euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Две събития от края на март навеждат на много дълбок размисъл относно възможностите на спасителните фондове на еврозоната да осигурят така желаната от всички глобална стабилност и постепенно излизане от дълговата криза. Първото събитие е срещата на върха на страните БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) в Делхи на 29 март, а второто е срещата на Еврогрупата в Копенхаген ден по-късно (30 март). Както знаете, партньорите на ЕС от Г20 (голяма част от които са именно БРИКС страните, представляващи 43% от световното население) очакваха лидерите на еврозоната да увеличат заемния капацитет на спасителните си фондове, ако желаят помощ отвън. Очакванията бяха за над 1 трилион евро или по-скоро за 1.5 до 2 трилиона евро, които биха били достатъчни да посрещнат удари като нужда от спасяване на Испания или Италия.

ЕС от своя страна разчиташе на помощ от страните от Г20, за да осигури именно този по-голям заемен капацитет. Беше постигнато съгласие страните от влиятелната група да подпомогнат еврозоната чрез увеличаване на ресурсите на МВФ. Съединените щати, Япония и Великобритания обаче съвсем ясно се противопоставиха на това да плащат по-високи вноски във фонда, докато еврозоната не увеличи достатъчно (каквото и да значи това) заемния капацитет на двата си спасителни фонда (EFSF и Европейския механизъм за стабилност). Страните от БРИКС пък изпращаха положителни сигнали, че са готови да увеличат участието си в МВФ без да казват конкретни условия, тъй като те се знаят добре.

Нужно е спешно да се изпълнят договореностите от 2010 г. за реформа на представителството в Световната банка и Международния валутен фонд, се казва в съвместната декларация на страните от групата БРИКС след срещата им в Делхи на 29 март. В документа ясно е изразено смущението на тези страни от бавния темп на извършване на договорените промени. БРИКС смятат, че динамичният процес на реформа е необходим, за да гарантира легитимността и ефективността на Фонда. В точка 9 от декларацията се посочва изрично, че текущите усилия за увеличаване на заемния капацитет на МВФ ще бъдат успешни само тогава, когато има доверие, че всички членове на институцията са наистина решени да приложат договорената реформа изцяло. "Ние ще работим с международната общност, за да гарантираме, че достатъчно ресурси може да бъдат мобилизирани за МВФ в кратки срокове, докато фондът продължава прехода си към подобряване на управлението и легитимността", се посочва в декларацията.

Това означава, че петте страни ще извадят пари само и единствено, ако бъде завършена реформата на МВФ, така че да отрази по-добре икономическата тежест на страните-участнички. Еврогрупата пък отпусна 800 милиарда евро заемен капацитет, голяма част от който обаче е плод на добри сметки, не толкова на реални пари.

Въпросът за реформите в МВФ е тема с продължение от предишни срещи на БРИКС. Усилията на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка дадоха резултат през декември 2010 г., когато бордът на директорите на фонда се съгласи да извърши преразпределение на квотните дялове и представителността на членките на МВФ в борда на изпълнителните директори. Предходният изпълнителен директор Доминик Строс-Кан коментира това изменение като най-значимата реформа в историята на международната организация, която свидетелства за изместване на влиянието в полза на динамично развиващите се икономики.

Административната реформа предвижда всички 24-ма членове на борда на изпълнителните директори да бъдат избирани, а Европейското представителство да освободи 2 места от заеманите досега 8. Тази промяна ще отговори и на ефекта от новото квотно разпределение, извеждащо държавите от БРИКС в челните позиции на фонда. Реформите изискват изменение в Устава, като очакванията са до годишната среща на съвета на управляващите директори, която ще се състои през есента на 2012 г., реформите да са факт.

Друг много важен елемент от декларацията на БРИКС е изборът на президент на Световната банка, тъй като през юни изтича мандатът на Робърт Зелик. До момента има негласно споразумение между Европа и САЩ Световната банка да се ръководи от американец, а МВФ от европеец. Смяната в ръководството на фонда стана бързо и не остави много време за дискусии, тъй като предишният шеф на фонда, французинът Доминик Строс-Кан, беше принуден да напусне заради секс-скандал. На негово място бързо беше поставена френският министър на финансите Кристин Лагард. За Световната банка обаче вече текат усилени дискусии кой да наследи Зелик. Уви, нововъзникващите икономики и по-бедните страни не успяха да се обединят около обща кандидатура.

Президентът Барак Обама направи изненадващ ход буквално дни преди да приключи приемането на кандидатури като предложи американския гражданин с корейски произход Джим Йон Ким да заеме поста. Ким е лекар и доктор по антропология в Харвард. Кандидатурата му е изключително компромисна, тъй като той е емигрант от Южна Корея и има успешна кариера в осигуряването на програми и помощи за здравните системи в бедните страни по света. Сред останалите кандидатури за поста са нигерийката Нгози Оконьо-Ивеала, в момента е министър на финансите на Нигерия и е бивш управителен директор на Световната банка; Хосе Антонио Окампо от Колумбия, който е бил помощник генерален секретар на ООН и финансов министър на Колумбия. Кандидат за поста беше и Джефри Сакс, който обаче се отказа в полза на Ким.

Според БРИКС обаче, ръководителите на МВФ и Световната банка трябва да бъдат избирани чрез отворен процес, базиран на заслугите. Освен това, новото ръководство на Световната банка трябва да се ангажира да трансформира банката в многостранна институция, който действително отразява вижданията на всичките си членове, включително и управленската си структура, така че да отразява настоящата икономическа и политическа реалност. Отново намек за изместването на икономическото влияние. Нещо повече, БРИКС очакват банката да се превърне в институция, която отстоява равно партньорство с всички страни като начин за справяне с проблемите на развитието и за преодоляване на дихотомията донор-получател.

В този контекст любопитен е и въпросът за създаването на Банка за развитие, която да кредитира проекти, свързани с инфраструктурата и устойчивото развитие на страните от групата, както и на развиващите се държави. БРИКС са обсъдили тази идея и смятат, че банката трябва да работи в подкрепа на съществуващите усилия на многостранни и регионални финансови институции за глобален растеж и развитие. В приложения към декларацията план за действие обсъждането на тази възможност ще продължи на среща между финансови министри на страните-участнички, която ще се проведе в периода до следващата годишна среща на БРИКС.

Междувременно, докато тече процесът на глобално препозициониране, БРИКС очакват напредналите икономики да предприемат отговорни макроикономически и финансови политики, като избягват създаването на прекомерна глобална ликвидност и да предприемат структурни реформи с цел увеличаване на растежа и създаване на работни места. Те изразяват загриженост от рисковете от твърде големи и опасни за стабилността трансгранични капиталови потоци към нововъзникващите икономики и отново призовават за засилване на международния финансов регулаторен надзор.

Впрочем за рисковете от прекомерна ликвидност в глобален план говори и Юрген Щарк, който беше член на изпълнителния борд на Европейската централна банка и главен икономист на банката, но изненадващо подаде оставка в края на миналата година заради несъгласие с програмата за изкупуване на държавни облигации на затруднените икономики. В интервю за ВВС тази седмица той за първи път говори открито за вижданията си за дълговата криза в еврозоната и за общата глобална ситуация като обяви, че колкото и да е голям размерът на спасителния фонд на еврозоната, той няма да реши основния проблем - слабата конкурентоспособност на засегнатите страни.

Това означава, че еврозоната ще има нужда от пари отвън, а е очевидно, че БРИКС консолидират все повече своето влияние и го систематизират в общи послания, които очакват да бъдат правилно разбрани от досегашните водещи държави в света - САЩ, Европа, Япония, Великобритания. Въпросът е дали Европа е склонна да сдаде сериозна част от глобалното си влияние срещу пари за спасяване на еврозоната.