euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Задлъжнялостта на частния сектор, цените на недвижимите имоти, изпреварващ ръст на заплатите спрямо производителността и загуба на експортни пазари - това са рисковите точки за европейската макроикономическа стабилност, според първата й обща оценка. За първи път в историята си ЕС започва макроикономическо наблюдение на страните-членки с цел ранно откриване и корекция на съществуващи или възникващи дисбаланси. Уловката е, че този процес започва в момент, когато Европа се бори да удържи дълговата криза и същевременно - да постигне икономически растеж, което го прави още по-труден.

Процедурата за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси беше въведена като част от новото законодателство за засилено икономическо управление на ЕС. Целта е тя да допълни фискалния надзор, осъществяван в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Процедурата започна с доклада на Европейската комисия по т.нар. механизъм за ранно предупреждение (МРП), представен на 14 февруари от еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен. На базата на данни за тригодишен период (2008-2010) ЕК е оценила страните-членки според 10 индикатора, отчитащи външни и вътрешни дисбаланси.

Индикаторите за външни дисбаланси и конкурентоспособност са дефицит по текущата сметка, нетна инвестиционна позиция, ефективен реален обменен курс, дялове в експортните пазари, номиналните разходи за труд на единица продукция. Вътрешните дисбаланси се оценяват според цените на недвижимите имоти, кредитните потоци в частния сектор, дълга на частния сектор, публичния дълг и безработицата. Заложени са гранични стойности, надвишаването на които сигнализира за проблем.

12-те наблюдавани

На базата на този първоначален преглед Комисията е определила 12 страни, в които ситуацията се нуждае от по-задълбочен анализ: Белгия, България, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Италия, Унгария, Словения, Испания, Швеция, Великобритания. От процедурата са изключени страните със спасителни заеми (Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния), защото те вече са под засилен икономически надзор. За всяка от 12-те страни ще бъде направен задълбочен анализ, а където е необходимо страните ще получат препоръки за коригиращи действия. А ако не ги изпълнят, са заплашени от санкции.

Целта на доклада не е да сочи и да засрамва ("name and shame"), заяви еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен. Не е и страните да бъдат вкарани в „сиви” и „черни” списъци, както медиите побързаха да направят. Смисълът на упражнението е да се оцени промяната на индикаторите във времето, като се вземат предвид също актуалните данни и прогнозите, за да се види посоката на развитие на отделните страни и същевременно - общите тенденции. Затова индикаторите не бива да се оценяват механично, а трябва се отчитат и редица допълнителни фактори. Например, Швеция е включена в списъка на страните-обект на засилено наблюдение, защото въпреки търговския си излишък и спестяванията на частния и публичния сектор, бележи устойчив (от 15 години) ръст на цените на жилищата и оттам - увеличена задлъжнялост на частния сектор. Същата тенденция има и в Дания и Финландия.

Полша пък нарушава показателите за дефицит по текущата сметка и нетната международна инвестиционна позиция (подобно на повечето от новите страни –членки), но ЕК отбелязва, че това трябва да се разглежда в контекста на догонващия ефект и до голяма степен тези дефицити се финансират чрез преки чуждестранни инвестиции и средства от европейските фондове.

В случая на България ясно се вижда, че е отчетена промяната на показателите в сравнение с тригодишния период на изследване. Високият дефицит по текущата сметка в годините преди кризата, натрупан благодарение на големите преки чуждестранни инвестиции и ръста на частното кредитиране ще се превърне в малък излишък през 2011 г. Догонващият ефект също е отчетен, но от друга гледна точка: „България показва едно от най-високите в ЕС увеличения на разходите за труд за единица продукция, въпреки че увеличението на заплатите, макар и от много ниска база, е част от продължаващия процес на сближаване, но може да забави процеса на догонване в средносрочен и дългосрочен план.” Както се вижда, в случая догонването не е смекчаващо вината обстоятелство за увеличените разходи за труд, а напротив - увеличението на заплатите несъразмерно с производителността може да намали конкурентоспособността и оттам - да забави процеса на догонване. Друг фактор, който поставя България сред страните обект на задълбочено внимание е рязкото увеличаване на частната задлъжнялост, най-вече на корпоративния дълг.

Къде е Германия?

По-интересен обаче е въпросът със страните с излишък. Още докато процедурата за макроикономическите дисбаланси се обсъждаше в Европейския парламент и особено по време на преговорите между Парламента и Съвета един от най-спорните въпроси беше дали излишъците по текущата сметка също трябва да се смятат за проблем. Основният аргумент на защитниците на т.нар. симетрия беше, че големите излишъци на някои страни (най-вече Германия) се дължат на големите дефицити на други страни най-вече в периферията на еврозоната. Анализът на ЕК обаче показва, че страните, които надвишават граничната стойност на показателя за излишък по текущата сметка са Люксембург (заради специализацията си във финансовите услуги) и Дания (заради износа на услуги, нефт и газ), докато Холандия и Германия са под нея.

Въпреки това, при представянето на доклада журналистите особено се вълнуваха именно от Германия и питаха дали след като Германия не е критикувана това означава, че всички трябва да следват германския модел на ниски заплати. Еврокомисарят Оли Рен отговори, че не би определил германските заплати като ниски, а по-скоро Германия контролира номиналните разходи за труд на единица продукция - иначе казано производителността расте по-бързо от заплатите. Същевременно, ЕК отбелязва, че „тенденцията за намаляване на производителността е допринесла за акумулирането на макроикономически дисбаланси и загуба на конкурентоспособност в много страни-членки в периода преди кризата.”

Този доклад е за страните с най-спешни за решаване проблеми, които имат сериозни фискални затруднения и загуба на конкурентоспособност, обясни г-н Рен. Комисията ще посвети отделен анализ на страните с излишък по текущата сметка от гледна точка на проблемите в еврозоната. Що се отнася до Германия, в доклада е отбелязано, че се наблюдава процес на ребалансиране, защото в последните години вътрешното търсене се увеличава, а страната губи експортни пазарни дялове, така че излишъкът постепенно намалява.

Някои повече от други

„Докато ЕС като цяло е загубил дялове на световните експортни пазари, някои страни са загубили повече от други”, пише в доклада: Белгия, Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Кипър, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция и Великобритания. Франция например бележи сериозно отстъпление в експортните си позиции и губи конкурентоспособност: „Намалението на рентабилността на френските компании и последиците за инвестициите са свързани фактори, които заслужават допълнителен анализ”. Финландия пък в последните години е загубила конкурентоспособност, защото производителността е намаляла, а заплатите са останали непроменени.

За сравнение - Полша е спечелила нови експортни пазари като е успяла да ограничи нарастването на разходите за труд.

Сериозен повод за тревога в много страни от ЕС е увеличената задлъжнялост на частния сектор като в над 12 страни тя превишава лимита от 160% от БВП. Причините са различни, както и съпътстващите фактори. В страни като Белгия, Кипър, Словения и Швеция основен принос за задлъжняването на частния сектор имат нефинансовите корпорации, докато в Дания, Холандия и Великобритания - причината са високите цени на недвижимите имоти. В десетилетието преди кризата цените на жилищата в ЕС се увеличават средно с 40%, а в някои страни е отбелязан годишен ръст между 20% и 35%. Еднакво тревожен е както резкият спад в цените, съпътстван от проблеми в сектора на строителството (Испания), така и продължаващият ръст на цените другаде, съпроводен с нарастване на частния дълг (Швеция, Дания, Финландия).

Задлъжнялостта на частния сектор става особено тревожна, ако се комбинира с голям публичен дълг, какъвто е случаят на Белгия и Великобритания. Обратно - Италия има огромен публичен дълг, но не и прекомерна частна задлъжнялост. Испания и Унгария пък са пример за висока външна задлъжнялост както на частния, така и на публичния сектор.

Нивата на безработицата за последните три години превишават границата от 10% в Естония, Испания, Латвия, Литва и Словакия, но в много страни показателят е по-скоро висок, а тенденцията е възходяща, отбелязва докладът. В случая на Испания, която регистрира най-високи стойности на безработицата в ЕС ЕК отбелязва, че това се дължи отчасти на срива в сектора на строителството след спукването на имотния балон и икономическата рецесия, но също така и на „мудното приспособяване на заплатите”.

Какво в крайна сметка ни казва този доклад? Че всички сме в една лодка. Десетилетието преди кризата създаде много илюзии и балони, цените на имотите растяха, а с тях заплатите и дълговете. Всичко това обаче вече е минало. В повечето европейски страни нещата започват да се връщат към нормалното състояние - в едни по-лесно, в други по-болезнено. Но вече за всички е ясно, че дисбалансите в еврозоната допринесоха за задълбочаването и разпространението на дълговата криза. И ако досега е можело, вече няма как някои страни да растат без останалите, нито други да харчат за сметка на останалите.