euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През 2010 г. се зарадвах на развоя от парламентарните избори в Холандия и най-вече на сключеното споразумение за парламентарна подкрепа с ксенофобската Партия на свободата, водена от Геерт Вилдерс (PVV), която се оказа голямата изненада на изборите тогава и спечели 24 места от общо 150 в холандския парламент. Зарадвах се не за друго, а защото в това споразумение беше изрично споменато, че Холандия трябва да се бори България и Румъния да влязат в Шенген, само ако докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) в областта на правосъдието и вътрешните работи отчетат устойчивост в борбата срещу корупцията (особено по високите етажи на властта) и организираната престъпност.

Радостта ми идваше оттам, че дългогодишната резистентност на България към препоръките на ЕК за реформа в прогнилата ни съдебна система и общество изобщо трудно намираше лечение в мерките, прилагани от ЕК, особено след като изтече 3-годишният срок за налагане на предпазна клауза и на практика ЕС се оказа без никакъв инструментариум да поправи голямата грешка, че прие България като пълноправен и равностоен член без да е изпълнила някои от фундаменталните условия за това. Сега, след като вече има страна-членка, която е потвърдила пред данъкоплатците и избирателите си ангажимент да гарантира, че ЕС ще остане такъв какъвто беше - на общо споделени ценности, а не само на обещания и мили очички, се чувствах някак по-спокойна, че правителството ми (което и да е) няма да си разиграва до болка познатите сценарии и може би най-накрая ще предприеме правилните действия за истинска реформа.

Новата инициатива на Партията на "свободата" обаче (умишлено слагам свободата в кавички) е вече прекалена. И тя е симптом за един много по-голям проблем. Той не е нито само холандски, нито само български. Той е общоевропейски и в контекста на текущите проблеми на Европа, се превръща в камъчето, което може да обърне цялата каруца. На сайта си, партията е започнала да събира оплаквания на холандските граждани от централно- и източноевропейци. Става дума холандците да "докладват" проблеми, които тези групи граждани създават (поляци, българи и други източноевропейски имигранти), особено ако става дума за загуба на работа в полза на гражданите на някоя от тези страни.

"Тази масова трудова имиграция причинява много проблеми: нарушаване на обществения ред, замърсяване, конкуренция на пазара на труда и проблеми с настаняването", се посочва на сайта, качен миналата сряда, според Ройтерс. Още по-неприятното е, че холандското правителство отказва да забрани страницата на своя парламентарен съюзник като посочва, че това е проблем на партията. Говорителят на полското посолство в Хага е цитиран от агенцията да казва, че в страната има малцина полски граждани, които създават проблеми в Холандия и че това би трябвало да бъде решено от съответните местни власти. "Подобен уебсайт, насочен срещу една конкретна група граждани - централно- и източноевропейски - е само по себе си дискриминационно, тъй като не може да имаш уебсайт ... срещу конкретна група", казва още говорителят Януш Волош.

Въпросният сайт предизвика остри реакции и у европейските институции, а също и от страна на работодателски организации в самата Холандия. В събота еврокомисарят на вътрешните работи Сесилия Малмстрьом пусна съобщение в Туитър, в което каза: "Европейската комисия е загрижена от новия сайт на PVV в Холандия, насочен срещу европейски граждани". По-интересни са обаче коментарите на това съобщение, тъй като според някои от тях става дума за сайт, насочен срещу полски и други граждани, а не срещу европейски, което е част от симптомите, за които ще стане дума след малко.

Друг ресорен комисар, този на правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг, която е и вицепрезидент на ЕК също изрази възмущение и заяви: "В Европа ние сме за свободата. Ние сме за отворен континент, където гражданите могат да се придвижват, работят и учат където си искат. Гражданите на 27 страни-членки на ЕС трябва да могат да се чувстват у дома, независимо къде ще решат да се преместят. Сайтът на PVV е изцяло насочен срещу тези принципи. Той открито призовава хората да бъдат нетолерантни. Европа е изправена пред трудни времена. Можем да ги решим само чрез увеличаване на солидарността, а не чред отхвърлянето на съграждани".

Пред Ройтерс пък холандска работодателска организация посочва, че този сайт е безотговорен. "Фирмите имат нужда от работна ръка. Още повече, че Полша е член на ЕС. Каква ще бъде реакцията, ако Полша каже: 'Холандците не са вече добре дошли?'" Впрочем, този въпрос е съвсем основателен. Без да омаловажавам ни най-малко нуждата от психологическо, манталитетно, икономическо и всякакво друго изравняване в рамките на ЕС, холандците, а също и британците и всякакви други граждани на ЕС трябва да знаят, че техни граждани създават не малко проблеми и у нас. България, например, в последните години се превърна в дестинация за алкохолен туризъм за представители именно на този тип страни, чиито граждани често предизвикват смущения в обществения ред. Това обаче не е причина да се заклеймят всички англичани или холандци, или шведи и страната да се затвори за тях.

Ако се стигне до ваденето на кирливи ризи, ситуацията може само още повече да се влоши. Да, времената са трудни; да, за някои са по-трудни, отколкото за други, но до голяма степен това са грешки на растежа на ЕС. Това са грешки непредвидени навреме. В момента ЕС страда от липсата на изцяло интегриран и завършен единен пазар. Високата безработица у много страни се дължи до голяма степен на трудовите ограничения, които те наложиха срещу новите страни-членки, ако се съди по данните на Европейската комисия за състоянието на пазара на труда в ЕС. За този проблем Комисията алармираше още предишния си мандат, когато призоваваше за премахване на бариерите пред свободното придвижване на работници в ЕС. Когато имаше икономически просперитет, някак този проблем не се забелязваше толкова остро. Сега обаче, когато всички страни изпитват трудности и безработицата се покачва най-опасното е да се приложат лесните решения - да изгоним чужденците.

Икономиките ни са достигнали такова ниво на взаимосвързаност, че подобни мерки могат само да влошат допълнително нещата. Между другото, България наистина не е добър пример, но Полша е. Това е страната, която остана буквално суха от кризата от 2008 и е сред много малкото, които отбелязват икономически растеж. Полша, заедно със Словения, може да се похвали като страната, преминала успешно прехода от комунизъм към западноевропейски ценности. Това е постижение, което нямаше да бъде възможно без европейската интеграция, без възможността да се чувстваш равен с останалите. Че Европа на две и повече икономически скорости е факт, някак се приема по-лесно, отколкото разделението на европейските граждани на първа и втора категория.

Достатъчно е, че ние в Централна и Източна Европа търпим унижението (съвсем заслужено в много случаи) западноевропейските ни партньори (на всяко едно ниво) да ни гледат някак отгоре. Но също така е вярно, че за нас достигането на общите европейски ценности е стремеж и цел, които не бива да ни бъдат отнемани, защото това ще е пагубно не само за нас, а и за самата Европа. Ако само допреди година ЕС все още беше положителен модел за регионално сътрудничество, пример за демократични ценности, медиен плурализъм и независимост, равенство и икономически просперитет, то сега все повече страни, при това известни със своите диктатури на управление се подсмихват ехидно на очевидния провал. Този провал обаче не е само на централно- и източноевропейските страни. Той е на всички ни.

Нещо повече, последиците от този провал отново са за всички ни. ЕС губи тежестта си във външнополитически план, губи икономическата си мощ и все повече затъва в собствените си проблеми. Подобни действия, като на холандската Партия на "свободата", само ще затвърдят усещането, че на Европа й трябваха само малко повече от 50 години, за да се върне там, откъдето започна. Помните ли откъде?