Путин в Брюксел: германски коли и руски газ
Ралица Ковачева, February 26, 2011
Посещението на руския премиер Владимир Путин в Брюксел на 24 февруари не остави никакво съмнение, че Русия няма да спре пред нищо, за да защити интересите си на европейския газов пазар. На съвместната пресконференция с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Путин отново яростно атакува т.нар. Трети енергиен пакет - енергийното законодателство на ЕС.
Нашият газ по нашите тръби!
Проблемът на Путин е изискването собствениците на тръбата да не получават автоматично 100 процента собственост върху капацитета й, а да са длъжни да запазят само част от обема за себе си като оставят правото и на трети страни да използват тръбата. Заради това изискване трябва да бъде променено и българо-руското междуправителствено споразумение за „Южен поток”. Заедно с Германия, Русия изгражда газопровода „Северен поток” и Путин даде именно този пример:
„Казват ни „Който притежава газа, не трябва да притежава транспорта”. Ето „Газпром” заедно с европейски партньори (германци, холандци) построи тръба по дъното на Балтийско море. Но ни казват: пуснете трети участник. Къде да го пуснем? Газът го добиваме заедно в Русия и го транспортираме по нашата обща собственост. Къде да пуснем трети партньор? В тръбата? Там дупка ли да пробием? Откъде ще вземе той газ? Казват ни: продайте газа на входа на ЕС и ще се появи трети участник, собственик на този газ. Но ако този трети участник купи газа, трябва да има марж, той трябва да спечели от този бизнес. И хоп - цената веднага ще нарасне!”
Нещо повече, в контекста на събитията в Северна Африка и поскъпването 
на петрола и на енергоносителите изобщо, Путин директно заяви: „Всъщност в тази връзка всички наши инфраструктурни проекти за доставката на наши въглеводороди на европейския пазар, и „Северен поток" и „Южен поток” - придобиват особена актуалност. Тези рискове за Европа биха били много по-малки, ако двата проекта вече работеха. Мисля, че и цените биха били малко по-ниски, без значение на съществуващите проблеми”.
В Брюксел Путин обяви, че вече се работи по „Пътна карта” на руско-европейското енергийно сътрудничество до 2050-а година. Той не пропусна и да се оплаче, че германският енергиен регулатор и до момента не разрешава транспортирането на руския газ по „Северен поток”, като се позовава на Третия пакет. Според руския премиер, за ЕС е неизгодно да замени сегашната система на дългосрочни договори за доставка на газ с продажби на спотови пазари, каквито идеи се обсъждат, с аргумента, че в момента цените на спотовите пазари са по-високи и че стабилните дългосрочни договори са фундаментален интерес на европейските икономики.
В отговор на критиките, председателят на Комисията Жозе Мануел Барозу защити Третия пакет с аргумента, че той не е дискриманиционен, тъй като се прилага както спрямо руските, така и спрямо норвежките и спрямо самите европейски компании. Барозу обаче даде да се разбере, че има варианти руските претенции да бъдат удовлетворени. Според него Третият пакет предлага три възможни модела, но „някои страни-членки са тръгнали по-най трудния път - разделянето на производството и разпределението”.
Барозу не назова тези страни, нито обясни другите възможности (а именно назначаването на независим оператор на тръбата или на специален борд, който да взима решенията за използването й). „Разбрахме загрижеността на руската страна и сега ще започне работа, която може да реши тези разногласия”, каза Барозу. Той обаче не пропусна да подчертае: „Благодарение на руския газ работи нашата икономика и е топло в домовете ни, но ние трябва да плащаме за този газ и ние плащаме добра цена. Ние в ЕС сме добри клиенти на Русия”.
Базираното в Брюксел издание EurActiv цитира руския енергиен министър Сергей Шматко, че е възможно, например, да бъдат направени някои изключения за транснационалните газови тръби, които да се разглеждат като част от една транснационална транспортна система. „И бихме могли да изключим възможността трети страни да се намесват в части от тази система на територията на ЕС, докато тя се изплати”. Сергей Шматко недоволства, че „Южен поток” не се ползва със същия статус като „Ссеверен поток” - на част от трансевропейската енергийна мрежа.
В същото време, обаче, Брюксел и Москва са се споразумели Русия да организира „промоция” на проекта „Южен поток” в сърцето на ЕС следващия април. Еврокомисарят Гюнтер Йотингер е обещал да присъства на събитието, макар и без ЕК да се ангажира с домакинство. "Южен поток" се възприема като конкурент на европейския проект "Набуко", но предвид бавния напредък по него и силния натиск на Русия, няма да е чудно, ако все пак "Южен поток" получи лелеяния статут на приоритет за ЕС.
Не за първи път
Изявленията на Путин в Брюксел са поредния епизод от една продължителна атака на европейското енергийно законодателство. По време на посещението си в София на 13-и ноември 2010 година Путин предупреди ЕС, че е заплашен от изоставане в развитието на енергийната инфраструктура и високи цени на енергийните ресурси, ако чрез Третия енергиен пакет бъде ограничен достъпът на „Газпром” до европейския пазар.
Но ако тогава сме си помислили, че той си позволява това именно в 
България, определена преди време като руския „троянски кон” в ЕС, само месец по-късно, при това не къде да е, а в Германия, Путин запита риторично германския бизнес: „Не разбирам, с какво ще се отоплявате? Газ не искате, атомна енергетика не развивате ... А с какво, с дърва ли ще се топлите? И за дърва също трябва да се иде в Сибир, разбирате ли? Вие и дърва нямате”.
Тогава германският канцлер Ангела Меркел открито се обяви в подкрепа на руските искания. Госпожа Меркел заяви, че Германия никога не е поддържала философията, налагана от Европейската комисия, за разделяне на собствеността върху транспортната инфраструктура от пренасяния продукт. „Ние сме готови да проявим максимална гъвкавост и да изискваме максимална гъвкавост и ще говорим и с Брюксел за това. Доколкото на пазара на газ няма такова количество доставчици, както да кажем на пазара на електроенергия ... Но засега не знам друг доставчик за Северен поток, който би искал да доставя газ чрез този канал. Така че, мисля, имаме време да намерим някакви пътища.”
Човешките права в Русия
В навечерието на визитата на Путин в Брюксел европейските медии особено се вълнуваха от това дали и как темата за човешките права в Русия ще бъде тема на разговорите. В официалното си изявление председателят на Комисията г-н Барозу заяви: ”Укрепването на правовата държава и фундаменталните свободи е споделен ангажимент и ние очакваме Русия да спазва международните си ангажименти в областта на човешките права.” Жозе Мануел Барозу благодари на Путин за „откровената (мисля, че около един час) дискусия, по време на която министър-председателят Путин изрази позицията на Русия по тези много чувствителни въпроси”.
На свой ред Владимир Путин, в коментар на събитията в Северна Африка, недвусмислено предупреди Запада да не се бърка във вътрешните работи на отделни държави: „Трябва да се даде на хората възможност сами да определят съдбата и бъдещето си ... Обществото трябва да се движи към демократични институции, към своята саморегулация, към устройството си, изхождайки от вътрешни процеси на развитие”.
Брюкселското онлайн издание EUobserver отбелязва, че журналистите са имали право само на четири въпроса - по два от всяка страна, като нито един от четирите въпроса не е бил по темата за човешките права. Според служителя на Комисията, подбрал репортерите от страна на ЕС нито той, нито говорителят на Путин са искали предварително да знаят въпросите. Говорителят на Путин дори е заявил, че шефът му няма нищо против въпроси за правата на човека, напротив - обича ги.
Светски шум
Изданието разказва, че като „бивш топ-шпионин и сексимвол за руските домакини”, Путин е предизвикал голям светски интерес в европейските институции. Въпреки изричното указание в залата за пресконференции да влязат само репортери, мнозина от служителите на Комисията отишли само и само да зърнат високия гост. Заради драконовските мерки за сигурност, журналистите на първия ред се шегували какво ще стане, ако някой хвърли обувка по Путин. Пак поради мерките за сигурност се наложило министрите на вътрешните работи на ЕС да отменят пресконференцията си за Либия.
Огромната руска делегация е наела 30 лимузини от автопарка на Комисията като изискването е било да са само германски марки - „Мерцедес” и „Ауди”, а за нисшите служители - „Фолксваген”.