Неудобното лидерство на Германия

Ралица Ковачева, February 29, 2012

Откакто дълговата криза се развихри в еврозоната преди две години, всички дилеми, свързани с решаването й (икономически, политически и дори философски), в крайна сметка се свеждаха до простия въпрос - съгласна ли е Германия.

„От близо 70 години голямата национална амбиция на Германия беше в общи линии да няма такава,” писа Henry Chu от Los Angeles Times. След като загуби две войни, страната се фокусира върху възстановяването на икономиката си. И го направи толкова успешно, че по ирония на съдбата „днес Германия се намира отново точно там, където не трябваше да бъде: доминираща в Европа”. Макар да е „несъмненият шеф на фона на упоритата дългова криза в Европа”, нито Германия се чувства удобно в тази позиция, нито останалите европейци, пише авторът.

Това ясно си личи както от противоречивата и променлива германска позиция по отношение на Европа, така и от очакванията към Германия. Страната дълго беше обвинявана, че отказва да поеме лидерска роля в решаването на кризата, а когато канцлерът Ангела Меркел запретна ръкави и се зае с промените - че се опитва да диктува на останалите страни. Всички са наясно, че Германия плаща сметката на спасителния фонд за еврозоната и е гарант за стабилност в очите на пазарите, затова са принудени да преглъщат германския инат по някои въпроси. Германия е твърдо против създаването на еврооблигации, против увеличаването на спасителния фонд за еврозоната, против по-голяма намеса на Европейската централна банка на дълговия пазар. Защо германската позиция е именно такава, може ли да се очаква промяна и в каква посока - отговорът на тези въпроси търсят в анализа си Sebastian Dullien и Ulrike Guerot от Европейския съвет за външни отношения.

Какво мислят германците?

Най-често като обяснение за сдържаната германската позиция по отношение на кризата се дава историческият страх от хиперинфлация, но това не е достатъчен аргумент, твърдят анализаторите. За да бъде правилно разбрано германското икономическо мислене, трябва да се отчете влиянието на ордолиберализма - германската икономическа концепция, според която пазарът трябва да функционира свободно, а единствената роля на държавата е да пази тази свобода като предотвратява появата на картели и монополи. Държавата обаче не бива да се меси в нормалния курс на икономиката. В случай на шок икономиката може бързо да се адаптира стига да няма административни бариери, които да й пречат. А ако има, тогава са необходими структурни реформи, които да направят пазара по-гъвкав.

Повечето влиятелни икономисти в Германия и до днес са повлияни от идеите на ордолиберализма, а от техните среди се избират членовете на правителството и на централната банка. Двете партии в управляващата коалиция - Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел и партията на Свободните демократи са най-близо до идеологията на ордолиберализма от всички останали партии в Германия. Затова не е чудно, че горната рецепта се предписва на всички „болни” икономики в еврозоната, макар мнозина да не са съгласни с германското виждане за нещата.

Франция, например, вярва в нуждата от координация на икономическите политики в еврозоната (фискални политики, заплати, социални осигуровки и данъци), докато Германия смята, че няма нужда от координация, ако всеки следва правилните политики. Единственото изключение са прекомерните бюджетни дефицити, защото в крайна сметка те водят до дългова криза и до спасителни заеми. Но дори и тогава, германската рецепта е по-стриктно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и ако трябва - нови правила за контрол на дефицита (фискалния пакт), но в крайна сметка, всеки трябва се оправя сам. Или както обичат да казват германските политици, „да си напише домашното”.

Германия не е съгласна с мнението, че външните дисбаланси в еврозоната са основна причина за дълговата криза, според което големите излишъци по текущата сметка в едни страни (като Германия) са довели до големи дефицити в други (като Гърция, Португалия, Испания). Берлин смята, че дисбалансите са последица от загубата на конкурентоспособност и прекомерното потребление в страните с дефицити. Затова и лечението е рязане на заплатите, за да се увеличи ценовата конкурентоспособност на страните с дефицити, а оттам и износа.

Германия не споделя и популярната теза, че бюджетните ограничения пречат на икономическия растеж. Напротив, Берлин вярва, че рязкото съкращаване на бюджетни разходи се отразява благоприятно на дълга, риска от бъдеща неплатежоспособност намалява, нараства доверието на частния сектор и оттам възможността за инвестиции. По силата на тази логика германците смятат, че когато една страна не постига фискалните си цели, това се дължи на липса на политическа воля да се приложат непопулярни мерки.

Общото икономическо течение в Германия обяснява дълговата криза в периферията на еврозоната с безотговорното харчене на евтини кредити, получени от правителствата след влизането в еврозоната, затова високата заемна цена, която сега пазарите искат от тези страни, е логична последица. Според германците това има дисциплиниращ и поучителен ефект върху „виновните” страни и затова Германия е принципно против спасителните заеми. Но веднъж приети за необходимото зло, страната настояваше спасителните заеми да са скъпи, за да не бъдат смятани от страните за лесно решение на проблемите им. Макар лихвата за Гърция да беше намалявана няколко пъти, Германия дълго време отказваше това да се направи и за Ирландия и Португалия и склони едва през юли 2011 г.

По същата причина Германия беше и продължава да е против изкупуването на държавни облигации на затруднените страни от Европейската централна банка. Въпреки че ЕЦБ започна такава програма още през май 2010 по отношение на Гърция, а после я приложи спрямо други затруднени страни от еврозоната, продължава натискът ЕЦБ да се намеси още по-масирано на дълговия пазар. Но Германия се опасява, че отслабването на пазарния натиск ще спре процеса на реформи в затруднените страни, а отделно има риск за самата ЕЦБ, защото веднъж започнала масирано изкупуване на държавен дълг, може да се окаже трудно да спре.

Компромис в това отношение беше постигнат, като беше разрешено на спасителният фонд за еврозоната да изкупува държавни дългове на вторичните пазари, но това пък постави въпроса за увеличаването на размера на фонда. Германия дълго време отказваше и дума да става за това в резултат именно на разбирането си, че страните не трябва да разчитат на „спасяване” от партньорите си, а трябва „да си напишат домашното”. А както Ангела Меркел неколкократно подчерта, колкото и да го увеличаваме винаги ще има някой, който да смята, че това не е достатъчно. В момента, обаче, ЕС е подложен на силен натиск, включително от МВФ и Г20, които поставиха увеличението на спасителния фонд като условие за участието им в решаването на дълговата криза. Въпросът ще бъде обсъден от Европейския съвет на 1 и 2 март и вероятно Германия все пак ще се съгласи ресурсите на временния и постоянния спасителен фонд, който ще влезе в сила от юли т.г. да бъдат обединени.

Но както отбелязват авторите от ЕСВО, дори и в Германия има привърженици на кейнсианската алтернатива, които намират свои съюзници в лицето на изтъкнати представители на американската и британската икономически школа като Пол Кругман и Мартин Улф - и двамата отявлени критици на официалната германска позиция. В общи линии неокейнсианците твърдят обратното на гореизложеното и на този етап нямат толкова голямо влияние, освен отчасти в левия политически спектър. Дори и социалдемократите, обаче, макар и склонни на отстъпки в името на солидарността в много отношения остават верни на германската ордолиберална традиция - например те също са против изкупуването на дълг от ЕЦБ.

Възможна ли е промяна в германската позиция

по основните европейски спорове и в каква посока след изборите през септември 2013 година? Според последните проучвания, цитирани от списание Der Spiegel, ХДС на Меркел и сестринския му Християнсоциален съюз се ползват с подкрепата на 38% от германците. Причината е именно одобрението за курса на правителството както у дома, така и в Европа към строга бюджетна дисциплина. А този курс няма да се промени, дори и ако социалдемократите или зелените влязат в управлението. Възможно е в този случай да има промяна в германската позиция по някои европейски въпроси, но по-скоро става дума за нюанси, отколкото за радикални промени, смятат авторите.

И препоръчват на европейските партньори на Германия, вместо да атакуват Берлин по въпроси, по които със сигурност няма да промени позицията си да окажат натиск по теми, по които е възможно да има омекване. Например, вместо да коментират германското настояване за строги бюджетни ограничения да поискат от Германия подкрепа за паневропейски план за растеж. А вместо да критикуват германската съпротива срещу по-мащабна намеса на ЕЦБ на облигационния пазар, да направят конструктивни предложения за еврооблигациите, които Германия може да си позволи да приеме.