euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Мисля, че е ясно на всеки, че ако страните не прехвърлят част от суверенитета си относно фискалната политика, няма начин на бъдат заедно. Няма начин да имаме една или две страни, които плащат за всички останали”.

Думите са на президента на Европейската централна банка Марио Драги по повод приемането на фискалния пакт. Именно Марио Драги първи призова страните от еврозоната да направят ясна стъпка към фискален съюз и стана кръстник на фискалния пакт, материализиран в Договора за стабилност, координация и управление на икономическия и валутен съюз. Договорът беше подписан от 25 страни от ЕС на 2 март и предстои да бъде ратифициран. Марио Драги изрази увереност, че договорът ще бъде одобрен на референдума в Ирландия, „защото усилията на правителството в Ирландия са много, много сериозни. Ирландия е вероятно една от страните, които отбелязаха най-голям напредък”. Според президента на ЕЦБ правилата, заложени във фискалния пакт “са стълбовете на доверието между страните”.

Марио Драги за пореден път отказа да коментира варианта за излизане на страна от еврозоната. Нямаме план Б - това би означавало да се признаем за победени, каза той и добави: ЕЦБ знае как да управлява риска, но това е нещо, което не предвиждаме. Той е оптимист и по въпроса за изграждането на защитната стена от финансови ресурси в еврозоната. Марио Драги обясни, че въпросите за увеличаването на европейския спасителен фонд и увеличаването на ресурсите на МВФ са пряко свързани, защото първото е условие за второто. Макар и бавно, има напредък по отношение на спасителния фонд, припомни Драги: европейските лидери се ангажираха да преразгледат капацитета на фонда през март, да активират Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) през юли и да го капитализират по-бързо от предвиденото. Тези усилия ще дадат плодове и ще имаме възможност да увеличим ресурсите в МВФ, заяви Марио Драги.

Той защити двете дългосрочни рефинансиращи операции на ЕЦБ и ги определи като „несъмнен успех”. През декември 2011 г. ЕЦБ отпусна близо 500 милиарда евро нисколихвени заеми на 500 банки от еврозоната, а в края на февруари 2012 г.- близо 530 милиарда евро на 800 банки. Заемите са с лихва от 1% и със срок три години. Мнозина се опасяват, че банките може да се пристрастят към евтините пари от ЕЦБ и няма да могат да работят в обичайната пазарна среда.

Но Марио Драги подчерта, че е имало необходимост от тези операции и ако сравним със ситуацията от номеври миналата година, сега има знаци за възстановянане на доверието в еврото и връщане на инвеститорите. Това се дължи освен на действията на централната банка, също и на усилията на „някои правителства в еврозоната” и на фискалния пакт, каза Драги. Но подчерта, че тези мерките са временни и ролята им е била само да създадат ситуация, в която банките и правителствата да могат да предприемат необходимите действия. Първите да си оправят балансите, а вторите - да провеждат структурни реформи.

Стабилността на банковите баланси е ключов фактор, за да може да се улесни кредитирането на реалната икономика, каза Марио Драги. Той подчета, че благодарение на февруарската операция на ЕЦБ „парите са по-близо до малките и средните предприятия, отколкото бяха преди”. Аргументът му е освен по-големият брой финансови институции, които са получили заеми, също и фактът, че голяма част от тях са малки банки: „С удоволствие бих ви прочел местата, градовете, селата, където са тези банки, но често те биха се оказали единствената банка в града и биха могли да бъдат разпознати”. Марио Драги отказа да коментира заемането по страни, защото има големи банки, които са взели заеми чрез свои „аватари” в други страни членки.

Президентът на ЕЦБ нямаше как да избегне да коментира критиките, отправени срещу програмите за евтини заеми от президента на Бундесбанк Йенс Вайдман. В писмо до Драги, което изтече в медиите, президентът на Бундесбанк предупреждава, че решението на ЕЦБ да облекчи изискванията за гаранциите, предоставяни от банките носи дългосрочни рискове за финансовата система. Тази теза беше подкрепена и от бившия член на изпълнителния съвет на ЕЦБ Юрген Щарк, който заяви, че финансовият баланс на ЕЦБ е много тревожен, не само защото е огромен, а и защото е пълен с нискокачествени ценни книжа, предоставени като гаранции от банките в евросистемата срещу нисколихвените заеми.

Марио Драги заяви, че отношенията му с Йенс Вайдман са отлични и отрече да има напрежение в управителния съвет на ЕЦБ между Германия и останалите. „Никой – противно на това, което писаха някои вестници - никой, особено Бундесбанк, не е изолиран”, каза Драги и напомни, че решенията за двете рефинансиращи операции са взети от управителния съвет с единодушие. Той подчерта, че уважава културата и традицията на Бундесбанк да защитава ценовата стабилност и добави: „Всички сме в една лодка. Няма да спечелим нищо, ако спорим публично извън управителния съвет”.

На вчерашното си заседание управителният съвет на ЕЦБ е решил да остави основната лихва от 1% непроменена. Има знаци за стабилизиране на икономическата активност, макар и все още на ниско ниво, каза президентът Марио Драги. Подобно на Европейската комисия, обаче, ЕЦБ също е ревизирала прогнозата си за ръста на икономиката в еврозоната в посока надолу – между -0,5% и 0,3% за 2012 г. и между 0% и 2,2% през 2013 г. Годишната инфлация в еврозоната е 2,7% през февруари 2012 г., но до началото на следващата година се очаква да спадне под 2%.