Мечтата на Полша
Аделина Марини, July 10, 2012
Критикуването на политиката на рязане на разходите изглежда все повече се превръща в оправдание за несправящи се правителства. Или поне този извод се налага от доклада на МВФ от мисията му в Полша. Изводите на мисията са, че полската икономика е нараснала със стабилните 4.25% през 2011 г., въпреки значителния спад на публичните разходи. Очаква се реалният брутен вътрешен продукт на страната да се успокои и да се спре на 2.5% през тази година заради отслабване както на вътрешното, така и на външното търсене. Причина за доброто справяне на страната е, че банковата система е останала печеливша, добре капитализирана и ликвидна. Кредитирането е нараствало със здравословни темпове, въпреки че вече се забелязва затягане на условията за отпускане на заеми.
През последните 3 години Полша се оказа тигъра на ЕС, след като успя да остане на завет от кризата от 2008 и все още успява да се опази от "заразата" на проблемите в еврозоната. Това обаче не означава, че Полша е застрахована от рисковете в този район, посочват експертите на фонда. Те предупреждават, че макар Полша да е по-малко засегната в сравнение с други страни от кризата в еврозоната, дълбока рецесия или задълбочаване на кризата може да има тежки последици върху полската икономика. "Търговията и финансовите връзки с Европа са значителни: близо 60% от полския износ е към ядрото на еврозоната, а Полша е силно интегрирана в германската верига на доставки за производството", казва Джули Козак, шеф на мисията на МВФ за Полша. През 2010 г. еврозоната е имала 75% дял в преките чуждестранни инвестиции в Полша. Бизнес-секторът разчита основно на кредитиране от чужди фирми с филиали в Полша, а около 60 на сто от банковата система е собственост на европейски банки.
Това е и причината, поради която Полша е толкова активна на европейско ниво в усилията за спасяване на еврозоната и най-вече в усилията еврозоната да не се отдели от ЕС на 27-те и да се обособи като общност със своя скорост и свои цели, все по-отдалечаваща се от останалите доста разнородни страни-членки на ЕС. В този смисъл забележителни са усилията на полското правителство, водено за втори мандат от Доналд Туск, десноцентрист на европейската сцена. Уви, тези усилия, независимо че Полша е голяма страна (като размер), трудно дават резултат, тъй като страната все още е трудно съизмерима с големите икономически сили в Евросъюза, въпреки че някои от тях изпитват тежки трудности като Италия и Испания.
В4
В момента Полша председателства Вишеградската четворка - група, създадена от четирите централноевропейски държави - Полша, Чехия, Словакия и Унгария - с история, датираща отпреди столетия. Въпреки дългата си история 
(над 600 години) В4 все още не успява да се консолидира до степен, че да заприлича поне малко на формирования като Бенелюкс например. Затова и на срещата на външните министри на В4 в Будапеща миналата седмица, полският първи дипломат Радослав Шикорски направи силен апел за обединение между четерите страни. Апел, който заслужава специално внимание.
Според полския външен министър в средата на 1990-те години общият брутен вътрешен продукт на В4 е бил 260 милиарда долара. В момента той е четири пъти по-голям - един трилион долара. По-голям дори от турския БВП, отбелязва г-н Шикорски. Търговията на Германия с В4 е по-голяма от търговията й с най-големия и търговски партньор - Франция и почти три пъти по-голям от този с Русия. "Ако бяхме една страна, щяхме да попаднем сред двайсетте икономически сили на планетата, тъй като В4 щеше да бъде на 15-то място в класацията по покупателна способност. Много преди Индонезия, Турция, Иран, Австралия и Тайван". Нещо повече, продължава Шикорски в своята реч, "ние научихме по трудния начин, че правителствата трябва да живеят според възможностите си. Това не е 'остерити' [политиката на рязане на разходи], това е да си интелигентен и отговорен. Дългът на правителството на САЩ е около 103% от БВП. Средното за еврозоната от 2011 г. беше 87%. На В4 той е 55%".
Полша вярва, че централноевропейската енергия е изключително необходима - не само за намирането на решения на икономическата криза в Европа, но също и за развитието на ЕС като съюз, на ООН и на други международни институции. Основание за тази вяра, по думите на Шикорски, е, че Централна Европа е мястото, където се раждат и развиват най-добрите идеи и най-лошите страхове, както и най-смелите амбиции. "Нашата съдба е да представляваме най-лошото и най-доброто от Европа". Съветската окупация на централна Европа е безпрецедентна катастрофа, която обаче отприщва уникален интелектуален и морален потенциал.
Желанието на Полша е В4 да се консолидира на европейско ниво и да се бори за интересите си, а те, по думите на Шикорски, са: осигуряване на политическа подкрепа за северно-южния газов транспортен коридор; справяне с политическите проблеми, които създава технологията за добив на шистов газ; сътрудничество между В4 в областта на ядрената енергия; координация на позициите на В4 по отношение на "Източното партньорство" (популярната зона на близката чужбина, както е известна от руска гледна точка, която обаче е и европейска чужбина), с акцент върху Украйна и най-вече Беларус, където "наши приятели все още се борят срещу глупостта и репресията точно както и ние преди 30 години".
Най-големият приоритет на Полша обаче е изковаването на обща, подробна позиция на В4 в преговорите по следващата бюджетна рамка на ЕС за периода 2014-2020 г., особено по отношение на ролята на кохезионните фондове в нея. "Ние не идваме на масата за преговори като просещи, с надежда да получим милостиня от по-богатите ни партньори", заявява полският външен министър, чиято страна е шампион по усвояване на еврофондове, които пък се посочват за една от главните причини за това Полша да запази стабилен положителен ръст на икономиката си, докато около нея тече икономическа буря.
Шикорски се спира в своята реч подробно и на плановете за развитие на ЕС и на еврозоната в частност като посочва, че "колкото и изненадващо да звучи, ние в Полша сме повече за общностния подход и по-малко за междуправителствения. С други думи - повече Делор и по-малко де Гол". Това означава, обяснява първият дипломат на Варшава, че страната е готова да сподели своята "историческа отговорност" за договарянето на нова, по-сближаваща, общностно-базирана институционална рамка, която взима решение от името на всички по прозрачен, целенасочен и базиран на правилата начин. Банковият или фискалният съюз, които се обсъждат в момента, ще "послужат за лакмусов тест" да покажат колко далече ЕС е готов да отиде.
Полша смята обаче, че Комисията като изпълнителен орган не е достатъчна 
сама за себе си. Необходима е по-директна демокрация на европейско ниво. Той обаче подчерта нещо много важно, което се разбира повратно в различните зони на ЕС. "Както знаете, няма полски политик, в чиято реч да не се намери място за думата 'солидарност'! Но тя не означава прехвърляне на пари от богатите към бедните! Тя означава готовност за реципрочни жертви". В този смисъл Полша предлага В4 да приеме за своя обща кауза, че не е честно някои страни-членки да субсидират други директно или косвено, без съответната дисциплина и бюджетен контрол. "Другата страна на солидарността е отговорността".
Варшава осъзнава добре своите плюсове и минуси, които полският външен министър обяснява подробно в своята реч. Според него има опасения сред останалите страни във В4 от размера на Полша и от това, че тя може да се опита да се възползва от по-голямата си мощ. Населението и БВП на Полша са по-големи от това на Унгария, Чехия и Словакия взети заедно, казва той. Според сегашните правила за гласуване по договора от Ница Полша разполага с 27 гласа, докато останалите три страни имат общо 31 гласа. "Като се имат предвид тези обстоятелства, както и многото ни обща история, е съвсем естествено трите останали членки на групата да се тревожат от Полша".
Но и Полша е предпазлива спрямо партньорите си от В4, защото: Словакия е член на еврозоната и съществува опасност тя да иска съвсем естествено или да бъде принудена да подкрепи своите партньори от еврозоната, вместо тези извън. Варшава е много по-склонна към задълбочаване на европейските институции от Прага, която под водачеството на президента Вацлав Клаус се пази от повече интеграция. А Унгария има проблеми с Брюксел. Независимо от това, бъдещето на В4 е в по-тясното им сътрудничество, смята полският външен министър. "Това е марка, която заслужава да бъде развита, много повече отколкото са готови да отидат северните страни или Бенелюкс. Нашата марка е много по-голяма. Тя представлява 65 милиона европейци". А по отношение на правото на глас, страните от В4 имат по-голяма сила от общата на Франция и Германия (58 гласа). Нещо повече, ако В4 се комбинира при гласуване с балтийските страни ще разполага с общо 73 гласа. А, ако към тях се добавят България и Румъния гласовете ще станат 97, изчислява Радек Шикорски.
"Ние не се занимаваме с пораженчество. Ние не се занимаваме с връщане назад. Ние се занимаваме с растеж. Ако сме заедно, представляваме споделена мощна марка - ние представляваме милиони европейци, които не са се отказали от Европа, които са твърдо решени да направят Европа успешна", завърши речта си полският външен министър. Доколко обаче тези му думи ще достигнат целите си в Прага, Братислава и Будапеща е въпрос, на който трудно може да се отговори, особено в момент, когато се забелязва дезинтеграция на общоевропейско ниво, вместо повече интеграция. Усилията на Полша обаче са похвални, но съществува опасност да бъдат подринати от недалновидни политици в партньорските страни.
Радек Шикорски спомена България и Румъния като потенциални партньори в 
споделянето на гласове на европейската сцена, но доколко може да се разчита на тях, както скоро писахме на този сайт? България в момента се управлява от премиер, който не спира да твърди, че България винаги е за германската позиция, каквото и да означава това. И все пак ще бъде жалко, ако Полша бъде оставена сама не заради самата Полша, а заради всичко това, което тя вижда като общо бъдеще във В4 и изобщо за Източна Европа - една нова, млада европейска сила, която е опитала от най-трудното и е извлякла поуките от него. Една сила, която има потенциала да запази Европа цяла. Дали?
В предишна версия на тази статия беше написано, че общият БВП на В4 в средата на 1990-е е бил 260 милиона долара. Става дума за 260 милиарда долара.