euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България има проблем с прозрачността на собствеността и финансирането на медиите. Обществото не знае кой (в действителност) притежава медиите, нито с какви пари се финансират, дори когато става дума за публични средства -български или европейски. Непрозрачността е идеалната среда за развитието на нездрави зависимости между медиите, бизнеса и властта. А това изкривява медийната, икономическата и политическата среда и лишава обществото от независима журналистика и плурализъм. Това поставя под въпрос зачитането на демократичните ценности в страната, което нарежда България до Румъния и Унгария и прави проблемите на българските медии европейски проблем.

Това е диагнозата на българската медийна среда, която изкристализира от срещата на журналисти и издатели с ресорния еврокомисар Нийли Крус. И макар у нас отдавна да сме наясно с тази диагноза, резултатът от срещата е, че българският медиен проблем вече е европейски проблем. А това е много важно, защото както дори и ЕК призна в последния си мониторингов доклад, нищо в България не става без външен натиск. А за да има натиск, проблемите на медиите в България трябва да се обсъждат не само в родното интернет пространство от група активни граждани, а да бъдат тема на политическите дебати на европейско ниво. Европейският съюз не може да остане безразличен, когато неговите основни ценности са поставени под съмнение в собствените му страни-членки.

Това вече се случи по повод Унгария, когато Европейският парламент и Европейската комисия взеха активно участие в защитата на медийната свобода, която правителството се опита да ограничи със закон. В българския случай не става дума за рестриктивен медиен закон, а за по-софистицирана финансова и политическа зависимост на голяма част от медиите от държавата, която обаче е не по-малко опасна. И Брюксел е напълно наясно с опасността, както стана ясно от коментарите на г-жа Крус по време на срещата. Защото въпреки поста си и неговите формални ограничения, тя беше доста откровена и пряма, може би защото, както сама обясни, е холандка и говори директно. Не съм глупава и имам достатъчно опит, предупреди г-жа Крус в началото на срещата, сякаш за да разберем, че е наясно със ситуацията. Тя откри срещата си с журналистите със следните думи:

„Не винаги става дума за закона. Една страна може да има добър закон, но ако той е
- злоупотребен или не се прилага, или
- има култура, която насърчава форми на автоцензура, или
- има липса на прозрачност за това как работи секторът, тогава законът сам по себе си не може да реши този проблем. По повод прозрачността искам да съм много ясна. Повдигнах въпроса за прозрачността пред вашия премиер. Той се съгласи с мен: в България няма достатъчно прозрачност по отношение както на собствеността, така и на финансирането на медиите в България. Тогава го попитах дали би подкрепил усилие да се увеличи прозрачността - той ми каза, че имам пълната му подкрепа.”

Всъщност г-жа Нийли Крус дойде в България в качеството си на комисар по цифровия дневен ред, за да насърчи използването на интернет и новите технологии като източник на растеж и нови работни места. В изпълнение на обещанието, което пое на срещата си с български журналисти в Европейския парламент преди време тя се съгласи да се срещне с представители на медиите, в лицето на двата враждуващи издателски съюза (Съюз на издателите в България и Български медиен съюз) и група журналисти и представители на неправителствени организации, които поискаха среща с г-жа Крус с нарочно писмо (текстът на писмото, както и имената на подписалите го журналисти можете да прочете тук).

На срещата подписалите писмото журналисти бяха представени от петима души - Ралица Ковачева (euinside), Силвия Великова (БНР), Асен Йорданов (bivol.bg), Кристина Христова (Асоциация на европейските журналисти) и Владимир Йончев (offnews.bg). Залата на информационния център на ЕС в София беше препълнена с журналисти, някои дошли да отразят събитието, други - да послушат. А участниците в срещата бяха разделени на две срещуположни маси - от едната страна представителите на Съюза на издателите в България и независими журналисти, а от другата - солидното присъствие от страна на Българския медиен съюз. А в хода на срещата пролича, че двете маси ги делят не просто няколко метра разстояние, а няколко десетилетия време.

Тошо Тошев заяви, че е най-старият и опитен журналист сред присъстващите, че няма негов вестник, който да не е бил на печалба и поиска намаляване на ДДС за печатните издания. Петьо Блъсков каза, че е човекът, започнал да прави вестници в демократична България и е създал „най-тиражните вестници” и на въпрос на г-жа Крус колко паметника има, той отговори „Много, но за съжаление от хартия”. Сашо Диков го нарече „българският Мърдок”, а себе си определи като „медийния Фидел Кастро”. Николай Бареков раздаде папки с разследванията на ТВ7, в резултат на които са паднали министерски глави. Ирена Кръстева заяви, че хартиените вестници трябва да бъдат запазени на всяка цена, защото „когато човек чете една книга, чете един вестник, той запомня това нещо, започва да мисли. Когато го чете на екран или на айпад, той го забравя след десет минути.”

И това на фона на призивите на еврокомисаря за използване на новите технологии и търсене на нови бизнес модели. Сякаш основната цел на издателите беше да демонстрират собствената си (персонална) значимост, намеквайки по този начин „незначителността” на разнородната група журналисти, подписали писмото до комисар Крус, както и да омаловажават основната тема на срещата, подчертана и от комисар Крус - как да се подобри прозрачността по отношение собствеността и финансирането на медиите. Никой от издателите не отвори дума за това. Самата г-жа Крус отчете този факт в заключителните си думи.

От това което чух, както и от вашия брой тук, разбирам, че високо цените медийната свобода и независимост, както и аз, но не всички са съгласни какво означава тази концепция на практика, каза комисарят. Трябва да е ясно кой притежава определен вестник или станция, както и къде отиват публичните средства, независимо дали идват от София или от Брюксел, подчерта г-жа Крус. Тя напомни, че Европейският съюз има правила относно концентрацията, държавната помощ и плурализма, които трябва да се спазват. Еврокомисарят призна, че правният й инструментариум е ограничен, но това не означава, че гласът й няма да бъде чут или че не може да провокира дискусия по темата. Защото проблемите ще се решат чрез прозрачен дебат, а не като се преструваме, че не съществуват, каза еврокомисарят. И предложи като продължение на срещата да се организира една „по-формална кръгла маса”, на европейско ниво, защото обсъжданите въпроси не засягат единствено България.

Че медиите в цяла Европа (и не само) са изправени пред големи проблеми, свързани с финансовата криза, глобализацията, развитието на технологиите и ред други фактори е неоспорим факт. Но че българските медии страдат от специфичните проблеми на местния политически пейзаж, също е неоспорим факт. Медийните болести у нас не са по-различни от тези на всички останали обществени сфери - липса на прозрачност относно собствеността, неясно финансиране, конфликти на интереси и нездрави отношения с властта и бизнеса, неспазване на професионалните и етични норми.

Затова ние, групата журналисти, подписали писмото до г-жа Крус, излязохме с обща позиция, в която настояваме Европейската комисия да включи проблема с медиите в България в Механизма за сътрудничество и проверка, за да може, подобно на реформите в съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията, медийният сектор да бъде наблюдаван и оценяван по конкретни показатели. Идеята за включването на медийната среда в България в рамките на МСП тръгна от нас в euinside. Като журналисти, чиято мисия е да представят пред обществото ставащото в ЕС, неговите проблеми и предизвикателствата, с които се сблъсква, смятаме, че самата Европейска комисия вече е установила необходимостта да подлага на специално наблюдение медиите в страни с нестабилна демокрация. Вече е налице смяна на подхода на ЕК към страните-кандидатки за членство именно заради неуспехите с някои нови страни-членки на ЕС, каквито са Румъния и Унгария. Например с Македония ЕК започна специален диалог, базиран върху пет точки, първата от които е Македония да осигури среда за развитието на независими медии.

Макар досега България да оставаше в сянката на Румъния и Унгария и да не попадаше в заглавията на европейската преса, има всички причини страната да бъде обект на засилено внимание от страна на европейските си партньори. Фактът, че България вече пет години не може да преодолее проблемите, обект на наблюдение от ЕК по МСП, както и вече безсрочното продължение на функционирането на механизма, показват неспособността на страната сама да извърши трансформацията. Медиите са съществена част от тази трансформация и ако медийната среда не бъде адекватно реформирана, МСП никога няма да отпадне, а това означава, че България никога няма да бъде пълноправен и равен на останалите член на ЕС. Макар критиците на механизма да твърдят, че той е беззъб инструмент, който не носи никакви резултати, това не е така. МСП е беззъб, защото подходи към наблюдаваните страни като към равноправни партньори, които имат нужда от съвсем малко помощ и най-вече, от вътрешен натиск за промяна. Уви, оказа се, че това не е така.

ЕК сама подчертава в докладите си, че механизмът ще продължи, докато постигнатите резултати са трайни и необратими. А няма как това да стане, ако не бъде упражняван натиск за реформи върху властимащите. Това обаче е невъзможно без независими медии и плурализъм. Няма как да се създава обществена нетърпимост към корупцията, ако медиите не разобличават, не критикуват, не коментират. Няма как гражданското общество да получи трибуна, ако медиите са на държавна хранилка. Няма как да говорим за демокрация, ако нямаме независима журналистика. „Журналистиката е свързана с демокрацията, тъй като без журналистика няма демокрация,” отбеляза и г-жа Нийли Крус.

С други думи всички условия медийната среда да бъде включена в МСП са налице. И тук няма място за проява на политическа коректност, нито за реакции на засегната национална гордост. Щом сме стигнали дотук заради липсата на воля за реформи, значи е необходим силен външен натиск. В противен случай проблемът ще се задълбочава, а това не е проблем само на България, Румъния или Унгария. Това е проблем на ЕС, чиято външна политика е основана на разпространението на демокрацията и свободата на словото - нещо, което губи тежест, ако самия ЕС допуска това да липсва в някоя от членките му.

Опасността се засилва допълнително и от факта, че в България предстоят избори, което означава, че в предстоящите месеци топлата връзка между властта и медиите ще продължи да се нажежава и да подлага на изпитание верността към демокрацията и свободата на словото. В момента ЕС също е пред прага на избор накъде да тръгне. Председателят Барозу говори за федерация на националните държави, за подсилване на европейските политически партии, за да може ЕС да стигне по-близо до своите граждани. Ако в някои държави-членки липсват свободни медии, които да могат да гарантират правото на гражданите да бъдат информирани, това е проблем не само на самите страни и тяхното национално развитие, а и на целия Европейски съюз.