euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Сигурно политически не е лесно, когато си се замесил неприятно с един диктатор, бързо да реагираш и да му кажеш, че е лошо момче. Може и да не е лесно, но значително се улеснява, когато цената на петрола започне да скача главоломно, бежанските потоци станат бежански наводнения и хаос заплашва да срути и без друго крехкия мир в югоизточното Средиземноморие. Вероятно обмислянето на всички тези фактори са причината голяма част от световния политически елит да си мълчи, докато полковник Муамар Кадафи пролива кръвта на собствения си народ. Или ако не да си мълчи, то с половин уста да осъжда ставащото в богатата на петрол държава.

Всъщност бързо и недвусмислено реагира единствено Европейският съюз, но там нещата са обясними, тъй като на практика реагираха по-скоро институциите, а не толкова страните-членки. От тях сред първите, които реагираха и дори направиха обиколка на региона, беше британският премиер Дейвид Камерън. Българският външен министър също осъждаше периодично ставащото в Либия. Големите сили обаче, мълчаха дълго.

Камерън направи силно впечатление не само с действията си, но и със силното си слово, което произнесе от Кувейт на 22 февруари. Той пристигна в страната от Египет по повод 20 годишнината от нахлуването на Ирак в Кувейт. Основното послание на британския премиер, разбира се, беше засвидетелстване на историческите връзки между Великобритания и страните от Арабския полуостров (Обединеното кралство е бивша колониална сила в района) като акцентира на промяната на геополитическата картина. Най-голямата грижа за премиера-консерватор се оказа близкоизточния мирен процес. "В отговор на наскорошните събития в Близкия изток, съществува сериозен риск правителствата да си направят грешно заключение и да се оттеглят. Аз си вадя напълно противоположното заключение. Вместо да се оттегляме, ние трябва да бутаме напред".

Дейвид Камерън стигна толкова далеч в речта си пред Народното събрание на Кувейт, че чак изненада. "От десетилетия някои твърдят, че стабилността изисква силно контролиращи режими и че реформите и отвореността ще поставят тази стабилност под риск. Така че, според този аргумент, страни като Великобритания бяха изправени пред избор между интересите и нашите ценности. И за да сме честни, трябва да признаем, че понякога правехме подобни сметки в миналото. Но ви казвам, че това е фалшив избор".

Според британския министър-председател, където и когато има насилие срещу мирни демонстранти, не трябва да има грам колебание то да бъде осъдено. Уви, не всички лидери на стратегически важни държави по света споделяха неговото мнение.

Руският президент Дмитрий Медведев, например, изрази (също на 22 февруари) позиция, по-близка до тази на полковник Кадафи. По време на среща по сигурността във Владикавказ Медведев прогнозира десетилетия на нестабилност в Арабския свят, ако протестиращите, които той според Асошиейтед прес е нарекъл фанатици, дойдат на власт. Руският държавен глава не е назовал конкретни държави, но е говорил за кризата в Близкия изток и Северна Африка. "Тези страни са трудни и е много вероятно да предстоят трудни времена, включително идването на власт на фанатици. Това ще означава пожари за десетилетия и разпространяване на екстремизма", е казал още Медведев, цитиран от агенцията.

Нещо повече, г-н Медведев директно отправи заплаха като заяви, че всякакви опити за повторение на бунтовете в Русия ще бъдат потушени. "Те са подготвяли подобен сценарий за нас и преди, и сега повече от всякога те ще се опитат да го реализират. Във всички случаи този сценарий няма да успее", е казал още руският президент без да конкретизира кой точно стои зад подобен сценарий.

Това негово изказване е в остро противоречие със съвместната декларация, която разпространиха върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността, баронеса Аштън и руския външен министър Сергей Лавров в Брюксел само два дена по-късно. В нея се потвърждават позициите, изложени вече от Брюксел и Москва през последните дни, като се изразява и подкрепа за декларациите на Арабската лига и Съвета за сигурност на ООН от 22 февруари.

"Ние осъждаме и смятаме за неприемлива употребата на военна сила за разпръсване на мирни демонстрации, както и всякакви прояви на насилие и настояваме за незабавно прекратяване на подобни действия. По-специално, ние остро осъждаме насилието и употребата на сила срещу мирни граждани в Либия, което доведе до смъртта на стотици хора". По-нататък двамата посочват, че масовите протести са изложили на показ широк кръг проблеми, които са се трупали в обществата и че тези проблеми трябва да бъдат посрещнати от съответните хора в тези държави чрез национален диалог и с участието на всички страни и обществото. Нещо повече, Катрин Аштън и Сергей Лавров подкрепят арабските народи в техните стремежи за по-справедлив и благоденстващ живот. "Европейският съюз и Русия са готови да предоставят икономическа и друга помощ на заинтересувани страни по тяхна молба".

И те, както и британският министър-председател, посочват със загриженост необходимостта да се запази близкоизточния мирен процес и да не се използва случващото се в региона като претекст за затлачване на преговорите.

Американският президент Барак Обама реагира последен, на 23 февруари. В специално изявление той обяви, че за него приоритет номер едно е осигуряване безопасността на американските граждани. Г-н Обама каза още, че е натоварил администрацията си със задачата да подготви широка гама от възможности как да се отговори на създалата се криза, които да бъдат координирани с партньорите и съюзниците на Съединените щати. За целта, помощник държавният секретар по политическите въпроси, Бил Бърнс, заминава на обиколка в Европа и региона за засилване на консултациите по ситуацията в Либия. Американският държавен глава каза и още нещо, което заслужава да бъде отбелязано, а именно, че нито Съединените щати, нито която и да е чуждестранна сила има нещо с организирането на бунтовете.

По същото време се включи в хора и френският президент Никола Саркози като призова Европейския съюз да наложи санкции на Либия. Саркози, в самото начало на своя мандат като президент, участва активно в освобождаването на българските медици от Либия след 8 години престой в затвор по обвинение в умишлено заразяване на близо 400 либийски деца със СПИН. Тогава стана ясно, че при договарянето на освобождаването на българските граждани, г-н Саркози е уредил и няколко изгодни оръжейни сделки с полковник Кадафи. Според агенция Асошиейтед прес, Саркози е казал дори, че обмисля възможността за прекратяване на икономическите, търговските и финансовите връзки с Либия.

Днес пък, 25 февруари, в уравнението се включи и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Преди няколко дена негови привърженици във Facebook го питаха няма ли НАТО най-после да се намеси в Либия. В изявление от Будапеща, където е на посещение, г-н Расмусен заяви, че свиква спешна среща на Алианса по ставащото в Либия. "Това е криза в нашето непосредствено съседство. Тя засяга животите и безопасността на либийските граждани и на онези хиляди граждани от страните-членки на НАТО. Много страни в момента евакуират гражданите си от Либия - ясно е, огромни предизвикателства". От казаното от Расмусен става ясно, че спешната среща е свикана за днес следобед.

Всичко това се развива в атмосфера на бързо покачваща се цена на петрола, както и на безпокойството на няколко страни-членки на Европейския съюз от недостиг на суровината. Междувременно, всички държави синхронизират усилията си по евакуирането на своите граждани от Либия. Независимо от рязкото влошаване на обстановката в страната, лидерът Муамар Кадафи призовава за въоръжаване на поддръжниците си и не проявява признаци да отстъпи.