euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европа трябва да бъде политически съюз, в който Европейската комисия прилича повече на правителство, Европейският парламент е по-силен и лидерите на страните-членки са нещо като негова втора камара, а съдът на ЕС е върховен съд, с правомощия да следи изпълнението на публичните бюджети в отделните страни.

Такава представа за бъдещето на Европейския съюз разкри германският канцлер Ангела Меркел по време на годишната среща на Световния икономически форум в Давос. Г-жа Меркел произнесе встъпителната реч на откриването на форума и даде интервю за шест големи европейски вестника. Всъщност, посланията на германския канцлер са достатъчно откровени и ясни, за да направят критиките към нея за липса на политическа визия да звучат напълно неоснователни. Друг е въпросът дали тази визия се споделя от колегите й в ЕС и дали всички са съгласни с пътя към целта, обаче. В речта си г-жа Меркел беше напълно откровена и не скри, че в Европа има много противоречия по важни въпроси, но представи позицията си с увереността и спокойствието на човек, който съзнава какво се очаква от него и в същото време не е готов да робува на тези очаквания.

Как мерим солидарността?

„Понякога оставам с впечатлението, че в международен план хората изглежда използват като мерило степента, до която сме готови да поемаме задълженията на другите и до каква степен сме готови да поставим 'защитна стена', степента до която сме склонни всъщност да харчим пари”. Така Ангела Меркел синтезира критиките към Германия, че е против споделянето на задълженията между страните от еврозоната (например, чрез създаване на еврооблигации) и увеличение на постоянния спасителен фонд, т.нар. Европейски механизъм за стабилност. Последният подобен призив отправи директорът на МВФ Кристин Лагард само ден по-рано. Според Ангела Меркел, обаче, увеличението на средствата в спасителния фонд не е начина Европа да си върне доверието на пазарите. Не става дума за това, че Германия не иска да е солидарна или да поема обвързващи ангажименти - „това, което не искаме е ситуация, в която сме принудени да обещаем нещо, което в крайна сметка няма да можем да изпълним”, заяви тя.

В интервю за британския вестник The Guardian г-жа Меркел е още по-ясна: "Безмислено е да се обещават още и още пари, без да се справяме с причините на кризата. [...] На фона на всички тези милиарди във финансова помощ и спасителни пакети, ние германците също имаме нужда да гледаме да не се изтощим. Все пак, нашият капацитет не е безкраен и да се пренапрягаме няма да помогне нито на нас, нито на ЕС като цяло".

А солидарността, според нея не се мери с това колко пари сме готови да дадем, а с това докъде сме готови да стигнем в европейската интеграция.

"Въпросът трябва да бъде: Имаме ли смелостта за повече Европа",

заяви г-жа Меркел и отговори, "Да, имаме". А какво означава това? "Трябва да бъдем готови да предадем на Европа повече компетенции." Какви компетенции? Първо бюджетите. "Истинското послание на фискалния пакт е, че всеки един трябва да въведе таван на дълговете, т.нар. дългова спирачка и да го впише в конституцията, а съдът на ЕС ще наблюдава дали това действително е направено. Така че, повече няма да използваме никакви извинения или да заблуждаваме себе си или другите."

Но не става дума само за бюджетна дисциплина, а за устойчивост на бюджетите, устойчивост на растежа, не само в Европа, а в целия свят, каза г-жа Меркел: "Устойчивостта трябва да бъде търговската марка на бъдещите политики". Затова бюджетните ограничения не са достатъчни - това, което е жизнено важно са структурните реформи, които ще създадат работни места. Повишаването на конкурентоспособността и създаването на заетост бяха двете ключови задачи на Европа, които г-жа Меркел открои. Те ще бъдат основната тема на предстоящия в понеделник (30 януари) Европейски съвет, а Франция и Германия вече представиха подробно предложение за бъдещи действия.

Акцентът в предложението им, откроен и от г-жа Меркел пред форума в Давос беше колкото се може по-голямо сближаване на политиките. При това, като се запази целостта на Европейския съюз от 27 държави, подчерта тя. Но, когато става дума за сближаване на политиките това не трябва да става "без амбиция", на принципа на най-малкото общо кратно, предупреди г-жа Меркел - трябва да се търсят най-добрите практики и модели, защото от това зависи каква роля ще играе Европа на глобално ниво. Защото ако Европа не се развива и не е иновативна, за много години напред тя ще остане просто място, където хората да си прекарват ваканциите, заяви г-жа Меркел.

Макроикономическите дисбаланси

Ангела Меркел не пропусна възможността да отговори задочно и на друга критика, често отправяна към Германия - че страната е допринесла за задълбочаването на макроикономическите дисбаланси в еврозоната, като генерира голям търговски излишък за сметка на дефицитите на по-слабите страни. И по-важното - че отказва да предприеме мерки за намаляването му, както мнозина настояват. Особено активни бяха дискусиите по въпроса в Европейския парламент миналата година, докато се приемаше пакетът за икономическото управление и по-специално новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси. В крайна сметка депутатите решиха да бъдат наблюдавани както страните с дефицити, така и тези с големи излишъци по текущата сметка и в рамките на новата процедура да бъдат принудени да предприемат мерки за стимулиране на вътрешното търсене. Разбира се, поводът за това настояване беше най-вече Германия.

Г-жа Меркел коментира този въпрос така: "Германия ще участва в намаляването на такива дисбаланси в области, където виждаме несправедливи бариери, например в областта на услугите". Но, когато става дума за различни нива на конкурентоспособност трябва да се запитаме чий модел искаме да следваме, кои са най-добрите практики, подчерта тя. Не за първи път Берлин ясно заявява, че няма да намали конкурентоспособността си заради нежеланието или неспособността на другите да увеличат своята.

Що се отнася до глобалните приоритети, германският канцлер открои като най-важни задачи гарантирането на свободната търговия, на фона на знаците за нарастващ протекционизъм, регулацията на финансовия сектор и „любимата” френско-германска тема - въвеждането на данък върху финансовите транзакции.

Председателят на световния икономически форум Клаус Шваб зададе на г-жа Меркел любопитен въпрос за отношенията й с Никола Саркози. Знам, че много хора се дразнят от това, че се договаряме предварително по много въпроси преди срещите на върха, отговори в прав текст германският канцлер, но хората не ни харесват, когато не се разбираме и в същото време не ни харесват, когато се разбираме, обясни тя. Според нея, въпросът не опира до личностите на Ангела Меркел и Никола Саркози, а до съществуването на исторически противоречия по определени въпроси между двете страни, които трябва да бъдат изгладени.

На въпрос как си представя Европа след 20 години, Ангела меркел описа визията, с която започнах този текст и добави: "И се надявам, че почти всички страни тогава ще са членове на еврото, не всички, но ... Не искам да създавам дипломатически проблеми тук."

Репликата предизвика бурен смях в залата, защото сред публиката беше премиерът на Дания Хеле Торнинг-Шмид, а несъмнено репликата щеше да провокира бурна реакция от страна на британския премиер Дейвид Камерън (Великобритания и Дания са единствените страни в ЕС с “изключение” по отношение приемането на еврото). В рамките на форума г-жа Торнинг-Шмид ще участва в дискусия на тема „Прекрояването на Европа”, заедно с колегите си от Финландия, Юрки Катайнен и Ирландия, Енда Кени, както и полския президент Бронислав Коморовски. Британският премиер Дейвид Камерън пък произнесе откровена и агресивна реч, която ще ви представим в отделен анализ на euinside.