euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Ирландия - вестоносецът на пролетта в ЕС

Аделина Марини, 1 март 2012

Ако всички страни с проблеми бяха като Ирландия, вероятно спасителните програми, увеличаването на размера на спасителните фондове на еврозоната, както и срещите на Еврогрупата нямаше да са водещи световни новини почти всеки ден. На фона на зачестяващите послания на ЕС, че положението, макар и крехко, се подобрява и има признаци за стабилизация, петият преглед на спасителната програма на Ирландия очевидно ще послужи за допълнително повдигане на пролетното настроение на Европейския съвет в четвъртък и петък (1 и 2 март).

Общото заключение на мисията на ЕС и на Международния валутен фонд е, че Ирландия изпълнява стриктно програмата и затова ще получи поредния транш от спасителния заем на стойност 5.8 млрд. евро (от спасителния фонд на еврозоната) и 3.2 млрд. от МВФ. Страната ще получи и още 0.7 млрд. евро под формата на двустранни заеми от Великобритания, Швеция и Дания. Така общата сума, която Ирландия е получила до момента от всички тези страни е 47.9 млрд. евро, което представлява 71% от общата стойност на заема - 67.5 млрд. евро.

Все пак зад добрите данни в петия преглед на изпълнението на програмата стои твърдата решимост на правителството, а и на опозицията, да бъдат изпълнени всички мерки, за да може страната успешно да се върне на финансовите пазари възможно най-скоро - постепенно още от втората половина на тази година и изцяло догодина.

Добрите новини

Реалният брутен вътрешен продукт на Ирландия се завърна към положителен растеж през 2011 година, когато беше отбелязан ръст от 0.9 процента, главно заради силния износ, подпомогнат от възстановяването на ценовата конкурентноспособност. За съжаление обаче, продължаващите проблеми в еврозоната, които оказват пряко влияние върху възстановяването на страната, доведоха до ревизия на есенната прогноза на Комисията за растежа от 1% на 0.5 на сто. Според доклада, това отразява спадащия растеж на търговските партньори на страната и особено в еврозоната. Въпреки тези не много оптимистични данни, мисията на ЕС и МВФ смята, че амбицията на правителството да постигне целите си за номинален растеж на БВП тази година си остава постижима, тъй като обезценката на еврото спрямо долара (спад с около 3% през последните 3 месеца) ще има положителни последици върху износа.

Ирландия се вмести в поставената за 2011 цел за 10.6% бюджетен дефицит като дори се представи по-добре от очакваното, отбелязвайки дефицит от 10 на сто. Таванът за тази година е 8.6 процента, като са налице всички основания целта да бъде изпълнена. Стремежът на програмата е бюджетният дефицит да спадне до под 3% от БВП до 2015 г., каквато е и нормата в европейското законодателство.

Изключителен напредък е отбелязан по отношение на оздравяването на банковата система. Като цяло е приключена рекапитализацията. Разчитането на финансиране през Евросистемата (системата от националните банки на еврозоната) намалява. От пика от 154 млрд. евро през февруари миналата година, в края на декември 2011 банките са разчитали на финансиране от централната банка за 109 млрд. евро, което е под прогнозните очаквания.

Добри новини има и по отношение на цената на 10-годишните ирландски облигации, достигнали най-ниската си цена от началото на програмата досега. Нещо повече, отбелязва докладът, докато няколко страни-членки от еврозоната претърпяха намаление на кредитния си рейтинг през януари, ирландският рейтинг си остана непроменен от две агенции.

Рисковете

Въпреки значителния напредък, има и доста рискове пред ирландското възстановяване. Основните предизвикателства са свързани с опасността от продължаващо напрежение на финансовите пазари, както и от увеличаването на проблемите пред финансирането на банките. Данните за вътрешното потребление в Ирландия също не са особено добри, като се очаква и допълнително отслабване на търсенето, което пък ще се отрази лошо на бюджетното изпълнение и може да има заразен ефект върху икономическия растеж.

Ситуацията с безработицата също не е много добра. Заетостта е намаляла с 2.5%, като търсенето на работна ръка на вътрешния пазар продължава да намалява. Отбелязва се обаче, че отливът на хора от страната е предотвратил по-сериозно влошаване на ситуацията на пазара на труда. Безработицата е с размер от 14.2% за 2011. Предстоящите съкращения на бюджетни служители се очаква да допринесат още за нарастващия брой на безработните. Правителството е изчерпало възможностите си да намали бюджетните разходи за публичните служители, след като достигна намаляване на сметката за заплати с 14% през 2009 и 2010 чрез въвеждането на специален данък за държавна служба, затова сега ще започне да съкращава реални работни места.

До 2015 г. се очаква броят на служителите на бюджетна издръжка да бъдат намалени до 282 500 или с 23 500 по-малко от края на 2010. Това ще допринесе за намаляване на тези разходи с 2.5 млрд. евро или с 15%.

На фона на мъчителните два месеца, през които течаха преговорите по втората спасителна програма за Гърция, както и договарянето на отписване на гръцки дълг от страна на частни кредитори, данните за Ирландия са повече от добри. Ирландия може да бъде възприемана за вестоносец на пролетта на пролетния Европейски съвет и е аргумент срещу позицията на онези, които смятат, че програмите за орязване на разходите не дават никакви резултати. Днес тази теза беше изразена за пореден път, в случая от Бернадет Сегол, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите след тристранната социална среща на върха, която обикновено предшества срещите на Европейския съвет. Тя заклейми като неуспешни всички спасителни програми - гръцката, португалската и ирландската.

Постиженията на правителството в Дъблин обаче очевидно дават основание на премиера Енда Кени да има самочувствие и дори да лобира открито за обединяването на временния спасителен фонд с постоянния за постигане на общ заемен капацитет от 750 млрд. евро, което е основно искане на външните партньори на ЕС (Г20). За същото настояват и някои страни-членки на ЕС, които искат гаранции, че ще получат помощ, ако заради недобрите икономически перспективи, положението им се влоши. Освен че Енда Кени има силни основания да иска това, залогът за страната му също е много голям - ако не бъде гарантирана най-сетне стабилността на еврозоната, завидното възстановяване на Ирландия ще пропадне. И ако за Португалия се носят слухове, че може да поиска втори спасителен заем (които се отричат както в Лисабон, така и в Брюксел), заради лошите икономически перспективи (отрицателен растеж от 3.3% за 2012 г.), то за Ирландия неуспехът би бил наистина незаслужен.