euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейската комисия е включила проблема с независимостта на медиите в Румъния в извънредния си доклад [на английски език] за напредъка на страната по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Това е прецедент, който е от огромно значение за диалога, който Комисията провежда с Румъния, но също и за България, тъй като двете страни се наблюдават в комплект по МСП, макар и да има различия по отношение на наблюдаваните области. Говорителят на ЕК Марк Грей обясни при представянето на документа, че решението е базирано на множество оплаквания от страна на най-различни организации, отделни журналисти и други представители на румънското общество за отправяне на директни заплахи и за тормоз основно към съдии. ЕК е решила да включи медиите в доклада също и заради Венецианската комисия към Съвета на Европа, която е повдигнала въпроса с безпристрастността и независимостта на румънските медии.

Предвид изложените причини, е трудно да се прогнозира до каква степен е възможно в доклада за България, който тази година ще излезе през декември, проблемите с медийната среда да бъдат включени. През септември 2012 г. еврокомисарят, който отговаря за медиите, г-жа Нели Крус се срещна с български журналисти, блогъри и издатели, за да изслуша проблемите им. По инициатива на този сайт беше предложено влошаващата се ситуация с медийната среда да бъде включена в наблюдението по Механизма. Според г-н Грей, ЕК гледа на ситуацията (специално в Румъния) от два ъгъла. Първият е значението и фундаменталността на свободните и плуралистични медии. А второто, многобройните оплаквания, за които той подчерта, че не са едно или две.

В доклада си ЕК пише, че иска да привлече вниманието към ролята на медиите. "Имаше многобройни примери на медии, които упражняват натиск върху съдебната система, както и съмнения доколко Националният медиен съвет е ефективен надзорен орган. Ситуацията предполага необходимост от преглед на наличните правила, за да се гарантира, че свободата на пресата се придружава от подходяща защита на институциите и правата на отделни хора, както и да се осъществят нужните промени". Румъния се намира доста по-напред от България в класацията [на английски език] на "Репортери без граници" по свобода на пресата - 42 място - като се е изкачила с пет места в сравнение с миналата година. България пък е паднала със 7 места до 87-о място в компанията на Мадагаскар и Гвинея.

Като се има предвид цялостното съдържание на доклада за Румъния, препоръчително е той да се чете все едно е писан и за България, тъй като критиките напълно се припокриват със сходни и дори същите проблеми южно от Дунав.

В този смисъл изключително показателна беше размяната на въпроси и коментари между Марк Грей и румънски журналисти на пресконференцията при представянето на доклада. Журналистка от Румъния много настояваше да разбере ЕК какви източници е използвала за своите заключения. Тя коригира ЕК, че в Румъния няма закон за медиите, а българският журналист Георги Готев коментира, че не журналистите отправят сплашвания към определени личности, а собствениците на медии упражняват натиск върху журналистите си, за да си разчистват сметките с определени кръгове. Точно собствеността на медиите се очерта като основния проблем и в България по време на дискусията с комисар Крус и в размяната й на писма с премиера Бойко Борисов.

Изключително показателна за значението, което ЕК придава на медиите в Румъния, е и една от препоръките в доклада (втората поред), която призовава да се направи "преглед на съществуващите стандарти за опазването на свободни и плуралистични медии, като същевременно се търси ефективен начин за предотвратяване на нарушенията на основните права и срещу неоправдан натиск или сплашване през медиите на съдебните или антикорупционните институции".

Защо се наложи извънредният доклад за Румъния?

През 2012 ЕК излезе с обобщителен доклад за петте години работа на Механизма от създаването му. Неговото публикуване обаче съвпадна с най-голямата политическа криза в Румъния от началото на прехода досега, предизвикана от конфликт между премиера-социалист Виктор Понта и ветерана-президент Траян Бъсеску. Стигна се до пренебрегване на Конституцията, до натиск върху Конституционния съд и до импийчмънт на президента, който се провали на специален референдум. Независимо от кризата и от критиките на ЕК обаче, през декември Социал-либералният съюз на Виктор Понта спечели убедителна победа - близо 60 процента от гласовете, докато дясноцентристкият Десен Алианс за Румъния на Траян Бъсеску се класира на второ място със значително по-слаб резултат от 17%.

Заради политическата криза през лятото ЕК обяви, че ще излезе с извънреден доклад за Румъния до края на годината, но оповести заключенията си на 30 януари, което съвпадна с периода на публикуването на междиния доклад по Механизма. Затова документът е разделен на две части - възстановяването на върховенството на закона и напредъка по МСП.

Заподозрените в корупция да подават оставка

Друг много важен елемент от доклада е съвсем откритият призив на ЕК заподозрените в корупция или непочтеност високопоставени лица в страната да подават оставки. Докладът, между другото, е изключително откровен и не спестява нито забележките, нито препоръките, което доказва, че ЕК се учи от еволюцията на Механизма, оказал се беззъб инструмент. Както обясни Марк Грей, България и Румъния са поели ангажименти при присъединяването си и Комисията ще работи с двете страни, докато тези ангажименти бъдат изпълнени. А кога ще стане това, зависи от двете страни, техните правителства и граждани им.

Важно е заемащите високи властови позиции да демонстрират високи стандарти на почтеност. Те трябва да дават пример на останалите, уточни Марк Грей. Според ЕК, съдебни решения не се изпълняват, което навежда на мисълта за липса на уважение към върховенството на закона. През ноември специалната Национална агенция за почтеност (ANI) изнесе данни срещу министри и високопоставени чиновници, което не доведе до оставките им. Посочва се, че новото правителство е потвърдило целта си да се бори с корупцията, но сред новите министри има трима, които се разследват за корупция.

През юли ЕК изрази очакването си министрите да дават пример по отношение на почтеността, но същото се отнася и до корупцията. "Важно е за доверието в правителството онези, които изпълняват министерски функции, към които обществото проявява доверие, да подават оставки, когато излезе доклад за почтеност срещу тях". Комисията припомня в доклада си, че конституционните изисквания, сред които и напускането на министерския пост при повдигане на обвинения, трябва да се прилагат изцяло. По същия начин трябва да се процедира и спрямо парламента, където са нужни по-ясни процедури за случаите, когато членове на парламента са обвинени в непочтеност или корупция. "Презумпцията трябва да бъде, че в рамките на установените конституционни правила, прокуратурата трябва да може да работи по същия начин, както и с обикновените граждани. Яснотата и автоматичността са най-добрите начини за премахване на предишни притеснения, че има известна субективност в парламентарните процедури в този аспект", пише в доклада.

В началото на 2013 парламентът одобри поправки в устава на депутатите, с които изменя процедурата за вдигане на имунитета при случаи на претърсване, арест или задържане на депутати и за преследването на бивши министри. ЕК препоръчва в доклада си да бъдат предприети нужните мерки, за да може министрите, обект на решения свързани с почтеността им, да се оттеглят от постовете си, както и за своевременно прилагане на конституционните разпоредби за прекратяване на мандата на министри с повдигнати обвинения.

Пълно неуважение към съдебните и антикорупционни власти

Много голямо притеснение на Комисията от лятото беше ясното доказателство за натиск върху съдебните институции и за липсата на уважение към независимостта на съдебната система. Уви, това продължава да е източник на сериозни притеснения 6 месеца по-късно. Получени са многобройни съобщения за сплашвания или тормоз на хора, които работят в стратегически съдебни или антикорупционни институции, като става дума включително за лични заплахи срещу съдии и техните семейства, както и за медийни кампании, достигащи размерите на тормоз. В доклада Комисията отчита със съжаление, че препоръките й не са изцяло изпълнени. "Политически мотивираните нападения над съдебната система не са приключили", е заключението на ЕК.

Критично за успеха на реформата е приемането на съдебните решения, което изисква цялата политическа класа да постигне съгласие да се въздържа от дискредитирането на съдебните решения, които подриват доверието у магистратите и упражнява натиск върху тях. В тази сфера е и една от препоръките, отправени в извънредния доклад - да бъде въведена ясна рамка от изисквания за въздържане от дискредитиране на съдебни решения и от подриването или упражняването на натиск върху магистрати, както и да се осигури ефективното прилагане на тези изисквания.

Назначенията в съдебната система

Тази тема е желателно да се чете особено внимателно и от българската аудитория, заради наскоро проведените съмнителни избори на членове на Конституционния съд, а също и на главен прокурор. ЕК посочва в доклада си за Румъния, че назначаването на ново ръководство на прокуратурата и Националната дирекция за борба с корупцията трябва да бъде независимо, почтено и професионално, за да се гарантира доверието на обществото и че ще има резултати. Посочва се, че е имало бързане при номинирането на кандидати за поста главен прокурор и за главен прокурор на антикорупционната дирекция. Министърът на правосъдието е удължил крайния срок за номинации и е въвел процедурни промени, но броят на кандидатите е бил ограничен. Двамата излъчени кандидати не са успели да си осигурят положителни становища от Върховния съвет на магистратите и бяха отхвърлени от президента.

Според ЕК, за да може процесът на подбор да е прозрачен и открит, е нужно да има достатъчен брой висококвалифицирани кандидати, които да се ползват с подкрепата на магистратите. В България кандидатът за главен прокурор беше само един.

Заключението на Комисията е, че Румъния е отбелязала напредък, но още твърде много има да се направи. От думите на Марк Грей става ясно, че усилията на ЕК няма да намалеят, докато не доведат до успешен край. И въпреки че беше отречена многократно връзката с членството на България и Румъния в Шенген, заради Механизма, множеството въпроси на журналисти по време на пресконференцията за това дали и кога двете страни ще се присъединят към Шенген показват ясно значението на проблема. Говорител на ЕК за Шенген отговори симпатично на въпрос дали може да се очаква това да стане тази година като каза, че отговорът на този въпрос е трудно да се прогнозира.

Важното обаче е, че Комисията е напипала (вярно, че със съдействието на определени засегнати кръгове в Румъния) един от фундаменталните проблеми на реформите в румънското общество - липсата на независими и плуралистични медии. Ще бъде чудесно, ако тя открито признае този факт и за България и го включи още тази година в доклада си и за страната. Самият факт, че една от препоръките за Румъния е именно по този проблем означава, че ЕК ще я наблюдава.