euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Гръцката глава от дълговата криза на еврозоната засега се затваря, след като приключиха няколко важни етапа от повторния опит за спасяване на страната, въпреки че този втори опит по-скоро може да се нарече контролиран фалит, отколкото спасяване. След по-малко от година, на 9 март сделката с частните кредитори за отписването на гръцки дълг вече е факт. В началото на лятото 2011 се заговори за участие на частния сектор в справянето с гигантския гръцки дълг, надвишаващ 160% от брутния вътрешен продукт на страната, а първото решение за участието на частните кредитори беше взето среща на върха на еврозоната през юли, когато от частните инвеститори беше поискано да отпишат 21% от гръцките задължения. Доброволно. Това беше ключовата дума, повтаряна след това като мантра, с надеждата, че ако бъде повторена достатъчно пъти, ще хване декиш.

През октомври обаче, когато дълговата криза не само не даваше признаци на потушаване, но и се разпалваше още повече, при това със скоростта на летен пожар, частните кредитори бяха натоварени да отпишат половината от гръцките задължения. Пак доброволно срещу известна сума "подсладител", която на фона на загубите се явява малко като течен аналгин върху бучка захар. Големият въпрос обаче остана дали течният аналгин ще свали опасно високата температура на Гърция.

Както можеше и да се очаква заради доброволността и горчивината, частните кредитори не бързаха да се редят на опашка да заменят ценните книжа, които държаха срещу нови с по-ниска стойност. След като се стигна до одобрението на нова програма за рязане на разходите с наченки на опити за стартиране на икономически растеж в тлеещата вече пета година поред гръцка икономика, на 9 март се стигна и до сделката с частните кредитори. Пътят до нея, както euinside писа подробно, беше постлан с няколко ключови мерки. Първо беше договорена сумата на втория спасителен заем - 130 млрд. евро.

След това започнаха оценките на устойчивостта на гръцкия дълг до 2020 г. и последно лидерите от еврозоната си стиснаха ръцете на 120.5% от брутния вътрешен продукт, което е с 5 процентни пункта над първоначалните оценки, че при намаляване на дълга на Гърция до 120% от БВП, е възможно той да стане устойчив, тоест да спре да нараства, а страната да започне да го изплаща без забавяне. Не бива да се пропуска и заложеното във втората спасителна програма условие Гърция да приеме постоянна мисия на тройката, която да работи в Атина постоянно и да следи дали правителството (което и да е то) изпълнява ангажиментите си. Очаква се и създаването на специална доверителна сметка, през която с предимство ще се обслужват дълговете на страната с парите от заема. Гърция въведе в законодателството си и клауза за колективно действие, с която на практика се отменя доброволния характер за участие в операцията на държателите на гръцки облигации по гръцкото законодателство.

След така добре подготвената почва, миналия петък на поканата за "доброволно" отписване на дълг се отзоваха над 95 на сто от гръцките частни кредитори по гръцкото законодателство. Без принуда се явиха и други частни кредитори, които са купували гръцки дълг по различно от гръцкото законодателство. Така, по данни на гръцкото финансово министерство, се стигна до отписването на около 100 млрд. евро от общо 206 млрд. пуснати за замяна под тази форма.

Много най-различни специалисти, които следяха развитието на гръцката драма си отдъхнаха и окачествиха сделката като успех за Гърция. За първи път от много време насам и членовете на Еврогрупата си отдъхнаха, въпреки че очевидно развитието драмата, както и задаващата се огромна сянка на Испания предизвикаха камъни в бъбреците на шефа на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. На пресконференция късно снощи, макар и рано, ако вземем предвид традициите от последната година и половина, когато тези срещи приключваха в ранните часове на деня, Жан-Клод Юнкер се яви пред журналистите в компанията на еврокомисаря по паричните въпроси Оли Рен и шефа на временния спасителен фонд Клаус Реглинг, видимо страдащ, но с обичайното си силно чувство за хумор, дори подсилено вероятно заради болките.

Г-н Юнкер започна с думите "Много нормална недраматична среща", което е част от новото послание на ЕС, силно подчертано по време на пролетния Европейски съвет в началото на март. Министрите на финансите на 17-те страни-членки на еврозоната, Оли Рен, Клаус Реглинг, а по телефона от Вашингтон и шефа на МВФ г-жа Кристин Лагард са стигнали до единодушното мнение, че постигнатата сделка, както и гласуваните до момента законови промени в Гърция и предстоящите действия на гръцкото правителство са напълно достатъчни за започването на програмата. За да няма прекомерно много радост, макар и да не се очакват сериозни проблеми, до края на седмицата трябва да станат още няколко неща, за да може да започне работата по програмата. МВФ трябва да реши на пролетната си среща с какъв дял ще участва в 130-те милиарда обща стойност на втория спасителен заем.

Досега участието на фонда беше една трета при останалите програми, финансирани през временния спасителен фонд - на Португалия и Ирландия. Първата гръцка програма се финансира чрез двустранни заеми и помощ от МВФ, но втората ще мине изцяло през спасителния фонд. Някои страни-членки също трябва да прокарат програмата през вътрешни процедури, но Жан-Клод Юнкер обяви уверено, че не очаква никакви проблеми.

Голямата новина от срещата на Еврогрупата на 12 март вечерта обаче е, че тройката е променила прогнозите си за намаляването на дълга на Гърция до 2020 г. Ако досегашните оценки показваха, че гръцкият дълг ще достигне устойчивост, ако бъде намален до 120% от БВП до 2020 г. и затова се полагаха неимоверни усилия, след сделката с частните кредитори тройката смята, че до 2020 г. гръцкият дълг ще спадне до 117% от брутния вътрешен продукт. Наистина голяма изненада на фона на договорения на 21 февруари таван от 120.5%. Жан-Клод Юнкер обаче предупреди гръцките власти да не проиграват този шанс и да заделят остатъка в буфери, както и да не обещават на гръцките частни кредитори компенсации заради претърпените загуби в преследване на цел, която дори е подмината.

Във връзка с работата по втората програма за Гърция шефът на временния спасителен фонд Клаус Реглинг обяви, че миналата седмица е била най-важната за фонда от самото му създаване преди 2 години. Издадени са облигации на стойност 66 млрд. евро, от които 35 млрд. са отишли директно в ЕЦБ за подсилване на евросистемата, а 31 млрд. са платени за подслаждането на сделката с частните кредитори. Всичко това е извършено в безкешови операции. След като втората спасителна програма бъде окончателно одобрена от МВФ и от управителния съвет на спасителния фонд, което се очаква тази седмица, фондът ще започне да набира финансиране от пазарите. В рамките на 3 години ще бъдат набрани 100 млрд. евро от спасителния фонд, като 48 млрд. евро ще бъдат използвани за банкова рекапитализация. Останалото ще се набира от пазарите. Очакванията на г-н Реглинг са този месец да бъдат набрани 5.9 млрд. евро, през април 3.3 млрд. и през май 5.3 млрд. евро само за Гърция.

Много анализатори обаче изразиха съмнение, че сделката с частните кредитори наистина е толкова добра новина, колкото изглежда. euinside потърси за коментар един от участниците в "тройката", сформирана отгрупата на социалистите и демократите в Европарламента, която отиде със собствена мисия в Гърция, за да провери на място каква е ситуацията. Евродепутатът Ивайло Калфин беше един от тримата леви евродепутати, които бяха в Гърция миналата седмица. Социалистите и демократите са сред най-острите критици на официалната тройка, която работи по намирането на решение на проблемите на страните със спасителни заеми. Тя се състои от представители на Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ. Според г-н Калфин обаче, това са хора, които не се отчитат пред никого, не поемат отговорност за своите действия и не е ясно как взимат решенията, които предписват на Гърция.

Според Ивайло Калфин, сделката с частните кредитори не е добра в дългосрочен план. Много от загубилите частни кредитори са в същност пенсионни фондове, тъй като Гърция е решила преди време да замени спестяванията в пенсионните фондове с държавни ценни книжа - идея, която се обсъжда и в България. Нещо повече, за него сделката с частните кредитори е последната крачка преди да се наложи и официалните кредитори, тоест европейските данъкоплатци, да бъдат принудени да отписват гръцки дълг. За евродепутата обаче тройката си остава голямото зло в случая с Гърция, тъй като предприеманите мерки, основно рязане на разходите, водят единствено до още икономическа рецесия. Ивайло Калфин обясни, че близо 80% от икономиката на Гърция е вътрешно потребление. Той смята, че мерките, предприети до момента от гръцките власти са истинско чудо, каквото никоя друга държава не би могла да предприеме, но очакваният резултат не е постигнат, а именно вътрешна девалвация - намаляване на заплатите и цените. Заплатите са намалени, но цените не, каза той.

Основният проблем на Гърция, според г-н Калфин, е липсата на ликвидност. Той даде и няколко предложения, с които ЕС може да помогне. Повече за идеите му, сред които отново са еврооблигациите, може да видите във видеофайла.

Други анализатори пък смятат, че сделката с частните кредитори ще се отрази изключително зле на останалите страни с програми в еврозоната, чиито заемни цени останаха високи именно заради страховете, че в някакъв момент може да бъде поискана подобна сделка и за Португалия, а на още по-късен етап и за Ирландия. Кой лагер ще се окаже прав предстои да видим, но Европейският съюз отчайващо се нуждае от глътка въздух. Това се очаква да се случи в края на месеца, когато може да бъде взето решението за обединяването на двата спасителни фонда на еврозоната - временния EFSF и Европейския механизъм за стабилност, с което ще се достигне до общ заемен капацитет от 750 млрд. евро. Жан-Клод Юнкер обяви, че това решение трябва да бъде взето на неформалната среща на Еврогрупата на 30 март в Копенхаген. Той даде да се разбере, че то ще бъде взето.