Тройката за Гърция: има голям риск пред изпълнението на втората спасителна програма

Ралица Ковачева, March 29, 2012

Гърция няма план „Б” и трябва да изпълни спасителната програма на всяка цена. Това послание беше повторено десетки пъти от представителите на т.нар. Тройка (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) пред евродепутатите от комисиите по икономика и заетост в Европейския парламент. Еврокомисарят Оли Рен, Йорг Асмусен от ЕЦБ и Пол Томсен от МВФ бяха привикани от евродепутатите в опит да се увеличи демократичната легитимност на Тройката, както обясниха председателите на двете комисии. „Тази среща трябва да помогне за осигуряването на някаква подотчетност и прозрачност, които често липсват”, коментира председателят на комисията по икономически и парични въпроси Sharon Bowles (АЛДЕ, Великобритания). А Pervenche Berès (Социалисти и демократи, Франция), председател на комисията по заетостта отбеляза, че подобни открити дискусии е трябвало да се проведат преди програмата за Гърция да бъде определена.

Евродепутатите често критикуват Тройката за нейните непрозрачни и жестоки действия спрямо гръцкия народ. Представителите й обаче се бяха подготвили добре и още във встъпителните си думи обориха обичайните критики на евродепутатите, предимно от ляво, че спасителната програма е твърде фокусирана върху бюджетните ограничения, че не прави нищо за създаване на заетост, че тежестта на реформите не е разпределена по социално справедлив начин. Тримата демонстрираха пълно единодушие и неотстъпчивост по отношение на спасителната програма и подчертаха, че действат от името на тези, които плащат за спасяването на Гърция.

„Не е нито коректно, нито справедливо да се хвърля вината за проблемите на Гърция върху онези, които дойдоха да помогнат, след като вредата вече беше сторена”, в прав текст заяви еврокомисарят Оли Рен. „Нямаше да имаме това изслушване днес, ако политиките на поредица правителства в Гърция не бяха довели до неустойчиви макроикономически дисбаланси, загуба на конкурентоспособност и много голям фискален дефицит” от близо 16%, припомни комисарят. Той обясни на депутатите, че програмата е собственост на гръцките власти, а ролята на Тройката е да следи за изпълнението й от името на тези, които отпуснаха големи заеми на Гърция, дори когато тя не изпълняваше финансовите цели. „В крайна сметка самите гърци са тези, които трябва да предпримат действия да реформират страната си и да понесат отговорността за това”, заяви Оли Рен.

Той припомни, че първата спасителна програма е имала две ахилесови пети - слабият административен капацитет и липсата на политическо единство. Сега международните кредитори на Гърция помагат да се оправи първия проблем, но вторият продължава да изправя програмата пред сериозен риск. Това послание беше подкрепено и от Йорг Асмусен от изпълнителния съвет на ЕЦБ, който заяви, че програмата се нуждае от широка политическа подкрепа, за да успее. Асмусен беше категоричен, че не спасителната програма е причината за спада в гръцкия БВП, а липсата на реформи и конкурентоспособност, причинени от сбърканата икономическа и фискална политика на гръцките власти. Гърция няма достъп до пазарите и може да разчита само на подкрепата от официалните кредитори, така че има само един път напред - възстановяване на фискалната стабилност и конкурентоспособността, заяви германецът.

Той отбеляза, че въпреки рецесията Гърция е успяла да намали дефицита си с 6,5% от 2009 насам, но той продължава да бъде твърде голям - 9 % от БВП. „Размерът на правителството е твърде голям в сравнение с капацитета на Гърция да генерира и събира фискални приходи”, коментира Асмусен. Затова и той, подобно на колегите си предели като една от най-важните задачи пред Гърция събирането на данъци. Напредъкът по данъчната реформа на този етап е разочароващ, подчерта Йорг Асмусен и обясни, че именно борбата с данъчните измами ще гарантира социалната справедливост, за която депутатите толкова се тревожат, защото така всеки ще поеме своята тежест. И той, както и Оли Рен, припомни, че първата спасителна програма се е провалила именно заради лошото изпълнение от гръцка страна, което е основният риск и пред втората програма.

Запитан от депутатите каква е гаранцията, че този път програмата ще проработи и има ли Тройката план "Б" за Гърция, Асмусен отговори, че няма гаранции, именно защото рискът пред изпълнението й от гръцка страна е твърде висок, но беше категоричен, че няма резервен план. И Асмусен, както и Пол Томсен, шеф на мисията на МВФ за Гърция, отбелязаха, че в Гърция има много силна съпротива срещу реформите от корпоративни интереси, затова е жизнено важно гръцките власти да се противопоставят на тези корпоративни интереси и да проведат необходимите реформи. Представителите на Тройката многократно и изрично подчертаха необходимостта от политическа воля и широка политическа подкрепа за реформите.

Robert Goebbels (Социалисти и демократи, Люксембург), обвини програмата, че е силна по отношение на консолидацията, но слаба по отношение на растежа и призова да се приложи „по-интелигентен микс от политики”. Депутатът беше един от участниците в алтернативната тройка, сформирана от групата на социалистите (заедно с Ивайло Калфин от България и Elisa Ferreira от Португалия), която посети Гърция и излезе с предложение за мерки за насърчаване на заетостта и растежа.

Социалистите настояват Тройката да представя тримесечни отчети пред Европейския парламент, които да бъдат обсъждани в пленарната зала; да се създаде европейска социална платформа за Гърция, в която да участват всички социални партньори на европейско ниво, за да се гарантира спазването на социалните права; да не се отправят повече искания за съкращения на бюджетните разходи преди да се възстанови растежът; да се проведе бърза и пълна рекапитализация на банките; да се създаде агенция за инвестиции и растеж, независима от правителството, която да координира инвестициите за възстановяване в ключови за растежа сектори като земеделие, корабоплаване, туризъм, енергетика, фармацевтика и образование; да се създаде система за младежка гаранция, финансирана с европейски средства за 5 години, за да се осигури заетост на младите хора; да се предприемат решителни действия срещу неплащането на данъци; да се гарантират честни цени за потребителите, като ЕК разследва дали доминиращите на гръцкия пазар пет големи чуждестранни вериги супермаркети не нарушават пазарните правила; незабавно да се пристъпи към реализацията на 181 приоритетни проекта, набелязани от работната група за Гърция.

Именно структурните реформи ще създадат работни места, каза в отговор Йорг Асмусен. Той призна, че в краткосрочен план бюджетните ограничения вредят на икономическия растеж, но в дългосрочен план бюджетната дисциплина и структурните реформи ще върнат доверието и ще помогнат на гръцката икономика да стане конкурентоспособна. "Не останаха повече лесни мерки за Гърция. Време е за дълбоки структурни реформи”, каза Пол Томсен от МВФ. Той провокира гнева на гръцките евродепутати с думите, че Гърция няма друг избор, освен да реже заплати, за да изравни нивото им с това на производителността.

Между 2000 и 2009 година гръцката минимална заплата се е увеличила с 60%, при средно увеличение за еврозоната от 40%; тя е с 50% над минималната заплата в Португалия, почти 20% по-висока от тази в Испания и повече от пет пъти по-висока, отколкото в България и Румъния, каза Томсен. Гръцкият евродепутат от групата на Европейската обединена левица Nicolaos Chountis се обиди от паралела с България и Румъния. Що за сравнение е това, минималната заплата в България и Румъния е 150 евро месечно, възкликна той и обвини Тройката, че иска да принизи гърците до условия на труда, подобни на тези в югоизточна Азия.

Изслушването приличаше повече на кръстосан разпит, който целеше да потърси сметка на Тройката за страданията на гръцкия народ. Тримата "обвиняеми" обаче бяха категорични, че Гърция получава изключителна по мащаба си международна помощ, за да се справи с проблемите си. Това, което правим в Гърция като техническа помощ, като средства и като продължителност е много повече от това, което обикновено правим, подчерта Пол Томсен от МВФ. Но в крайна сметка, гръцките власти и гръцкото общество са тези, които трябва да решат проблемите и да поемат отговорността.

А както неведнъж сме писали на този сайт, те трябва да решат помежду си и въпроса с прословутата социална справедливост. Социална справедливост може да има, когато всеки работи, произвежда и си плаща данъците, а държавата управлява обществените средства разумно и ефективно. Не е социално справедливо държавата да има 60 милиарда евро несъбрани данъци, нито е социално справедливо да поддържа публична администрация в размер на милион и половина души и да раздава пари на принципа „всеки му според потребностите”. Това разбиране за социалната справедливост струваше скъпо на гърците, както и на цяла Европа. От това дали то ще се промени зависи не само успехът на гръцката спасителна програма, а бъдещето на целия Европейски съюз. Европейците трябва да разберат, че щедрата социална държава е история, а политиците трябва да спрат да ги убеждават в обратното.

Дълговата криза в еврозоната