Анти-Меркози фронт назрява в ЕС

Аделина Марини, February 21, 2012

В последните близо две години почти всяка важна среща на лидерите на ЕС беше предхождана от мини среща на върха между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози. Всъщност, срещите между лидерите на Франция и Германия са традиция от самото създаване на Европейския съюз, тъй като именно следвоенното споразумение между двете страни е в основата на съюза, но в последните две години, откакто се търси решение на дълговата криза в еврозоната, срещите между Париж и Берлин завършват с конкретни предложения, които после стават основа за обсъжданията на 27-те. Досега, като се започне от срещата в Довил през 2010 г. всички френско-германски идеи са свързани със затягане на бюджетната дисциплина и орязването на публичните разходи в името на намаляването на високата задлъжнялост.

Думите "растеж" и "заетост" все още фигурираха само в речника на Жозе Мануел Барозу. В началото на тази година обаче, в навечерието на първия за годината Европейски съвет на 30 януари тандемът "Меркози" излезе с изненадващо предложение за създаване на пакт за растеж, състоящ се от 6 мерки, сред които особено важни са два елемента: искането за данъчна координация и за известно отлагане на някои от правилата по новата глобална рамка за капиталовите изисквания на банките, известна като Базел ІІІ, за да не се наруши заемният капацитет на банките и оттам да пострада икономическият растеж. Обърнете внимание на последното, тъй като за него ще стане дума отново след малко. Останалите мерки във френско-германското предложение са свързани с улесняването на достъпа до кредит за малките и средните предприятия, впрягането на европейските структурни фондове в посока стимулиране на растежа, модернизация на публичната администрация.

Заключенията на януарския съвет бяха повече от общопожелателни и създадоха впечатлението, че просто служат за отвеждане на парата в свирката, тъй като критиките срещу бюджетната дисциплина под водачеството основно на Германия бяха достигнали застрашителни размери.

Писмото на Дванайсетте

С изпреварващ ход преди всякакви нови френско-германски срещи за пролетния Европейски съвет на 1 и 2 март 12 страни-членки на Европейския съюз се подписаха под писмо, призоваващо за план за растеж на Европа. Кои са страните е от особено значение за същността на писмото: Великобритания, Холандия, Италия, Естония, Латвия, Финландия, Ирландия, Чехия, Словакия, Испания, Швеция, Полша. Кое обединява тези страни, след като не всички от тях са от еврозоната? Обединява ги това, че и 12-те имат своя принос в стимулирането на своите икономики, в успешното преодоляване на най-тежките последици от кризата и освен това може да се каже, че като цяло това са страни с мнение. Особено впечатляващо е участието на британския премиер Дейвид Камерън в инициативата, както и на италианския му колега Марио Монти.

Сигурно няма да е пресилено да се предположи, че именно двамата са инициатори на писмото като се има предвид, че те се срещнаха на 18 януари в Лондон и разговаряха основно за икономическата ситуация в Европа, за липсата на мерки за икономически растеж и за усилията на Италия да сложи финансите си в ред. Марио Монти пък се очертава в ЕС като третия стълб на европейското управление с акцент върху мерките за растеж и единния пазар. И именно единният пазар е допирателната точка между него и Камерън, който преживя доста тежки удари от декември насам, когато отказа да сложи подписа си под фискалния пакт и така беше избутан от френско-германския тандем в периферията на европейското управление. Нещо, с което той отказва да се примири, но очевидно имаше нужда от силни съюзници, за да се завърне на европейската сцена и то точно с това, което му е най-силно на сърцето - единният пазар.

Писмото съдържа 8 точки, като никоя от тях не е нова по същество. Самият текст на писмото е призив за завръщане там, откъдето задълбочената интеграция всъщност тръгна - единният пазар - преди повече от 20 години. В осемте точки са изложени на практика онези елементи на вътрешния пазар, които все още не са изцяло либерализирани и са жертва на национален протекционизъм. Затова съвсем естествено сред първите точки е призивът за пълното прилагане на директивата за услугите (интервю от 2007 г. с тогавашния еврокомисар на вътрешния пазар по повод директивата Чарли Маккрийви може да прочетете тук), която още с приемането й предизвика разделение в Европа, но беше голям пробив, въпреки че реалното й приложение си остана пожелателно. Както много други европейски политики. Подписалите писмото припомнят, че секторът на услугите вече заема четири пети от европейската икономика, но пазарът на услуги не е достатъчно отворен.

"Ние трябва да действаме спешно, национално и на европейско ниво, за да премахнем ограниченията, които спъват достъпа и конкуренцията и да повишим стандартите на прилагане, за да постигнем взаимно признание из целия единен пазар", се казва в писмото. На следващо място, 12-те премиери поставят изграждането на истински цифров пазар до 2015-а година, каквато е и амбицията на европейските институции. Става дума за развиването на пълноценна онлайн търговия, което изисква съответното облекчаване на презграничната търговия и уеднаквяване на режимите за авторски права. Третото им предложение е изключително изненадващо при сегашната конюнктура на нещата и единственото, с което може да се обясни е действително зараждането на фронт от страни-членки в ЕС, на които вече им е дошло до гуша от това да се приемат общи европейски решения, които после големите и влиятелни страни да намират причини да не прилагат.

Именно такъв е случаят с третото предложение на Дванайсетте, което е всъщност апел за изграждане на "истински, ефикасен и ефективен вътрешен пазар на енергия до 2014 г.". Призовава се всички страни-членки да приложат изцяло Третия енергиен пакет, при това в договорените срокове. Този призив е очевидно реакция срещу опитите на някои страни, Италия на Берлускони сред тях, за непълното прилагане на пакета заради договорени отстъпки с Русия, която на всяка среща на върха с ЕС призовава за смекчаване на условията в третия енергиен пакет, основен елемент от който е разбиването на собствеността. С други думи разделяне на продажбите и производството от мрежите за пренос.

Германия също поддържа топли енергийни отношения с Русия, символизирани от общия проект "Северен поток". А г-жа Меркел дори заяви, че Германия никога не е поддържала философията, налагана от Европейската комисия за разделяне на собствеността върху транспортната инфраструктура от пренасяния продукт. Пакетът беше предложен през 2007 и одобрен от Европейския парламент и Европейския съвет през 2009 г. Той е в сила от 3 септември 2009 - годината, в която половин Европа остана без природен газ заради конфликт между доставчика Русия и транзитьора Украйна.

Присъствието на премиерите на Латвия, Естония, Чехия, Словакия и Полша под писмото навежда на мисълта, че именно тези страни са настоявали най-силно за включването на този призив.

Сред останалите предложения са още за стимулиране на иновативните начинаещи компании, създаването на фондове за рисков капитал, подписването на търговски споразумения с основните стратегически партньори на ЕС - предложение, в което се разпознават интересите на Великобритания. Почеркът на Лондон може да бъде разпознат и в призивите за намаляване на европейската регулация. И тук има едно много конкретно искане, което вероятно е резултат от лобирането на новите страни-членки за допълнително отваряне на пазара на труда: Комисията да свика "без забавяне" нов форум за взаимна оценка на националните практики, чиято цел да бъде да се идентифицират бариерите и да се предприемат общи стандарти за взаимното признаване на професионалната квалификация.

Това искане е изключително навременно като се има предвид, че все още има страни-членки, които оставиха до последно в сила ограниченията пред работниците от новите страни-членки, за да защитят трудовите си пазари. Въпросът е изключително чувствителен в момента, тъй като в много страни-членки се наблюдава висока и нарастваща безработица, особено сред младите хора. Според авторите на писмото обаче, проблемът няма да бъде решен със затваряне на националните пазари на труда. Очевидно е, че това ще бъде изключително трудна мисия като се има предвид, че вече се стига до крайности като случая с националистическата Партия на свободата в Холандия, която отвори гореща линия на своя уебсайт, в която призовава холандците да докладват за случаи на отнети от тях работни места в полза на граждани на Централна и Източна Европа.

Съвсем в края е формулирано и искането, което най-ясно очертава писмото като всъщност оформящ се анти френско-германски фронт. "Докато преследваме равни условия за всички глобално, ние трябва да се ангажираме безпрекословно, че ще се придържаме към международните обвързващи стандарти за капитал, ликвидност и ливъридж без никакво разреждане, като гарантираме, че европейското законодателство ще се придържа към стандартите от Базел ІІІ, за да се гарантира финансова стабилност и да се изпълнят финансовите нужди на нашите икономики". Този параграф е директен отговор на доста по-неясната формулировка в предложението на Франция и Германия от края на януари, за която стана дума по-горе.

Писмото на Дванайсетте е адресирано до лидерите на ЕС - Херман Ван Ромпой и Жозе Мануел Барозу, но изрично се споменава, че са изпратени копия и до останалите страни-членки. Предизвикателството идва само броени дни преди пролетния Европейски съвет на 1 и 2 март и обещава да го направи изключително интересен.

Пролетен европейски съвет 2012