени изказвания принадлежеше на полския евродепутат Jacek Saryusz-Wolski от ЕНП, според когото трябва да се говори за геополитическите последици от евентуално излизане на Гърция от еврозоната и последващата й дестабилизация. По думите му, има опасност от авторитарен сценарий в Гърция, което ще доведе до нестабилност в района на Балканите и южното Средиземноморие. "Каква ще бъде външнополитическата тежест, ако Гърция фалира? Последиците ще бъдат много много сериозни. Не се нуждаем от счетоводни оценки, а от по-широка визия", завърши той, но призивът му за сериозност и трезвост остана нечут.

Гръцки евродепутат скочи и обясни, че всички говорят за Гърция, но забравят какво стои зад нея. Става дума за Португалия, Испания, Франция, чийто отличен кредитен рейтинг беше намален. Депутатът припомни, че един фалит на Гърция ще означава "фалит на социалните идеи на Европа".

В края на дебатите Николай Вамен запази датско самообладание и заяви, че ЕС има отговорност да спаси Гърция, но Гърция също има отговорност да си помогне сама. От името на Комисията Марош Шефчович припомни, че до момента Гърция е получила безпрецедентна подкрепа, която е дадена със съгласието на държавите-членки. Той се опита да защити тройката от хвърлените по нея обвинения в диктатура и талибанизъм като припомни, че представителите на ЕК, ЕЦБ и МВФ само преговарят и дори помагат на гръцките власти да се договарят с инвеститорите от частния сектор. "Като цяло говорим за програми, подпомагани от частния сектор или с тяхното участие и сумата е над 300 млрд. евро", каза още той. По време на гръцката драма миналата седмица стана ясно, че все пак има връзка между договарянето на спасителния заем и преговорите на гръцкото правителство с частния сектор да поеме загуби от 50% по гръцкия дълг в замяна на ангажимент от страна на еврозоната да поеме своята част от гръцката задлъжнялост.

Според публикации в The Financial Times вече усилено текат преговори между еврозоната и частния сектор да бъде преструктуриран част от дълга, ако обаче от ЕС сложат на масата 93 млрд. евро. Поредният епизод от гръцката драма предстои в понеделник. Сякаш, за да задържат вниманието на зрителя още няколко дена, гърците започнаха да свирят на струната на личните чувства. Така например, гръцкият президент обяви патетично по време на среща с военните началници в министерството на отбраната: "Ние сме длъжни да работим усилено, за да преминем през тази криза, но не можем да приемаме обиди от г-н Шойбле. Кой е г-н Шойбле, че да обижда Гърция? Кои са тези холандци, кои са тези финландци? Ние винаги сме отстоявали не само свободата на нашата страна, но и свободата на Европа". Гръцкият министър на финансите Евангелос Венизелос пък беше цитиран да казва, че вече има хора в ЕС, "които не ни искат".

Дълговата криза в еврозоната