euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В навечерието на срещата на Европейския съвет на 30 януари се заговори за германско предложение, според което Гърция трябва да предаде бюджетния си суверенитет на европейски комисар като условие да получи втория спасителен заем. Предложението провокира остри реакции и в крайна сметка беше потулено - до понеделник, 6 февруари, когато беше официализирано от дуото Меркози (Ангела Меркел и Никола Саркози) в съвместно интервю.

Лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози заявиха, че ако иска да получи втория спасителен заем, Гърция трябва да събира всичките си приходи в специална доверителна сметка, така че да се гарантират плащанията на лихвите по дълга. Всъщност, приоритизирането на плащанията по дълга е първата точка от гореспоменатото предложение, останала в сянката на далеч по-„пикантната” идея за бюджетен комисар. Ето как е формулирано предложението според текста, публикуван от The Financial Times.

„Гърция трябва да се обвърже юридически да даде абсолютен приоритет на бъдещото обслужване на дълга. Този ангажимент трябва да бъде правно закрепен от гръцкия парламент. Държавните приходи трябва да се използват преди всичко за обслужване на дълга, само оставащите приходи може да се използват за финансиране на първични разходи. Това ще увери отново публичните и частни кредитори, че Гърция ще спазва ангажиментите си след участието на частния сектор [сделката по отписване на част от дълга] и ще повлие положително на достъпа до пазарите. De facto елиминирането на възможността от фалит ще направи заплахата от неизплащане на транш по втората спасителна програма много по-достоверна. Ако бъдещ транш не бъде изплатен, Гърция не може да заплашва кредиторите си с фалит, но вместо това ще трябва да приеме бъдещи ограничения на първичните разходи като единствената възможна последица от всяко неизплащане [на транш].”

Досегашните опити на ЕС и МВФ да принудят Гърция да спазва ангажиментите си и да прилага обещаните реформи като заплашват, че няма да отпуснат поредния транш от заема от 110 милиарда евро претърпяха неуспех. Гърция винаги излизаше с насрещна заплаха от фалит и получаваше парите от кредиторите си, без да е изпълнила своята част от сделката. Така че, сега очевидно целта е тази възможност за шантаж да бъде избегната като плащанията по дълга бъдат гарантирани. А ако Гърция не изпълнява ангажиментите си и в резултат не получи бъдещ транш, това ще бъде изцяло за сметка на собствения й бюджет.

В крайна сметка, макар не в толкова прав текст, колкото предложението за бюджетен комисар, на практика това също лишава Атина от бюджетния й суверенитет като определя еднозначно фискалните приоритети. Темата беше подробно коментирана в последното издание на euOUTside.

Както каза френският президент Никола Саркози в съвместното си интервю с Ангела Меркел, „те нямат избор”. Ако Гърция не получи втория спасителен заем, от фалита я делят броени дни. Както изглежда, обаче, кредиторите също нямат кой знае какъв избор, ако не искат да продължат да наливат пари в бездънна каца. Според The Financial Times, предложението се ползва и с подкрепата на Европейската комисия. Одобрение изрази и премиерът на Люксембург и президент на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.

За да получи заема, Атина трябва да приключи сделката с частните кредитори за опрощаване на част от дълга си и да приеме условията на Тройката (нови бюджетни ограничения, съкращения на работни места, структурни реформи). За сряда (8 февруари) е предвидена среща на финансовите министри от еврозоната, които да одобрят втория заем за Гърция, ако горните условия са изпълнени. По последни изчисления до 2014-а година страната ще се нуждае от финансиране в размер на 145 милиарда евро.