Европейският парламент и Съветът се разбраха за икономическото управление

Ралица Ковачева, Евелина Топалова, September 16, 2011

Eвропейският парламент и Съветът на министрите постигнаха споразумение по пакета законодателни предложения за засилване на икономическото управление на ЕС. Така нареченият ‘Six pack’ се смята за ключов инструмент, за да не се повтори и в бъдеще сегашната дългова криза в еврозоната. Първите идеи в това отношение Европейската комисия представи още през май и юни миналата година, а през септември ги оформи в законодателен пакет. Четири от шестте предложения са за справяне с бюджетните проблеми, включително реформа на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), а две са посветени на макроикономическото наблюдение в ЕС. И по двете теми се въвежда „специален режим” за еврозоната, като се предлагат по-стриктно наблюдение и финансови санкции за страните, които не спазват новите правила.

През април 2011 Комисията по икономическите и валутните въпроси в Европейския парламент одобри пакета, макар и с крехко мнозинство, за да може преговорите със Съвета за започнат и окончателното одобрение на текстовете да стане до юни, както беше предвидено. Това, обаче, не се случи, заради несъгласията между евродепутатите и Съвета (страните-членки).

Най-спорни се оказаха промените в Пакта за стабилност и растеж, които включват изместване на акцента върху задлъжнялостта и въвеждане на по-строги санкции, на по-ранен етап и с повече ‘автоматизъм’. Депутатите настояваха решенията за санкции в превантивната част на ПСР също да се вземат с т.нар. обърнато мнозинство в Съвета, както и решенията в коригиращата част. Обърнатото мнозинство означава, че решенията на Комисията за санкции срещу страните-членки влизат в сила автоматично, освен ако не бъдат отхвърлени с квалифицирано мнозинство от Съвета.

Аргументът на ЕП беше, че така се намалява възможността за политически договорки между страните с цел избягване на наказанията. Според евродепутата Corien Wortmann-Kool (ЕНП, Холандия), която беше докладчик именно по превантивните мерки, „това значително засилва ролята на Европейската комисия както в наблюдението, така и в санкциониращите процедури”. Г-жа Wortmann-Kool отбеляза още, че групата на ЕНП „силно вярва, че пакетът ще помогне за насърчаването на силен и устойчив икономически растеж и социално сближаване, като включва наблюдението на стратегията ЕС 2020 (Европейският семестър) в пакета,” като част от споразумението, постигнато със Съвета.

В допълнение, страните-членки са се ангажирали да изпълняват препоръките на Комисията като задължителни, а в противен случай - да дават публични обяснения в Европейския парламент. Искането на депутатите национални представители да бъдат изслушвани в ЕП в рамките на т.нар. ‘икономически диалог’ също предизвика много спорове, но в крайна сметка Парламентът очевидно е надделял. Sylvie Goulard (АЛДЕ, Франция), която беше докладчик за бюджетното наблюдение в еврозоната, коментира: „С въвеждането на принципа на открит ‘икономически диалог’ с националните министри и Съвета ние постигнахме повече прозрачност. Новото споразумение в крайна сметка оправда очакванията. Бяхме прави да устоим на натиска отвън, както и отвътре в Парламента да сключим едно неадекватно споразумение преди лятото. Това, което имаме сега е значително подобрение, в сравнение с предложението от юни и си струваше постоянството”.

Другият спорен въпрос беше за т.нар. симетричност в отчитането на макроикономическите дисбаланси. Както настояваше Парламентът, в крайна сметка обект на макроикономическия надзор ще бъдат всички страни - както тези с прекомерни дефицити, така и тези с излишъци. Макроикономическият надзор ще включва области като задлъжнялостта (държавна и частна), безработицата, цените на активите с особено внимание към недвижимите имоти и финансовите пазари, баланс и развитие на текущата сметка и др. „Ние вече знаем, че една страна може да изпадне в дълбока криза заради проблеми в банковия сектор или сектора недвижимите имоти. В бъдеще ще можем да се справяме с такива предизвикателства благодарение на новото макроикономическо наблюдение и мерките за изпълнението му”, обясни Carl Haglund (АЛДЕ, Швеция), докладчик за санкциите за коригиране на макроикономическите дисбаланси в еврозоната.

Представянето на страните в конкретните области на наблюдение ще се измерва по конкретни индикатори. Още на ниво обсъждане на текстовете в Парламента беше договорено за новите страни-членки да се отчита ефектът на догонването, като се определят горни и долни прагове на показателите, а не средна европейска стойност.

Групата на Зелените коментира, че посреща споразумението със смесени чувства. "Въпреки големите амбиции, този 6-pack няма да осигури основата за строга и устойчива система за икономическо управление за Европа", заяви говорителят на Зелените по икономическите въпроси Philippe Lamberts (Франция). Аргументът на групата вече беше многократно изтъкван и по време на парламентарните дебати по пакета - че прекаленото фокусиране върху бюджетните ограничения ще засили бедността и ще разруши публичната подкрепа за европейския проект. „Има ясна нужда от силни, задължителни ограничения за публичните дефицити, но трябва да се отчитат социалната справедливост и бъдещите инвестиции в ЕС”, смятат Зелените.

По подобни причини, Социалистите и демократите също са скептични към пакета за икономическото управление, който според тях не предоставя стимули за растеж и заетост. Говорителят на групата по икономическите въпроси Udo Bullmann (Германия) коментира: „Това е един пакет на ограниченията, който не оставя място за маневриране с цел инвестиции в ключови сектори, свързани със стратегията ЕС 2020 като образование, иновации или енергийна ефективност.” Според социалистите е съмнително дали финансовите санкции са правилният начин да се стабилизират затруднените икономики.

Европейският парламент ще гласува пакета за икономическото управление на сесията си в последната седмица на септември. Предстои шестте предложения да бъдат окончателно одобрени и от Съвета на министрите, за да влязат в сила. Тъй като новите правила ще имат значително отражение в страните-членки, euinside фокусира към тях общественото внимание като организира дискусии по темата (в Брюксел и София) и проследи дебатите по темата на европейско ниво от предлагането на пакета преди година до приемането му сега.