euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След повече от 5 часа очакване на отговори за съдбата на българо-руските енергийни проекти, в крайна сметка журналистите си тръгнаха с малко новини, но с още повече въпроси от съвместната пресконференция на премиерите Путин и Борисов.

Това, което знаем със сигурност, е че България и Русия подписаха споразумение за създаването на общото дружество между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и "Газпром", което ще изгражда и експлоатира газопровода "Южен поток". Досега България отлагаше тази конкретна стъпка, защото „Южен поток” се възприема като конкурент на европейския проект „Набуко”, в който страната също участва. Променило ли се е нещо?

Руският премиер Владимир Путин се възползва от въпрос на агенция Интерфакс как т.нар. Трети енергиен пакет ще се отрази на реализацията на „Южен поток” и на преговорите за цените на газа, за да критикува от София европейската енергийна политика. Путин предупреди, че без „Газпром” развитието на енергийната инфраструктура в ЕС ще се забави, а цените на енергийните ресурси ще останат високи:

„Ако, да кажем, такива едри играчи като „Газпром” нямат право да строят нови инфраструктурни проекти, то съвършено очевидно е, че развитието - отнася се не само за „Газпром”, а и за европейски компании, които се занимават с добив - убеден съм, че развитието на инфраструктурата ще се забави. Това значи, че ще има инфраструктурни ограничения на снабдяването на европейския пазар на енергийни ресурси, а в условията на ограничени доставки енергийните суровини ще запазят цените високи. Затова смятам, че най-малкото тези предложения се нуждаят от допълнително и много сериозно проучване.”

„Още повече, мисля че не всички, например потребителите в Европа, знаят, че колкото по-голям е потребителят, толкова по-малко ще плати за потребения газ накрая. В структурата на цената за големите потребители цената на нашия газ представлява към 50%. В структурата на цената за малките потребители, в това число за битовите, за гражданите, тази компонента е много по-голяма. Това значи, че големите играчи, големите участници в икономическата дейност имат възможност да оказват влияние на тези държавни структури, които взимат решенията. Смятам, че по принцип би било справедливо да се разпредели тази тежест между всички участници на пазара и между всички потребители. И да не се ограничават възможностите за равитие на инфраструктурата в сферата на енергетиката на европейския континент.”

Българският премиер Бойко Борисов не коментира думите на своя колега, нито защити общата енергийна политика и законодателство, като страна-член на ЕС. Борисов обясни, че всичко, което се случва днес, е със знанието на Европейската комисия.

Южен поток - европейски проект?

Според премиера Борисов „България е заинтересована от доставките на газ и по двата газопровода (вероятно премиерът има предвид и „Набуко”- б.а.) и се надявам, че, за това, за което каза г-н Путин, че експертите в Европейската комисия ще отчетат тези факти.”

„Нещо повече, след като Европейският съюз прие Русия за стратегически партньор, заедно с премиера Путин информирахме европейския комисар по енергетика господин Йотингер, за да дадат своето становище по договора и устава на новото дружество. Нещо повече, те изпратиха и свой представител, който да участва днес и да присъства на подписването, защото „Южен поток” е европейски проект и ще доставя газ на много държави в Европа ...”

Руският премиер Владимир Путин също подчерта, че газопроводът има огромно и общоевропейско значение. Той напомни, че в него вече са се включили водещи компании от европейски страни като Италия и Франция, а има и други предложения за участие.

На този етап не е известно ЕК да е променяла отношението си към „Южен поток”. Известно е, обаче, желанието на руската страна проектът да получи статут на част от трансевропейската мрежа, подобно на „Северен поток”. Индикации за подобна възможност вече бяха дадени от комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Любопитна подробност е, че според стенограмата от срещата между двете правителствени делегации, Путин е направил следната забележка: „Ако докараме докрай „Южен поток”, тогава ще се въздържим от реализирането на втората част на „Северен поток”. Ако нещо ни попречи да не направим това, ние ще разглеждаме няколко варианта - или да разширим нашите възможности към Северна Европа, или да направим един газопровод успореден на „Син поток” през Турция и оттам да преминаваме за Гърция и Италия.”

Както знаете, в момента Русия изгражда газопровода „Северен поток”, който има статут на проект от трансевропейската мрежа. „Северен поток” трябва да свърже балтийското крайбрежие на Русия при Виборг с балтийския бряг на Германия при град Грайфсвалд. Дължината му е 1224 км. През 2011 ще бъде завършено строителството на първата линия на газопровода, която ще доставя 25 и половина милиарда кубически метра газ годишно. През 2012 трябва да бъде изградена и втората линия, която да удвои капацитета на газопровода. Именно този етап от проекта се поставя под въпрос в изказването на Путин.

Малко конкретика, много неясноти

Въпреки че двамата премиери не съобщиха почти никакви конкретни факти за проекта, от изказването на президента на "Газпром" Алексей Милер по-късно стана ясно, че "Южен поток" в България ще се изгражда изцяло с нови тръби. Както знаете, имаше и вариант да бъдат използвани съществуващите български транзитни газопроводи. Засега не е ясно каква ще е цената на проекта, нито как България ще го финансира.

Според Милер, цитиран от БНТ, на първия етап „Газпром” е готов да финансира работата на съвместното предприятие. Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков обаче уточни, че това би било вариант за България само, ако става дума за финансиране „без държавна гаранция и без залог на нашето участие”. Според министър Трайков цената на проекта ще стане ясна през първото тримесечие на следващата година, но ориентировъчно става дума за около 800 милиона евро, като българският дял е половината от сумата.

Що се отнася до потенциалните ползи за България, имаше разминаване в цифрите, назовани от двамата премиери:

Бойко Борисов: „С подписването на днешното споразумение за „Южен поток” правителствата на България и Русия в рамките на следващите пет-шест мандата ще получават над 2 млрд. долара в бюджетите си в зависимост от количествата газ, преминали през тръбите.”

Владимир Путин: „За този транзит годишно България ще има 2,5 милиарда долара, по-точно 2,4.”

За цената на АЕЦ „Белене”

Оказа се, че руснаците са дошли в София с конкретна крайна цена за изграждането на централата, но тя не удовлетворява българската страна. Затова и премиерът Путин, макар че обяви пред медиите, че е готов да назове цената веднага, не го направи. От думите на енергийния министър Трайчо Трайков пред БНТ стана ясно, че Русия е предложила крайна цена за Белене от 6 милиарда и 300 млн евро, докато българските очаквания са сегашната цена от близо 4 млрд. евро да набъбне до не повече от 5.

Според премиера Борисов, договорката е „експертите да достигнат възможно най-ниската цена при гарантирана най-голяма сигурност на централата в Европа, сиреч, една от най-добрите централи в Европа да построим в България.” До края на годината ще бъде одобрен техническият проект на Белене, каза Путин и подчерта че Русия се отнася „с уважение и разбиране към позицията на българския премиер, който настоява този проект да бъде общоевропейски. Руската страна е готова да го осъществява в максимално благоприятен режим за нашите български партньори, с предоставяне на необходимия кредитен ресурс, предоставяне на оборудване, привличане на местни компании и други европейски компани в направления, където се явяват безспорни лидери, с доставка на гориво и утилизацията му.”

Що се отнася до европейските партньори, пред двете държавни делегации Путин уточнява: „Ние имаме много добри отношения с редица европейски партньори преди всичко със „Сименс” и „Арева” от Франция, но основно ние работим със „Сименс”.” Именно „Сименс” се споменава като вероятният европейски инвеститор в проекта.

В коментарите си пред медиите в София всички руски представители наблягат на готовността Русия да финансира строежа на „Белене”. Според председателя на „Росатом” Сергей Кириенко, компанията е готова да предостави необходимите кредити за строителството на „Белене” и още повече - да стане стратегически инвеститор.

„Готови сме да бъдем и акционер в проекта, но не настояваме за това. Отнасяме се с разбиране към позицията на българската страна, която смята, че доколкото Русия строи централата, не трябва да има контролния пакет”.

По отношение на цените на газа, премиерът Путин изрично обясни, че проектът „Южен поток” няма нищо общо с цените на газа, които се определят по пазарен принцип, а не административно. Така че този въпрос ще бъде оставен изцяло на преговорите между БЕХ и „Газпром”. Ден по-късно, обаче, Бойко Борисов каза:

"Цената на газа ще пада. Но понеже това е между две търговски компании и те се опасяват, че ако почнат така една по една страните да намаляват газа, всички накрая ще ходят и само ще искат да им намаляват газта. Затова се разбрахме да не говориме, цената пада и ще продължи да пада".

Има ли българска капитулация?

Според премиера Борисов, такива думи трябва да останат в историята, защото сега българо-руските отношения са на изцяло прагматична взаимоизгодна основа. Както е казал Борисов по време на разговора на двете делегации, „А у вас има газ, затова разменяме газ за туризъм. Затова ние правим „Южен поток” с Русия, а не правим с Катар.”

Запитан какви компромиси са направили двете страни, за да се стигне до споразумението за „Южен поток”, Путин реагира с искреното удивление на човек, който за първи път чува тази дума: „Не разбирам за какви компромиси говорите!” Добрите отношения между двамата бяха скрепени с кученце, което Борисов подари на Путин. А Алексей Милер коментира не без задоволство пред руските медии: "Южен поток" уверено стъпи в Европа".

Изводът е, че макар и бавно, и на тъмно - и „Южен поток”, и АЕЦ „Белене” се случват. А което не се е случило досега, ще се случи.

По време на разговорите на двете делегации руският енергиен министър Сергей Шматко благодари на Борисов, че по случай 65-годишнината от победата над фашизма в България са били чудесно представени руската естрада и руската култура. А Борисов отговаря: „И „Балшой театър” гостува. Ако не, ще гостува.”