euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Изводът от срещата на министрите на финансите и гуверньорите на централните банки на страните от Г20 в събота и неделя е, че Европа се справя чудесно сама и може да продължи в същия дух, като обаче осигури още малко пари в резерв за подпомагане на закъсали държави. Този извод се налага от заключителното комюнике от срещата, както и от посланията, които отправиха европейските представители в Мексико на 25 и 26 февруари - Оли Рен, еврокомисар по паричните въпроси, Марио Драги, шеф на Европейската централна банка и Маргрете Вестагер, министър на икономиката и вътрешните работи на Дания. Една от големите цели на срещата беше ЕС да получи конкретен ангажимент от партньорите си от Г20 да подпомогнат финансово така наречената защитна стена на еврозоната, за да може тя да поеме спасяването и на други страни в случай на нужда.

Големият спор обаче беше и изглежда все още не е решен изцяло, дали ЕС първо да увеличи размера на защитната стена и чак тогава Г20 да се включи с пари. Защитната стена на еврозоната всъщност са двата спасителни фонда - временният Европейски инструмент за финансова стабилност (EFSF) и постоянният Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който първоначално беше планирано да поеме от временния фонд от юли 2013, но лидерите на ЕС се разбраха през декември той да започне да функционира още от тази година.

Целта е двата фонда да се обединят, като така се достигне комбиниран заемен капацитет от 750 млрд. евро, а с подкрепата на партньорите от Г20 общата "сила" на защитната стена да достигне 1 трилион евро. Лидерите се разбраха още, че ще направят през март оценка дали именно този комбиниран заемен капацитет ще е достатъчен да поеме удар от размера на Италия, например. Според Германия няма нужда от увеличаване на защитната стена. Според всички останали обаче - има.

Великобритания, САЩ и Япония настояват първо ЕС да увеличи заемния капацитет на спасителния фонд и чак тогава да се предприеме увеличаване на ресурсите на страните в МВФ. В писмо, публикувано в The Financial Times преди началото на министерската среща в Мексико британският министър на финансите Джордж Осбърн и японският му колега Джун Азуми заявяват много ясно, че предвид факта, че за МВФ най-големият риск за глобалния икономически растеж ще бъде кризата в еврозоната, то всякакво по-голямо участие на фонда в решаването на кризата трябва да бъде според условията на фонда. И още нещо много важно, според двамата министри - допълнителните ресурси на МВФ трябва да дойдат от широк кръг държави, което означава да не е само от най-силно симпатизиращите на еврото. "Най-важното е ресурсите на МВФ да не бъдат заместител за по-нататъшните стъпки от страна на еврозоната в подкрепа на нейната валута. Еврозоната трябва да увеличи ресурсите в своята защитна стена, така че пазарите да бъдат уверени, че тя може да откликне подобаващо", пишат господата Осбърн и Азуми.

Това означава, че Япония и Великобритания (също и САЩ) си представят увеличаването на участието им в МВФ да бъде по-скоро под формата на гаранции за еврозоната, а не толкова като пари, които да бъдат отпускани като съучастие на фонда в спасителните програми на еврозоната. Така например в случая с досегашните спасителни програми (Гърция, Португалия и Ирландия) участието на МВФ е една трета от сумата. Изключително показателна за текущата позиция на някои страни е резервираността на МВФ, демонстрирана при договарянето на втория гръцки спасителен заем. От общо 130 млрд. евро участието на МВФ възлиза на около 13 милиарда или една десета, но това е неофициалната сума. Официално се говори за "значително участие" (в прес-съобщението на Еврогрупата), но по думите на шефа на фонда, г-жа Кристин Лагард, значително може да означава много неща.

В комюникето на Г20 готовността на страните е записана така: "Страните от еврозоната ще направят преоценка на силата на механизмите си за подкрепа през март. Това ще допринесе значително за нашите продължаващи размисли по мобилизирането на ресурси за МВФ". С други думи - първо си помогнете сами, пък после ще видим. Като цяло тонът на комюникето изразява увереност, че ситуацията в зоната на еврото се стабилизира и че предприеманите от европейските лидери и страните-членки действия дават резултат. "Значителни действия бяха предприети от последната ни среща насам [ноември 2011], а икономическото развитие напоследък предполага продължаване на умереното глобално възстановяване и облекчаване на стреса на глобалните финансови пазари".

Министрите от Г20 приветстват всички предприети действия до момента, включително и сделката за Гърция, както и намесата на Европейската централна банка през декември, когато тя наля ликвидност за европейските банки. Притесненията на Двайсетте са, че прогнозите за икономическия растеж за 2012 са скромни и съществуват големи рискове от рецесия, което ясно се вижда и от ревизираната междинна прогноза на Европейската комисия, представена миналата седмица от комисар Оли Рен.

Как ЕС изтълкува подкрепата на Г20?

Г-н Рен сподели, че през последните 24 часа [събота и неделя] е усетил много по-позитивна атмосфера сред партньорите в Групата. Той призна, че защитната стена е била централна тема на срещата, но посочи, че тя вече е била увеличена с влизането в сила на постоянния механизъм от юли тази година, вместо от юли догодина. "Нещо повече, европейските лидери ще оценят адекватността на заемния капацитет на двата фонда през март и вярвам, че те ще решат да подсилят това, за да може по-добре да се справят с пазарните турбуленции. Очакваме и решение за увеличаване на ресурсите на МВФ, като за предпочитане е това да стане по време на пролетната среща на Фонда". Еврокомисарят по паричните въпроси подчерта, че това решение не бива да се отлага повече и че са нужни още усилия за закотвяне на стабилността.

Датският министър на икономиката и вътрешните работи, която участва в срещата като представител на Датското председателство на Съвета на ЕС припомни, че на декемврийската си среща лидерите на ЕС са поели ангажимент участието на страните от еврозоната в МВФ да се увеличи под формата на двустранни заеми на обща стойност 150 млрд. евро, а страните извън еврозоната се ангажираха да допринесат с още 50 млрд. Това по всичко личи обаче, че не е достатъчно за изпитващите сериозни бюджетни трудности влиятелни държави в МВФ като САЩ, Великобритания и Япония. Оли Рен заяви, че е много доволен от резултата и посочи, че е начертана пътна карта за подсилване на ресурсите, което може само да означава, че съгласие е постигнато, но се очаква нещо конкретно.

Темата за увеличаването на размера на защитната стена на еврозоната ще бъде централна по време на пролетния Европейски съвет, който започва в четвъртък в Брюксел. Макар на този етап всички европейски лидери да твърдят, че засега не се налага да бъдат спасявани нови държави от еврозоната или да се повтарят спасителните усилия за вече живеещите в спасителен режим страни, притесненията растат и то не само на финансовите пазари. Португалската преса писа в края на миналата седмица, че заради рецесията (според прогнозите на ЕК португалската икономика ще се свие с 3.3% тази година) се увеличават рисковете Лисабон да поиска втори спасителен заем.

Натискът върху германския канцлер Ангела Меркел да преосмисли позицията си за увеличаването на спасителния фонд на еврозоната беше подсилен миналата седмица и от дипломатическата совалка на ирландския премиер Енда Кени, чиято страна също е в спасителен режим. След като в четвъртък вечерта той вечеря с нея в Берлин, на другия ден г-н Кени се срещна с италианския премиер Марио Монти. Двамата са обсъдили именно размера на защитната стена. Монти е сред поддръжниците на идеята за увеличаване на спасителния фонд и освен това се очертава като изключително влиятелна фигура в европейската политика. На въпрос дали г-жа Меркел е откликнала на доводите, изложени от ирландския министър-председател, Енда Кени отговори: "Слушаше много внимателно". Според Ройтерс, Германия е променила позицията си и е склонна да подкрепи обединяване на ресурсите на двата фонда, което означава ресурс от общо 750 милиарда евро.

Министрите на финансите и централните банкери ще се срещнат отново през април във Вашингтон. Дотогава ЕС трябва да реши как да постъпи този път, защото опитът досега показва, че ЕС предпочиташе да отрича до последно, че са му нужни средства и когато ги осигуряваше те никога не се оказваха достатъчни. Може би е крайно време да се направи оценка не на това дали заемният капацитет е достатъчен, а да се погледнат реалностите в очите и да се види дали и кога той може да стане необходим. На подобен въпрос в Мексико през уикенда Оли Рен отговори така: "По-добре е да действаме превантивно, отколкото корективно".