euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 800 милиарда евро и нито цент повече възлиза „защитната стена” на еврозоната. Това е точно сумата, заявена от германския финансов министър Волфганг Шойбле в навечерието на неформалната среща на финансовите министри от еврозоната в Копенхаген на 30 март. Сумата е разочароваща на фона на предложението на Европейската комисия за увеличение до 940 милиарда евро и френските амбиции за капацитет от 1 трилион евро, но беше определена като достатъчна от Германия и като надеждна от ЕЦБ.

Пазарите очакваха по-голямо увеличение с обяснението, че колкото по-голям е спасителният фонд, толкова повече ще отслабва натиска върху уязвимите икономики. Точно обратната е обаче германската позиция. Както неведнъж обясни германският канцлер Ангела Меркел, колкото и да увеличим спасителния фонд винаги ще има някой, който да казва, че не е достатъчно голям. Същевременно според Германия отслабващият пазарен натиск ще намали мотивацията на затруднените икономики да се реформират. Берлин все пак направи компромис като се съгласи двата фонда (временният и постоянният) да действат паралелно. Това, заедно с действията на ЕЦБ ще откупи необходимото време, през което новите правила за бюджетна дисциплина да започнат да действат, което именно ще бъде ключовият фактор за отслабване на пазарния натиск. Всичко това обаче е хипотеза с много неизвестни.

Въпрос на сметки

Решението за увеличаването на спасителните ресурси на еврозоната беше взето по обяд на 30 март, но официалното му оповестяване беше осуетено, след като президентът на еврогрупата Жан-Клод Юнкер отмени планираната пресконференция. Според световните агенции той бил вбесен от австрийския финансов министър Мария Фектер, която го изпреварила и съобщила решението на медиите. Впоследствие, г-жа Фектер се е извинила, но не е ясно дали е успяла да умилостиви г-н Юнкер. В крайна сметка журналистите се сдобихме с изявление, според което „еврозоната мобилизира обща защитна стена от приблизително 800 милиарда евро, повече от 1 трилион долара”.

Всъщност не става дума за ангажиране на нови средства в Европейския спасителен механизъм (ЕМС) - постоянният спасителен фонд за еврозоната, който ще започне да функционира от юли тази година. Министрите удължиха живота на временния спасителен фонд (Европейски инструмент за финансова стабилност, ЕИСФ) и му разрешиха да функционира успоредно с постоянния за още една година. По този начин ЕМС няма да се натоварва с вече започналите спасителни програми, от една страна, а от друга, добавя към капацитета си неизползваните средства от ЕИФС в размер на около 240 милиарда евро.

Според изявлението на Еврогрупата, Европейският механизъм за стабилност ще бъде основният инструмент за финансиране на нови програми от юли 2012 година. За целта плащането на вноските на страните-членки ще стане в ускорени темпове, както беше договорено в началото на март. Тази година ще бъдат направени два транша - през юли и октомври, още два през 2013 г. и последният - през първата половина на 2014 г.

Временният фонд ЕИФС обаче ще продължи да финансира програмите, по които вече работи - това са заемите за Ирландия и Португалия, както и втория гръцки заем. Неизползваните средства от фонда, според решението на Еврогрупата, може да се използват за нови спасителни програми. Целта е по този начин да се гарантира пълният заемен капацитет от 500 милиарда евро още от юли 2012 година, тъй като ЕМС ще бъде напълно капитализиран чак през 2014 г. В крайна сметка, общият таван на заемите от двата фонда се увеличава на 700 милиарда евро, но от средата на 2013 г., когато ще остане само ЕМС, неговият максималният заемен капаците ще продължи да бъде 500 милиарда евро.

Достатъчна ли е сумата?

Един от големите въпроси е дали партньорите на ЕС от Г20 ще приемат сумата като достатъчно убедителна, за да се съгласят да увеличат ресурсите си в МВФ. „Еврозоната отговори на призивите на нашите глобални партньори Г20 и страните от БРИК. Вярвам, че днешното решение ще проправи пътя за решение на МВФ на пролетните срещи”, коментира еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен. Първите изявления от страна на МВФ, Вашингтон и Мексико (Мексико председателства Г20 тази година) са положителни, но решение тепърва предстои да бъде взето.

От отговора на първия въпрос зависи в голяма степен отговорът на втория - има ли Европа достатъчно ресурс, ако се наложи да спасява Испания и Италия? Ако погледнем разбивката на 800-те милиарда евро „защитна стена”, в тях влизат и близо 100 милиарда вече изплатени по сегашните спасителни програми. Поетите ангажименти към Гърция, Ирландия и Португалия, възлизат на близо 400 милиарда евро, включително участието на МВФ (по изчисления на Центъра за европейски политически изследвания и Европейската комисия). И това при положение, че Ирландия и Португалия успеят да се върнат на финансовите пазари през 2013 г. най-късно (за Гърция това не се очаква преди 2016 г.). Ако обаче се наложи помощта за двете страни да бъде продължена, а твърде вероятно е да има и трета гръцка спасителна програма, това ще окаже допълнителен натиск върху спасителния фонд.

А какво става, ако се наложи да бъде финансирана мащабна спасителна програма за Испания или Италия? Основният риск и пред двете страни е уязвимостта им от пазарите. Според изчисленията на Центъра за европейски политически изследвания (ЦЕПИ) до 2016 година нуждите на двете страни от рефинансиране възлизат на обща стойност 1 трилион 800 милиарда евро. Дори ако ЕМС трябва да покрие половината от сумата, той ще се нуждае от допълнително финансиране в размер на 600 милиарда евро или общ капацитет от 1 трилион и 100 милиарда евро, твърдят авторите. Допълнителен риск идва от потенциалната невъзможност на периферните страни Испания и Италия да плащат вноските си в спасителния фонд, което ще намали още капацитета му.

Големият риск за Испания в момента идва най-вече от страна на испанските банки, които трябва да се рекапитализират с общо 50 милиарда евро до края на годината. На този етап както испанските власти, така и Европейската комисия отричат необходимостта от спасителен заем за рекапитализацията на банките. Същевременно е под въпрос и способността на правителството да изпълни ангажимента си да намали публичните разходи с 27 милиарда евро тази година, както предвижда бюджетът, представен от правителството на Мариано Рахой. Новината вече предизвика мащабни стачки в Испания, а очакванията за ново свиване на икономиката поставят постигането на фискалните цели под въпрос. В Рим пък Марио Монти, който е смятан за гарант на стабилността не само в Италия, а изобщо в еврозоната, среща сериозна съпротива в опитите си да прокара необходимите реформи. Още повече, че технократското му правителство няма демократичен мандат и може твърде лесно да загуби подкрепата както на парламента, така и на гражданите.