euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През последните години в България установих, че фразата "върховенство на закона" изобщо не се разбира и съответно стои празна, без съдържание. За повечето хора това е някаква западна измишльотина, която звучи също толкова неразбираемо, колкото и търговия с деривати. Резултатът не е изненадващ като се има предвид, че в България справедливостта рядко тържествува. Мнозинството си е създало собствена правосъдна система и норми на поведение. Нарушенията на движението по пътищата се решават бързо и безпроблемно като се предоставя дребен подкуп на полицая. В държавната администрация проблемите се решават в най-дребния случай с шоколадови бонбони или скъп алкохол в по-заплетените случаи, а на високо равнище работа свършва ненадписаният плик. Според първия по рода си доклад [на английски език] за състоянието на борбата с корупцията в целия ЕС, Европейската комисия отчита, че в България е най-нисък делът на хората, които вярват, че има достатъчно съдебни дела, които да възпират хората от корупционни практики - само 9%.

Чувството за безнаказаност е повсеместно и е посочено и в последния доклад на Европейската комисия по специалния механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) на България. А върховенството на закона всъщност е гръбнака на конституционните демокрации и е един от основополагащите принципи, върху който е изграден Европейският съюз. През последните седем години, откакто България се присъедини със специалния механизъм, чиято цел беше да гарантира, че България ще довърши реформите в съдебната система и ще доведе до край борбата с организираната престъпност и корупцията, се отбелязва регрес и страната се завръща към най-ранните периоди на смяната на социалистическата система с демократична.

Нещо повече, наблюдава се досада от работата на механизма както от страна на управляващи и политици, така и от страна на гражданите, които би трябвало да са най-големия двигател на реформи, изискващи ги от своите избраници поне на редовни избори. Освен досадата, се забелязва и еманципация сред по-арогантните политици, които в първите години на членството се снишаваха и гледаха да не критикуват европейските решения и забележки поради гузна съвест. Сега обаче все повече се чуват гласове, че "ето, и в развитите държави стават такива неща", което служи за идеалното оправдание да не се прави нищо, за да се подобри ситуацията. Най-пресният случай е с българския външен министър Кристиян Вигенин, който наскоро заяви, че българското правителство ще работи за създаване на общоевропейски механизъм, тъй като България не е единствената, в която има нарушения на върховенството на закона.

Може ли това да се промени?

Корупцията и организираната престъпност не са единствения проблем, когато става дума за нарушения на върховенството на закона. Завръщането на някои тоталитарни практики, като например в Унгария, където правителството на премиера Виктор Орбан се опита да ореже независимостта на медиите и на централната банка, е също толкова тревожно. Потъпкването на фундаментите на правовата държава също е проблем, какъвто имаше в Румъния по време на междуинституционалната криза в страната преди две години. Заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг, която отговаря за правосъдието, гражданското и човешките права, обича да дава примера и с изселването на български и румънски роми от Франция. И ако България и Румъния все пак имат механизъм, чрез който Европейската комисия би могла да упражнява някакъв натиск, колкото и намаляващ да е той, за останалите членки няма средства на общностно ниво за връщане към европейските ценности, които те сами са подписали в устройствените договори на ЕС.

Затова Европейската комисия планираше създаването на общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона. Той вече е готов и беше представен на 11 март. Любопитна подробност е, че неговата рамка е вдъхновена от механизма за България и Румъния. Новият механизъм беше представен точно в деня, в който бившият хърватски премиер Иво Санадер получи втората си присъда, този път за корупция по мегаделото в Хърватия "Фими медия". Санадер вече две години е в затвора, осъден за военно профитерство и злоупотреба със служебно положение. Делата срещу него се смятат за еманация на усилията на най-новата членка на ЕС за поставяне на закона над всички.

Акцент в предложението на Комисията е да се улесни пътя до активирането на член 7 от Договора за Европейския съюз, смятан за "атомната бомба" на Съюза, тъй като предвижда лишаване на страна-членка от право на гласуване в Съвета и от участие в общите снимки след общите заседания. На практика това е замразяване на членството. До момента е имало само един случай, за който имаше амбиция да се активира член 7 и това е, когато крайната десница на вече покойния Йорг Хайдер влезе в правителството на Австрия в началото на 2000-те години. Членът така и не беше активиран, но още тогава Европейската комисия започна да мисли за варианти как да регламентира по-точно употребата му.

Според ЕК, публикуваното на 11 март съобщение [на английски език] не е алтернатива, а по-скоро предшества член 7. Ако механизмът бъде одобрен от страните-членки и Европейския парламент във вида, в който е предложен от ЕК, то тогава той ще се активира в случаи, когато властите на страна-членка предприемат мерки или толерират ситуации, при които системно се руши целостта, стабилността и функционирането на институциите. Когато се нарушава политическият, институционален или правен ред на държавата-членка, нейната конституционна структура, разделение на властите, независимост или безпристрастност на съдебната система или системата за съдебен контрол. Когато някое от всички тези неща е налице, Европейската комисия ще се опита да намери решение чрез преговори с виновната членка.

Комисията ще изпрати мотивирано мнение до властите, което ще бъде конфиденциално. Ако няма задоволителен отговор на препоръките й, тогава Комисията ще обмисли активирането на някои от разпоредбите на Член 7. В работата си с виновната членка ЕК ще ползва и външна помощ - Европейската агенция за правата на човека или Венецианската комисия към Съвета на Европа. Това, което прави предложения механизъм особено ценен е, че дефинира най-общо какво означава върховенството на закона, тъй като всяка страна-членка си има своя собствена правна история и ценностна система, което прави доста трудно оценяването на нарушенията подобаващо.

Законност

Това включва прозрачен, отчетен и демократичен процес за прилагане на закона. Съдия Нели Куцкова, член на Съюза на съдиите, смята, че този принцип засяга това, което тя нарече "законодателна продукция". В България например има един основен проблем, който с години не се решава и е посочван многократно в докладите на ЕК по Механизма без никакъв резултат. Става въпрос за Закона за нормативните актове /ЗНА/ - законът, който регламентира как се пишат закони. Този закон е приет през 1973 г., в него след 1989 г. са нанесени само 3 промени. На практика липсва актуална правна база, която да въведе принципите за прозрачно, отчетно и демократично прието законодателство.

Правна сигурност

Помолена от euinside да коментира тези дефиниции, г-жа Куцкова написа следното по този принцип: "В годините на преход правната сигурност беше подложена на големи изпитания. Поради преминаването от социалистическа планова икономика към свободен пазар се наложи законодателството в много области да се промени изцяло, дори да се създадат нови закони, непознати както за гражданите, така и за юристите – например законите за реституцията, Търговският закон, данъчните закони и много други. Престъпността се увеличи и придоби нови форми, така че се наложи да се променя и наказателното законодателство. Основни закони се променяха многократно и понякога противоречиво. Това създаваше огромна несигурност и противоречия и в съдебната практика. Да не говорим за бизнеса, който беше принуден непрекъснато да се приспособява към нови регламентации. Променливото законодателство и нестабилната съдебна практика създадоха и добра хранителна среда за корупция".

Намеса на изпълнителната власт

Този принцип Нели Куцкова тълкува повече като икономически чрез намеса на изпълнителната власт в дейността на физически или юридически лица. Някои правителства са проявявали склонност към свръхрегулация, докато други към пълна свобода на пазарните механизми.

Достъп до правосъдие пред независими и безпристрастни съдилища

"На хартия този принцип е осигурен напълно", смята г-жа Куцкова. "Гражданите имат достъп до правосъдие, за тези от тях, които не разполагат с финансови средства, се осигурява безплатна правна помощ, освобождават се от заплащане на държавни такси – това е факт. Що се отнася обаче до независимия и безпристрастен съд, тук нещата са много по-сложни. От една страна, законът дава много сериозни гаранции за независимост, от друга обаче – непрекъснато се наблюдават опити за влияние върху съда както политическо, така и икономическо. И за съжаление, не всеки удържа на натиска". Тя припомня, че има голям брой анализи, включително на Венецианската комисия, Международната асоциация на съдиите и на ЕК, в които се критикуват постоянните опити за натиск върху съда, които, по думите и, понякога са "твърде безскрупулни".

Един от проблемите с независимостта на съда е свързан и с композирането на неговия управляващ орган – Висшия съдебен съвет, в който, в противоречие с европейските стандарти, "съдиите, избрани от съдии" са по-малко от 1/3. А 11 членове на съвета се назначават от парламента. В състава на ВСС са включени и прокурори, които са страна в съдебния процес, но във ВСС решават за професионалната кариера и дисциплинарната отговорност на съдиите, пише още Нели Куцкова. Точно този проблем изведе като основен и преподавателят по европейско право в Софийския университет Вихър Георгиев. Основните проблеми, според него, са свързани с гаранциите за независимостта на съдебната власт. По-конкретно става дума за липса на принципи и правила при назначаването на ръководители в съдебната система.

"Опитите за назначаване на, меко казано, спорни личности в Конституционния съд, Инспектората на ВСС и прокуратурата допълнително подриват легитимността на съдебната власт. От гледна точка на ЕС основните проблеми са свързани с нееднаквото прилагане на закона от гледна точка на вътрешния пазар. И тук имаме проблеми – прокуратурата се използва като инструмент на правителствената политика спрямо електроразпределителните предприятия (които са и притежавани от чуждестранни дружества)", написа г-н Георгиев. Механизмът за върховенството на закона може да бъде полезен само ако се използва проактивно – за да се насърчат реформите в съдебната система там, където те са необходими, както и за да се ограничат опитите за дискриминационно третиране на европейски граждани от правоохранителните органи в някои държави членки.

Спазване на правата на човека, недискриминация и равенство пред закона

Според Нели Куцкова, този принцип е доста добре уреден законодателно и в съдебната практика не се нарушава често. Тя обаче признава, че правозащитните организации имат тревожни анализи не само за малцинствата, но и за хора с увреждания. Друг проблем за България специално са манипулациите на политици на тема етнически различия, които през последната година придобиха стряскащи размери.

Предвижда се Европейската комисия да играе централна роля в управлението на механизма като независим арбитър. И ще бъде хубаво, ако поне за този механизъм, това остане така, защото е добър опит да сближи, а не да раздели новите от старите членки. Кризата в еврозоната показа ясно, че и в стабилни дългогодишни демокрации е възможна появата на рушители на върховенството на закона. Затова ще бъде голямо изпитание за здравината на интеграцията дали страните-членки ще подкрепят този механизъм или ще се оправдаят отново със суверенитета си, за да не направят нищо. Жозе Мануел Барозу каза при представянето на механизма, че ЕК не е единствения пазител на върховенството на закона в Европа. Освен нея това са и националните съдилища във всяка страна-членка. Хубаво е все пак обаче, че когато една страна не може сама да се справи, да има някой, който отвън да може да я упъти в правилната посока.