euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Един от приоритетите Ви, комисар Маккрийви, е премахването на всички бариери пред вътрешния пазар на услугите. Кое е основното предизвикателство на фона на силната съпротива сред някои страни-членки да приемат Директивата за услугите?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: Директивата за услугите бе приета като закон в края на 2006-та. Първоначалният й вариант бе публикуван през 2004-та и тогава заседна между Съвета и Европейския парламент, за да може да бъдат направени промени така, че да бъдат обхванати много от опасенията на някои страни. Оттук нататък текат три години, през които страните-членки трябва да я вкарат в националните си законодателства. До декември 2009-та година всички държави трябва да са изпълнили ангажимента си по нея. Това означава, че страните ще трябва да прегледат цялото си законодателство, за да видят дали нещо в него не противоречи на директивата. Тази директива трябва да даде възможност потенциала на единния пазар на услугите да бъде изцяло разгърнат.

ВЪПРОС: Мислите ли, че е възможно налагането на преходни периоди по директивата за услугите по подобие на тези за трудовия пазар, налагани от някои страни-членки спрямо други?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: Всеки нов закон изисква време, за да бъде интегриран в националното законодателство на страните-членки. В повечето случаи това отнема 2 години, но тъй като преговорите по директивата за услугите бяха много тежки и спорни, беше договорен срок от 3 години.

ВЪПРОС: Смятате ли, че е възможно в близко бъдеще да бъде постигнат някакъв напредък в по-нататъшната интеграция на пазара на услуги и стоки, като имаме предвид това, че пропастта в развитието между старите и новите страни-членки все още е прекалено голяма?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: Моят колега, отговарящ за промишлеността Гюнтер Ферхойген, наскоро направи предложение за елиминиране на всякакви административни пречки в сферата на стоките. Правени са оценки на единния пазар на стоки за това как влияе върху БВП на ЕС. Само по отношение на работните места, единният пазар е създал допълнително два милиона и половина нови работни места. Когато правихме директивата за услугите, проведохме многобройни проучвания и според тях единния пазар на услугите ще доведе до създаването на още работни места. Данните са просто впечатляващи. Що се отнася до частта от въпроса ви за настроенията на някои от по-старите страни-членки, да, някои не са много склонни да отворят пазара си в сферата на услугите, но ние успяхме да договорим значителни компромиси в новата директива. Политически факт е, че не всички страни са готови по чисто политически причини да отварят пазарите си. Но аз смятам и съм го вярвал доста преди да стана член на Комисията, че това би довело до увеличаване на икономическата активност и оттам до просперитет за цяла Европа.

ВЪПРОС: Друг важен аспект от създаването на по-конкурентен единен пазар, който да може да привлича повече чуждестранни инвестиции, е облекчаването на административните тежести, това обаче не е ли въпрос на национални политики?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: Председателят Барозу заложи на по-добрата регулация в своя дневен ред, това е част от основните му приоритети. По-добра регулация, опростяване на съществуващата. Съветът на министрите прие предложението за по-добра регулация в страните-членки и самата Комисия. Целта е намаляване на административната тежест с 25 %. Много често Брюксел е обвиняван за тромавостта на регулациите, което е вярно, но статистиката показва, че всъщност основната част от тежестта идва от самите страни-членки. Така че всяка страна трябва сама да мисли за облекчаване, опростяване и по-добро регулиране, да прецени къде може да направи живота по-лесен за бизнеса и така да засили икономическата активност. Винаги обаче трябва да има подходящ баланс между това да няма твърде много регулации и да има твърде малко регулации, защото ако са малко правилата или ги няма изобщо, тогава ще настане законът на джунглата.

ВЪПРОС: Не е ли трудно да се постигнат основните цели на Лисабонската стратегия, тъй като институционално Европейският съюз е доста тромав с 27 различни интереси и икономическо развитие?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: Можете да представите нещата и по този начин, но трябва да добавим и факта, че голяма част от работата, която изисква Лисабонската стратегия, вече е свършена от страните-членки. Например гъвкавост в трудовите пазари, финансовите системи. Всичко това са въпроси, които националните правителства са решили, защото ние нямаме и никой няма да ни даде тази възможност да налагаме законодателства на отделните държави как точно да постигат целите на стратегията. Факт е, че дори и най-проевропейските държави не горят от желание Брюксел да им диктува какво да правят. Принципът на субсидиарност трябва да се запази. Самите държави трябва да поемат собствената си отговорност за своите действия. Ако не го направят, няма да постигнат целите от Лисабон, а те какви са: увеличаване на икономическата конкурентност и икономическата дейност. Що се отнася до другата част на въпроса ви, вече половината от мандата ми не мога да кажа, че виждам кой знае какви различия. Да, вярно е, че сега има повече гледни точки, но някои от тях са много полезни. Не защото съм тук в България ще кажа, че предимството на новите страни-членки е заради новите идеи, които те слагат на масата. Това е важното.

ВЪПРОС: Как върви дебатът за обща данъчна политика?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: Както вероятно знаете, промените в данъчното облагане могат да бъдат постигнати единствено чрез единодушие на всички страни-членки, т.е. всички 27 държави трябва да съгласни с това. Официалната позиция на Комисията е да не се застъпва за данъчна хармонизация. Предложението на моя колега Ласло Ковач всъщност е за консолидация на координацията относно данъчното облагане. За мен обаче това предложение представлява вратичка и винаги съм бил против каквато и да било хармонизация или консолидация в това отношение. Смятам, че това би било лошо. Конкуренцията в данъците е като конкуренцията в много други сфери и мисля, че една страна трябва винаги да има възможността сама да се справя с това, което смята за правилно в икономическата сфера.

ВЪПРОС: Едно от основните условия за завършването на вътрешния пазар е прилагането на директивите. Това постигнато ли е, всички директиви ли са напълно приложени във всички страни-членки?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: Не. На всеки 6 месеца публикуваме оценка за хармонизирането на директивите. Целта е да имаме 1 процент неприето законодателство, това е всъщност новата цел, предишната беше за процент и половина. България по този показател се справя доста добре, тъй като трябваше да го свърши преди присъединяването си - да привнесе голяма част от директивите. Но, трябва да поясня, че това не е крайна цел, защото, докато се хармонизира настоящото законодателство, постоянно се приемат нови регулации и директиви, които също трябва да бъдат прилагани. Реално, никоя страна не може да излезе на нула, тъй като постоянно излизат нови и нови директиви. През юли, като излезе новата оценка, ще можете да сравните как се справя България в сравнение с останалите.

ВЪПРОС: Можем ли да кажем, че енергийният сектор е най-неинтегрираният в Европейския съюз, след като повечето държави следват собствените си национални интереси?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: Не най-неинтегрираният, защото той изобщо не е, тъй като енергетиката не беше в компетенциите на Общността. Доста държави доскоро бяха против каквато и да било роля на Европейската комисия в напътстването на енергетиката. Все пак, може би поради трудностите в този сектор, през последните близо 2 години, някои страни, които не бяха особено петимни, промениха позицията си. Затова наскоро държавните и правителствени ръководители приеха единна енергийна политика. Аз също подкрепям усилията на колегата ми Андрис Пибалгс, защото има логика в това да имаме единна енергийна политика. За малките страни например е особено важно, защото едно е да решаваш такива стратегически проблеми сам, друго е в съюз с 27 държави.

ВЪПРОС: Къде се намира Европейският съюз на глобалната сцена с такива бързо развиващи се играчи като Китай и Индия?

ЧАРЛИ МАККРИЙВИ: В началото на нашето интервю говорихме за конкурентност и за галванизиране на пазарите. Защо трябва да направим това, защото ще бъдем изтласкани от тези райони по света, за които вие говорите. Аз не разглеждам тези държави непременно като заплаха, те са възможности. Споменахте Китай. Да, те са ни конкуренция, но същевременно Китай е единственият най-голям пазар за Европа. Китайската икономика расте, произвеждат се стоки и услуги и те също имат нужда от нашата продукция и услуги. Това ще стане и с Европейския съюз и България - вие ще започнете да произвеждате определени стоки, които ще бъдат на конкурентна цена и качество, за да ги продавате в останалата част на Европа. Стандартът ви ще се повиши и ще поискате да продавате и на други места, ако можете да се справите с производството. Вярвам, че отворените пазари са печеливши за всички, няма губещи в тази игра. Тук се сблъскваме с проблема, който имахме преди години в Ирландия. Имаше производства някога, които вече изобщо не съществуват, но ирландската икономика е изключително напред в сравнение с преди 34 години. Това е ползата от конкуренцията.