euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ден след като България и Русия се споразумяха за създаването на съвместната проектна компания "Южен поток – България” се оказа, че европейското значение на проекта, така упорито лансирано от Путин и Борисов, е меко казано илюзорно, дори един вид иронично. Защото „Южен поток” не просто не влиза в приоритетите на ЕС, той дори противоречи на европейското законодателство. При това не просто в детайлите, а във фундаменталния си замисъл - Русия да построи тръба (с участието на държавите, през които минава), по която да пуска собствения си газ.

По време на брифинга в събота премиерите Борисов и Путин упорито представяха проекта като европейски, убеждаваха ни, че еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер едва ли не го е благословил, така че изпратихме писмо до Комисаря, с молба да ни разясни позицията си.

От отговора на говорителя на Йотингер - Марлене Холцнер става ясно, че Комисията е направила каквото е било възможно, за да бъде акционерното споразумение в съответствие с европейските закони. Но трябва да се промени Междуправителственото споразумение, подписано между България и Русия през 2008.

Проблемът е, че според европейското законодателство (т.нар Трети енергиен пакет) до тръбата трябва да бъде осигурен достъп и на трети страни. Докато самата идея на "Южен поток" изключва участието на трети страни, защото целта на тръбата е да пренася руския газ. В Междуправителственото споразумение за „Южен поток”, подписано от правителството на Станишев през 2008 година, е записано че „българското правителство ще осигури пълен и неограничен транзит” [на Русия], цитира говорителят на Йотингер. Това е в противоречие с принципа за достъп на трети страни и ние бихме искали да бъде записано ясно, че и други компании могат да използват тази тръба, коментира Марлене Холцнер в отговор на журналистически въпроси на редовния брифинг на ЕК в Брюксел.

С помощта на Комисията, чийто представители са участвали в преговорите с руската страна по споразумението между акционерите, са били направени необходимите изменения. Преди намесата на ЕК, в споразумението между акционерите е било записано, че „акционерите ще имат на разположение целия капацитет за транспортиране”. Промяната гласи, че това ще важи и за „други споразумения за транспорт на газ между компанията и който и да е друг транзитьор”, обясни Холцнер.

По думите й използването на тръбата не е въпрос, който акционерите могат да решат двустранно. „Ако акционерите на „Южен поток” искат да имат Х процента от капацитета за себе си и само за себе си, трябва да се обърнат с такова искане към националния регулатор, а искането трябва да бъде одобрено от ЕК.”

Любопитно е как изобщо предишното правителство е подписало Междуправителственото споразумение при положение, че е в противоречие с европейските правила. Марлене Холцнер даде пример с Полша, която по същото време е трябвало да подпише аналогично споразумение. Варшава, обаче, за разлика от София, учтиво е помолила Брюксел да види документа преди да е подписан.

В случая с България, ЕК е разбрала от пресата, че в споразумението с Русия може би има неща, които не са в синхрон с европейското законодателство. През април Комисията е изпратила на българското правителство писмо с въпроси, на които то така и не е благоволило да отговори.

Както си спомняте, 2008 година беше най-лошата в отношенията между София и Брюксел - тогава страната получи най-критичния досега доклад по мониторинговия механизъм в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и съсипващ доклад на ОЛАФ за злоупотреби с европейски средства. В резултат - европейско финансиране в огромен размер, предназначено за България, беше замразено за неопределено време.

Така или иначе, Комисията тогава е преценила, че необходимите изменения за достъпа на трети страни могат да бъдат записани в споразумението за акционерното дружество, така че то да отговаря на европейското законодателство. Което се е и случило. Междуправителственото споразумение, обаче, все пак трябва да бъде поправено и българските власти са уверили, че ще направят нужните промени.

Как ще стане това е прелюбопитно, предвид идеята на Русия да построи тръба за пренос на собствения си газ, а не да построи инфраструктура за ползване от всички желаещи. Неслучайно в събота Путин беше силно критичен към европейската енергийна политика и специално към Третия енергиен пакет. Той заплаши европейския енергиен пазар със забавяне на инфраструктурното развитие и високи цени, ако по някакъв начин бъде ограничен достъпът на „Газпром”.

Що се отнася до „европейския” проект „Южен поток”, позицията на ЕК остава непроменена: "„Южен поток” е много важен проект, но в сравнение с „Набуко” той не предлага диверсификация на източниците а е просто нов транзитен маршрут".

На въпрос на euinside има ли нови обстоятелства, които да направят възможно проектът да бъде включен към трансевропейската енергийна мрежа (което би дало основания да бъде наричан европейски, както и да получи финансиране), Комисията отговаря еднозначно:

„Европейската комисия е задължена да се придържа към съществуващите насоки на TEN-E (Трансевропейската енергийна мрежа) от 6-и септември 2006 година. “Южен поток” не е включен в решението за TEN-E от 2006-а и Комисията не възнамерява да променя сега съществуващото решение.”

Друг е въпросът дали, ако бъдат направени необходимите промени в българо- руското споразумение, отношението на Комисията няма да се промени по някакъв начин. Факт е, че „Южен поток” не осигурява диферсификация на източника, а само на маршрута. Факт е също, обаче, че в проекта участват още страни от ЕС - Италия (Eni е основен партньор на „Газпром” по проекта), Австрия, Гърция, Словения, Унгария. Очевидно те, за разлика от България, са привели споразуменията си в синхрон с европейските закони.

Ако и София го направи, проектът може да разчита на по-благосклонно отношение от страна на Комисията, подобно на другия голям руски проект „Северен поток”. Кои са новите предложения за финансиране по TEN-E в следващия програмен период 2014-2020 ще стане ясно в сряда. Същинското законодателно предложение на Комисията ще излезе догодина като част от новата финансова рамка за 2014-2020.

На този етап нито Борисов, нито Путин имат каквото и да е основание да определят проекта „Южен поток” като европейски. Напротив - като част от „Големия Шлем” на президента Георги Първанов (заедно с нефтопровода „Бургас-Александруполис” и АЕЦ „Белене”) газопроводът по-скоро представляваше политическа демонстрация, опровергаваща пълноценното ни европейско членство и нарушаваща общностното законодателство. И ако кабинетът Станишев е могъл да си позволи и дори е целял подобна безпрецедентна наглост, кабинетът Борисов не може.

Така че, когато отиде в Москва да види как е кученцето, което подари на Путин, Бойко Борисов трябва да носи в джоба си нужните промени в споразумението. И да убеди Путин, че това е единственият шанс проектът да се случи. И единственият шанс България да бъде страна-член на ЕС в пълния смисъл на думата.