Изводите от референдума в Румъния
Аделина Марини, August 1, 2012
На 29 юли румънските граждани бяха провокирани да участват в нещо необичайно - референдум по искането за сваляне от власт на легитимно избрания за втори мандат дясноцентристки президент Траян Бъсеску. В основата на искането за отстраняването на президента, самият той със спорна биография и поведение, е младият и нов премиер-социалист на Румъния Виктор Понта - на власт от месец май. Парламентът гласува за прекратяване мандата на Бъсеску с мотива, че той излиза извън правомощията си и се меси в ежедневната работа на правителството. Кулминацията на конфликта между Бъсеску и Понта беше за последната и изключително решаваща от европейска гледна точка среща на върха на европейските лидери в Брюксел на 29 юни, за която двамата политически опоненти не успяха да се разберат кой да представлява страната.
Спорът беше пренесен на терена на Конституционния съд, който отсъди, че Румъния трябва да бъде представена от държавния глава. По принцип на тези срещи са предназначени за държавните и правителствени ръководители, тоест за онези, които притежават реална изпълнителна власт, за да могат да прилагат на практика взетите на Европейски съвет решения. Според някои държавни устройства тази функция се изпълнява от президента (Франция), в други от премиера (повечето страни-членки на ЕС). Въпреки решението на съда, Виктор Понта взе еднолично решение да отиде на срещата, с което имаше опасност да създаде опасен прецедент и смут в Брюксел. Траян Бъсеску реши да остане в Букурещ, за да избегне срама.
Конфликтът между двамата заплашваше да излезе извън контрол и да задълбочи политическата криза в страната и то в изключително важен за Румъния момент - когато трябва да се положат допълнителни усилия, за да се стабилизира икономиката (на системи от МВФ, но с добри показатели) и когато ЕК публикува обзора на петгодишната работа на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) в областта на правосъдието и вътрешните работи, с който Румъния (в комплект с България) беше приета за член на ЕС през 2007 г. Както се и очакваше, политическата криза засенчи петгодишните усилия на страната да реформира съдебната си система и да наложи правов ред. Докладът беше силно фокусиран върху ставащото в последните седмици в контекста на опасенията, че кризата е симптом за сериозно разклащане на демокрацията.
Премиерът Виктор Понта беше спешно привикан в Брюксел, където имаше
срещи с шефовете на основните европейски институции - на Съвета, Комисията и Парламента. Всички бяха единодушни, че Румъния трябва да се върне на пътя на законността и да се заеме с решаването на реалните си проблеми. Понта обеща, че Румъния няма да разочарова никого, но все пак подчерта, че планираният референдум е напълно законен и резултатите от него трябва да бъдат изчакани. Междувременно обаче румънският скандал се пренесе и в Брюксел, където започнаха остри нападки между големите политически семейства - Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти - битка, която се водеше и в Европарламента. Десните (ЕНП) започнаха да обвиняват социалистите, че се отнасят твърде меко с Виктор Понта, само защото е представител на партията им, а левите отговаряха, че ЕНП имат свои грехове, за които да отговарят - опит да премълчат съвсем идентичните прегрешения на унгарския премиер Виктор Орбан.
Референдумът
В неделя на 29 юли колкото необичаен беше референдумът, толкова и резултатите от него бяха особени. Едва 45.9% от румънците отидоха да гласуват, с което направиха вота невалиден. За да бъдат признати резултатите, е необходимо да гласуват поне половината от имащите право на глас граждани. С това на практика Бъсеску остана на власт, но това не е добра новина за никого, тъй като от тези близо 46% румънски избиратели над 80% са гласували в подкрепа на искането той да бъде отстранен. Въпреки че премиерът Понта веднага призна загубата като заяви, че никой демократично мислещ политик не би посмял да не приеме волята на народа, резултатите всъщност наливат допълнително вода в мелницата му, защото показват ясно, че голяма част от румънските граждани вече не харесват ветерана-политик Бъсеску и това може да подхрани апетита на Понта да продължи, макар и доста по-кротко, битката си с него.
Европейската реакция
Институциите на ЕС като цяло са затънали във ваканционна леност, затова най-активни бяха европейските политически партии. Лидерът на ЕНП Вилфрид Мартенс заяви, че "безотговорните политически действия нямат място в ЕС и не се толерират от европейските институции и международната демократична общност". Той призова правителството да се върне към отговорните действия по най-спешния начин и да приложи всички мерки, поискани от Еврокомисията относно върховенството на закона и независимостта на съдебната система. Изявлението не пропусна да отправи нападки към социалистите и да затвърди подкрепата за Бъсеску, който е от дясното политическо семейство.
Партията на европейските социалисти, чийто лидер в момента е бившият български премиер Сергей Станишев, наблегна на факта, че голяма част от румънските избиратели са гласували в подкрепа на отстраняването на Бъсеску. Все пак партията се закани, че ще следи внимателно събитията в Румъния и ще допринесе за засилването на демокрацията и за спазването на върховенството на закона. "Сега е важно всички институции да обединят усилията си в решаването на социалните и икономическите проблеми на румънския народ и за преодоляването на трудностите, наследени от предишното правителство", се казва още в изявлението на ПЕС.
Зелените, както обикновено, бяха най-цветисти в реакцията си. Съпредседателите на групата на Зелените и Европейския свободен алианс в ЕП Ребека Хармс и Даниел Кон-Бендит заявяват, че трябва да се сложи край на политическия цирк. Двамата политици призовават наблюдението на ЕС да продължи и призовават ЕП да разгледа отново своята оценка през есента. Ребека Хармс и Даниел Кон-Бендит апелират в Румъния да бъде изпратена специална мисия, която да удостовери спазването на демократичните ценности и върховенството на закона. "Също така е съдбоносно всички заплахи за демокрацията в страните-членки на ЕС - дали това ще е Румъния, Унгария или другаде - да се третират с приоритет от съюза като цяло. Не трябва да се оставяме да бъдем въвлечени в конфликта между леви и десни, заслепени от лоялността на членовете им", се казва още в изявлението.
Призивът на коалицията между Зелените и Европейския свободен алианс за това нарушенията на демокрацията в ЕС да се превърнат в приоритет за съюза намира отражение в предложенията за поправки към доклада за разширяването
на гръцката лява евродепутатка Maria Eleni Koppa, където унгарски и португалски евродепутати предлагат Агенцията за основните права на ЕС да получи разширени правомощия да следи и страните-членки на ЕС, не само тези извън съюза и при откриване на пропуквания в демократичността да се налага на страните мониторинг като този, с който са България и Румъния в момента. Докладът ще се гледа в пленарната зала през есента.
Унгарската връзка
Ситуацията в Румъния се движи паралелно с опасенията за изневяра към демокрацията в Унгария. Преди няколко дена (27 юли) премиерът Виктор Орбан
беше цитиран от унгарски медии да предлага замяна на демокрацията с по-силна ръка. Точните думи на Орбан, както ми ги предаде унгарският колега Cаболч Bорош са: "Съдействието не е въпрос на намерение, а на сила. Сигурно има много страни, където тя не работи, например скандинавските, но такива като нас, полу-азиатски народ, може да съдействат, само когато има сила. Не става дума за загърбване на демокрацията, но трябва да има централно съдействие, което да се извлече от историческия опит. [...] Ние се надяваме, че няма да се налага да въвеждаме нови политически системи вместо демокрацията, но трябва да имаме нови икономически системи и концепции".
Както ми написа унгарският журналист, с когото впрочем се запознах в Букурещ миналата година, "когато за първи път чух тези думи незабавно се опитах да потърся контекста - мислех си, че може би има причина, поради която той прави тези коментари. Но, не. Дори контекстът не може да обясни нищо и малкото изречения по-горе бяха твърде много, дори и за мен. Все още мисля, че той [Орбан] работи в интерес на Унгария, но да си ЕС-расист не е част от това. [...] Не бих казал, че вървим към тоталитаризъм, но нашата демокрация със сигурност придобива все повече източноевропейски качества с всеки изминал ден".
Изводите
Много е важно какви изводи ще се извлекат от референдума в Румъния и от ставащото в Унгария. Факт е, че тези страни се превръщат в таралеж в гащите на ЕС точно в момент, когато той си има достатъчно други твърде сериозни проблеми. За мен обаче е важно, че ЕС реагира навреме и достатъчно остро, според възможностите си, срещу посегателствата срещу демокрацията. Това е изключително важно, защото изпраща послание както вътре, така и навън. Въпросът обаче е как ЕС ще продължи да се справя с този проблем.
Ясно е, че Унгария и Румъния няма да са единствените, които за над 20 години преход от комунизъм към демокрация и пазарна икономика е нормално да криволичат и да излизат от релси. България също не е пример за успешен преход. Има обаче и добри примери като Полша. Това ясно показва, че европейската интеграция наистина е силен стимул за избавяне на страни от заразата на тоталитаризма и липсата на свобода. Затова е важно страните, вече веднъж приети в ЕС, както и онези, на които това тепърва предстои, да бъдат внимателно отглеждани, докато достигнат стабилно и сигурно ниво на демократичност и свобода.