euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Кризата в периферията на еврозоната може и да не бушува, както изглеждаше до скоро, но със сигурност тлее опасно. Събитията в страните, притиснати от дългове и дефицити и задушени от липсата на икономически растеж, предвещават по-скоро ново разпалване на огъня, отколкото траен изход.

Гърция

„подстригва” инвеститорите, изкушили се да инвестират "безрисково" в нейния дълг. Замяната на стар гръцки дълг с нов трябва да приключи вечерта на 8 март. На този етап е известно, че най-големите държатели на гръцки облигации са се съгласили да участват в операцията. Според The Financial Times става въпрос за големи чуждестранни и гръцки банки, които държат около 40% от дълга. Интересът към сделката рязко нарасна, след като гръцките власти заплашиха инвеститорите, че ако не участват в замянат, няма да получат нищо. Изданието пояснява, че заплахата е била насочена към 14% от инвеститорите, които притежават дълг, емитиран по международното право. Останалите 86% притежават дълг на стойност 177 милиарда евро, емитиран по гръцките закони.

По отношение на втората група инвеститори Атина предупреди, че може да използва дйствието на новата клауза за колективно действие, за да ги принуди да участват. За да бъде постигната целта за намаляване на дълга със 100 милиарда евро е необходимо да участват 95% от инвеститорите. Очакванията на Атина са замяната да приключи с около 90% участие. Ако финансовите министри от еврозоната оценят сделката като успешна, ще вземат окончателно решение за отпускане на втория спасителен заем на Гърция. На 1 март те се договориха да активират половината от сумата, предназначена за дейности свързани с дълговата замяна, след като заключиха, че гръцките власти са изпълнили поетите ангажименти.

Въпреки обнадеждаващите резултати, обаче, вече са налице първите прогнози, че страната няма да успее да се върне на финансовите пазари до 2014 година, както е предвидено и ще продължи да се нуждае от външно финансиране до 2020 година. Освен това, дори и след опрощаването на част от дълга, той ще остане твърде голямо бреме за Гърция, в условията на очакваната продължителна рецесия.

Португалия

може би ще последва гръцкия пример и ще потърси опрощаване на част от дълга си, предричат анализаторите, въпреки клетвите на европейските лидери, че Гърция ще остане единичен случай. Португалските облигации вече се търгуват на половината от стойността си, а заемната цена на страната се покачва обезпокоително. Само за последните две седмици тя се повиши с 2 процентни пункта и достигна близо 14%, което е двойно увеличение спрямо година по рано. Усилено се говори, че страната неизбежно ще поиска втори заем от ЕС и МВФ, макар властите да отричат. През май 2011г. Португалия получи спасителен заем в размер на 78 милиарда евро. Ситуацията се затруднява допълнително от лошата икономическа прогноза за страната. Според прогнозата на ЕК португалската икономиката ще се свие с -3,3% през 2012 г., след като вече намаля с 1,5% през миналата година. Единствено Гърция се очаква да се представи по-лошо с -4,4% намаление на БВП.

Испания

самосиндикално промени поставената цел от 4,4% бюджетен дефицит за 2012 година, след като стана ясно, че е пропуснала целта от 6% за миналата година с повече от 2%. Според правителството, предвид лошата икономическа прогноза, целта от 5,8% е далеч по-реалистична. На този етап Европейската комисия не е коментирала официално този безпрецедентен ход, определен от премиера Мариано Рахой като „суверенно решение”. Брюксел предпочита да изчака приемането на новия испански бюджет, което беше отложено за края на март 2012 заради парламентарните избори миналия ноември. Мадрид, обаче, едва ли може да се надява на снизхождение.

В заключенията от пролетното заседание на Европейския съвет ясно е записано, че „страните под пазарен натиск трябва да изпълнят договорените бюджетни цели и да са готови да приложат допълнителни консолидационни мерки, ако се налага”. Говорителят на еврокомисаря по икономическите и паричните въпроси Оли Рен - Амадеу Алтафаж съобщи, че комисарят е поискал повече информация и конкретни цифри от испанските власти.

Голямата грижа на испанското правителство в момента, обаче, не е Брюксел, а регионалните власти, защото именно там се проваля изпълнението на поставените фискални цели. На среща с финансовия министър Кристобал Монторо на 6 март повечето от регионите са подкрепили предвиденото съкращаване на разходите им с 10 милиарда евро. Става дума предимно за региони, контролирани от Народната партия, докато Андалусия, която се управлява от социалистите, се е обявила против съкращенията. Регионите, които имат много голяма автономия харчат половината от всички публични средства, докато централното правителство е отговорно едва за 18 на сто.

Финансовото положение на регионите е една от причините Испания все още да не може да си върне доверието на пазарите, въпреки консолидационните усилия и реформите, започнати от социалистическото правителство на Хосе Луис Сапатеро. Още миналия септември парламентът прие промени в конституцията, с които се въвежда дългова спирачка, а обслужването на дълга получава изключителен приоритет над всички други разходи.

Размерът все повече има значение

На този фон, европейските лидери обсъждат дали да увеличат тавана на спасителния фонд за еврозоната. Постоянният фонд, т.нар. Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), който ще започне работа от юли, има таван на заемния капацитет от 500 милиарда евро. Според мнозина европейски лидери, Европейската комисия, МВФ и Г20 фондът трябва да бъде значително увеличен. Един от вариантите е като към средствата в постоянния фонд се прибави остатъка от около 250 милиарда евро от временния фонд. Същевременно, европейските лидери се договориха да ускорят изплащането на вноските си в ЕМС като започнат с две вноски през 2012 година. Президентът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер обясни, че всеки транш увеличава капацитета на фонда със 100 милиарда евро.

Проблемът е, че Германия е твърдо против увеличение на тавана от 500 милиарда евро. Лидерите трябва да вземат окончателно решение до края на месеца. Увеличението на т.нар."защитна стена" е условие, поставено от международните партньори на ЕС, за да участват със средства в решаването на европейската дългова криза.