euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С драма завърши епизодът с отстраняването на румънския президент Траян Бъсеску, който е част от острия конфликт между него и премиера Виктор Понта. Късно следобед на 27 август парламентът на Румъния се събра, за да изслуша решението на Конституционния съд от 21 август, с което г-н Бъсеску се възстановява на поста президент на страната. Според румънското законодателство парламентът трябва да валидира решението на Конституционния съд, но това стана след многократни опити на някои политически групи да предотвратят събирането на кворум.

Кулминацията на конфликта между десноцентриста Бъсеску (бивш член на комунистическата партия на Румъния преди 1989-а г.) и социалдемократа Виктор Понта настъпи в началото на юли, когато парламентът отстрани Бъсеску от власт до насрочването на референдум, който да реши дали той да остане президент или не. Референдумът се проведе на 29 юли, но се провали, тъй като избирателната активност не достигна прага от 50%, за да бъде валиден. Въпреки това обаче Бъсеску не можеше да се върне в двореца Котрочени, тъй като социалдемократите продължиха опитите си да предотвратят това, въпреки острите реакции от ЕС, като оспориха резултатите от референдума, позовавайки се на неточни електорални списъци. Ако броят на гласувалите беше достигнал прага от 50%, за да бъде валиден, то Траян Бъсеску щеше да бъде трайно отстранен, тъй като резултатите от всенародното допитване показаха, че над 87 на сто от гласувалите не желаят той да продължи да изпълнява тази функция. Траян Бъсеску е на поста от 2004 г.

На 21 август Конституционният съд реши, че няма основания резултатите от референдума да бъдат анулирани и така се стигна до необходимостта и парламентът да приеме това решение на 27 август. Парламентът на Румъния се състои от две камари - на депутатите (долна камара) и сенат. И в двете най-голямата парламентарна група е на партията, която се асоциира с президента Бъсеску - Демократическо-либералната партия PDL. В момента обаче страната се управлява от коалиция между социалдемократите на Понта, които са втората политическа сила в страната (PDL са с малка преднина) и Консервативната партия. В началото на извънредното заседание депутатите от Националната либерална партия (PNL - третата по големина политическа група) го бойкотираха, за да попречат да се събере кворум от 217 депутати.

Голяма част от социалдемократите на Понта също отказаха да присъстват, но бяха призовани с СМС-и в залата. Според румънския всекидневник Adevarul, премиерът е изпратил текстовите съобщения до депутатите си с молба да присъстват на заседанието, "за да не причиняват проблеми с имиджа в чужбина". Довчера изпълняващият длъжността президент Крин Антонеску също е отправил подобна молба към депутатите си. В късния следобед е събран необходимият кворум и решението на съда е било изчетено. Медиите в Румъния съобщават, че междувременно е била постигната и сделка за следващия омбудсман на страната (предишният беше отстранен малко преди Бъсеску през юли, което беше пореден повод за задълбочаване на кризата).

Така 52 дни по-късно тази сутрин Бъсеску се завърна в двореца Котрочени. Само че продължава да стои въпросът как двамата политически врагове, Понта и Бъсеску, ще работят в бъдеще. В края на годината Европейската комисия ще излезе с извънреден доклад по механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи (МСП). През юли, точно в разгара на политическата криза в Букурещ, Комисията публикува петгодишен обзор на работата на механизма досега, който в частта му за Румъния (тъй като МСП обхваща и България) беше с основен акцент именно върху конфликта Бъсеску-Понта. Говорител на ЕК съобщи днес, че възстановяването на президента на поста му е отчетено и че ще продължи много внимателното наблюдение на процесите в страната. "Ние ще останем бдителни", бяха думите на говорителя.

Макар развръзката да изглежда обещаваща за утихване на политическите страсти и завръщане на Румъния по пътя на демократичното развитие, думите на Виктор Понта са притеснителни - а именно, че по всичко личи, че по-важен за него е имиджът в чужбина, отколкото реалните реформи. Това, което трябва да стане в близко бъдеще е тази зависимост да се обърне - първо истински и устойчиви в бъдещето реформи, а след това добрият имидж ще си дойде от само себе си. Това между другото важи в пълна сила и за България, независимо че страната все още не е влязла в основните новини на европейските медии със съобщения за сериозно отстъпление от демократичното развитие.