euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Унгария потъпква нашите общи ценности и ги отказва на гражданите си. Ето защо имаме ясен случай за активиране на член 7.1 от Договора, тъй като в Унгария има ясен риск от сериозно нарушение на фундаменталните европейски ценности, така както са изложени в член 2". Това заяви от трибуната на Европейския парламент в Страсбург Ги Верхофстад, лидер на групата на либералите, по чиято инициатива по време на априлската пленарна сесия на Европарламента беше обсъдено състоянието на основните права и свободи в Унгария след многобройните промени на Конституцията от мнозинството на Виктор Орбан (Фидеш).

Какво казват членове 7.1 и 2 на Договора за ЕС?

Ценностите, формулирани в член 2 на ДЕС са следните: уважение към човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и уважение към правата на човека, включително правата на членовете на малцинства. В този член се уточнява, че тези ценности са общи за страните-членки в "общество, в което плурализмът, недискриминацията, толерантността, правосъдието, солидарността и равенството между мъжете и жените преобладават".

А точка първа от член 7 на ДЕС дава възможност да се определи, че има ясен риск от сериозно нарушаване от страна-членка на ценностите. Това може да бъде направено от една трета от страните-членки, Европарламента или Европейската комисия. Съветът може да вземе такова решение на базата на мнозинство от четири пети и след като получи съгласието на Европарламента. Този член беше определен по време на дебатите в Страсбург миналата седмица като "атомна бомба", защото една от точките в него предвижда страна-членка, която нарушава фундаменталните ценности на ЕС, да й бъдат временно преустановени някои права в Съвета.

Според заместник-председателя на ЕК комисар Вивиан Рединг, която отговаря за правосъдието и основните права, този член наистина е атомна бомба, която обаче е по-добре само да я имаш, вместо да се налага да я ползваш. Тя припомни накратко пред евродепутатите какви действия е предприела ЕК в опитите си да подходи адекватно към ставащото в Унгария.

Какво става в Унгария?

След резолюцията си от февруари миналата година, Европарламентът, както и обеща, продължи да следи начина, по който правителството на Виктор Орбан използва все по-рядко срещащото се в Европа мнозинство от две трети. В работен документ на Европарламента се прави цялостен анализ на въведените конституционни промени, действията на Конституционния съд и се цитират становищата на Венецианската комисия към Съвета на Европа. Докладчикът е Rui Tavares (Зелени/ЕСА, Португалия), а съавтори на документа са Anthea McIntyre (ЕКР, Великобритания) и  Marie-Christine Vergiat (Европейска обединена левица, Франция).

В документа се посочва, че процесът, който е довел до приемането на новата Конституция на Унгария е първото нещо, което предизвиква притеснения, тъй като проектът е изготвен от представители на управляващата коалиция FIDESZ/KDNP и е представен на унгарския парламент за одобрение на 14 март 2011 на базата на законопроект, внесен от отделни депутати. Проблемът с този тип внасяне на законодателство е, че минава през ускорена процедура. Така проектът е одобрен с гласовете на управляващото мнозинство. За сравнение, когато правителството внася законопроект, се изисква задълбочена процедура на консултации със съответните заинтересувани лица. Множество промени в основния закон на страната са внесени именно по тази заобиколна процедура, без широки обсъждания в унгарското общество.

Работният документ на Европарламента цитира становището на Венецианската комисия, в което се изразява съжаление, че процесът е преминал при липса на прозрачност и недостатъчен диалог между мнозинството и опозицията. Отсъствали са и възможности за адекватни обществени дебати заради ограниченото време.

Друга конфликтна точка е приемането на преходните разпоредби към Конституцията, които покриват сфери, определени от Конституционния съд през декември миналата година като нямащи преходен характер. Става дума за разпоредби за правомощията на главния прокурор и председателя на Националната съдебна служба да определят съд, различен от съда с обща компетенция, в интерес на решаването на дадено дело. Сред предложените разпоредби е и общата пенсионна възраст за съдии и прокурори. По принцип основните закони изискват подкрепата на квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на парламента, за да бъдат приемани и променяни. Новата Конституция на Унгария посочва 26 области, които се определят чрез основни закони, включително съдебната система, семейната политика, правата на националностите, данъчното облагане и пенсионната система. Според документа обаче, използването на основни закони е подходящо за определяне на основните принципи като национална институционална рамка, а останалото е политика, която се осъществява чрез обикновени закони. Такива са семейното законодателство, социалната и данъчната политика.

Венецианската комисия в този смисъл посочва, че "Функционалността на демократичната система се корени в нейната постоянна способност за промяна. Колкото повече политически въпроси се прехвърлят отвъд правомощията на обикновеното мнозинство, толкова по-малко значение ще имат бъдещите избори, а мнозинството от две трети ще има повече възможности да обезпечи политическите си предпочитания и правния ред на страната. Изборите [...] биха изгубили смисъла си, ако законодателното тяло не може да променя важни аспекти от законодателството, което би следвало да се гласува с обикновено мнозинство".

В работния документ се посочва, че подобен подход може да попречи на едно бъдещо ново правителство, което разчита на обикновено мнозинство, да изменя политиките, които са определени като основни закони от настоящото правителство. Въвеждат се и ограничения на парламентарните правомощия в областта на бюджетните въпроси, защото "новосъздаденият извънпарламентарен Бюджетен съвет в редица случаи разполага с 'правомощие за налагане на вето' над държавния бюджет. Приемането на бюджета обикновено е основна компетентност и изключителна привилегия на Парламента и позволява прилагането на политическата програма. Както Венецианската комисия припомни, обвързването на решенията с друг орган с ограничена демократична легитимност може да се отрази негативно на демократичната легитимност на бюджетните решения", пише още в документа.

Лидерът на групата на Социалистите и демократите в Европарламента Ханес Свобода (Австрия) посочи по време на дебатите, че в страна, в която има върховенство на закона, не може да се казва в Конституцията кога да се пенсионират съдиите и да се прокарва законодателство, което в правови държави се регулира с обикновени закони. Изказването на представителя на групата на ЕНП (най-голямата) беше като цяло меко и неутрално. Партията на Виктор Орбан (Фидеш) е част от семейството на ЕНП. В този смисъл шефът на либералите в ЕП Ги Верхофстад изрази възмущение, че дебатите отново са се превърнали в битка между лявото и дясното.

В момента ЕК проучва подробно най-новите поправки в Конституцията, четвъртите поред от началото на ремонта, извършени тази година. Еврокомисар Рединг увери, че анализът ще бъде обективен, безпартиен и справедлив при пълно спазване на европейското законодателство и принципи. "Точно това направихме и във всички останали ситуации, както в Румъния миналата година", добави г-жа Рединг. Тя направи кратък анализ на предложените промени с четвъртата поправка, една от които е въвеждането в основното законодателство на задължения за плащане по дела в Европейския съд. Прилагането на тези разпоредби означава, че Унгария ще въведе практически данък върху унгарските граждани, ако страната бъде глобена за нарушаване на европейското законодателство. "Наистина ли е разумно гражданите да плащат данък за това, че държавата не се е съобразила със законодателството на ЕС", попита Вивиан Рединг и добави, че на практика гражданите ще бъдат наказани два пъти: веднъж за това, че не са им били зачетени правата и втори път като бъдат накарани да платят за това.

"Това може да подрине авторитета на Съда", предупреди още заместник-председателят на ЕК. Комисията изразява загриженост и от ограниченията, които се въвеждат с четвъртата поправка на Конституцията, засягаща политическата реклама. С предложената промяна се въвеждат ограничения за политическа реклама по време на предизборни кампании, включително и за избора на членове на Европарламента като се допуска такава реклама да има само по обществените медии. "Трябва да се отбележи, че делът на аудиторията на частните медии е 80% в Унгария", посочи Вивиан Рединг. Тя съобщи, че на 15 април унгарските власти са представили промяна на тези правила, която ще бъде подробно проучена.

В заключение еврокомисарят подчерта, че ЕК не за първи път се налага да се намеси в Унгария. Миналата година са били отворени две наказателни процедури срещу страната. Първата заради принудителното ранно пенсиониране на съдии, прокурори и нотариуси, а вторият случай е нарушението на независимостта на Органа за защита на данни.

Дебатите в Европарламента миналата седмица доста се разгорещиха. Още в самото начало унгарски евродепутат наруши въведеното ограничение по време на дебати да няма сини карти (искане за реплика и дуплика към евродепутат), което председателят на парламента Мартин Щулц подкрепи, но с думите "добре, задайте си глупавия въпрос". След това с висок емоционален заряд унгарската евродепутатка Krisztina Morvai (независима) постави под въпрос легитимността на целия процес. Тя директно атакува комисар Рединг като попита как може тя да оценява чисто правни и технически проблеми, при положение че няма необходимото образование. Вивиан Рединг е ветеран-комисар от Люксембург. Тя е трети мандат еврокомисар като досега е държала ресорите "образование, култура, младеж, медии и спорт" и "информационно общество и медии". Тя е била журналист в един от големите люксембургски вестници Luxemburger Wort и е била шеф на съюза на журналистите на Люксембурт. Има докторат по хуманитарни науки от Сорбоната.

Krisztina Morvai е унгарски юрист, избрана в Европарламента от листата на радикалната националистическа партия Йобик. Въпреки че не е член на партията, тя е номинирана за бъдещ кандидат за президент. Г-жа Morvai е известна с антисемитските си изказвания. По време на дебатите миналата сряда тя беше облечена в блуза с унгарски национални мотиви, а на банката пред нея беше закачено унгарско флагче.

Веднага след дебатите в Страсбург, с които започна заседанието на 17 април сутринта, Енико Гьори, държавния министър по европейските въпроси в унгарското правителство, написа остър коментар за EurActiv (на английски език), в което обвини критиците на промените в унгарската Конституция, че не са ги чели. Според нея критиците са ударили дъното (Ги Верхофстад в частност) като са се оплакали, че правомощията на Конституционния съд са били радикално орязани, докато в действителност те са разширени. Ако преди Съдът не е имал правомощия да гледа конституционните поправки изобщо, сега получава възможността да ги отхвърля при процедурни нарушения. В повечето страни-членки Конституционният съд има по-малко правомощия, пише тя, ако изобщо има.

Г-жа Гьори, която беше лицето на Унгария по време на първото ротационно председателство на страната миналата година, завършва коментара си като посочва, че повечето създатели на мнение предпочитат да говорят вместо да четат. "Разбира се би било несправедливо да обвиня Верхофстад в общо невежество. Той е човек с фин литературен вкус, изявен читател на късния унгарски писател Шандор Марай. Но е крайно време той и неговият лагер да наваксат с унгарската Конституция и съответните законодателни текстове. Не е толкова занимателно, колкото четенето на Марай, опасявам се. Но може да се окаже полезно за него, когато си вземе документите следващия път и реши да се произнася за Унгария".

Унгария е в устата на европейското общество от самото начало на мандата на Виктор Орбан, но ставащото в страната се възприема различно. Най-ясно си личи разделението в европейската преса. Така например унгарският всекидневник Népszava е цитиран от Eurotopics да пише, че Унгария няма от какво да се страхува от Европарламента, тъй като зависи от Комисията да действа. "Както се и очакваше, вчерашните дебати в Европейския парламент не доведоха до нищо. Политическите интереси надделяха пред рационалните аргументи и разума. [...] Още веднъж става ясно, че Европейският парламент не е способен да се справи с проблем като този. Сега трябва да действа ЕК. Само че докладът по промените на унгарската Конституция се очаква да се появи чак след няколко месеца. В Брюксел колелата на промяната също се въртят бавно", заключава вестникът на 18 април.

Полският многотиражник Rzeczpospolita пък обяви, че критиките срещу Унгария са лицемерни, тъй като на самата общност й липсва демократична легитимност. "Унгария беше първата наругана страна за това, че въведе данъци върху търговските центрове на едро, а след това и върху банковите транзакции. Тези мерки, твърдеше се, не били съобразени с демократичните принципи и пазарните правила. По-късно обаче ЕС сам се опита да наложи ужасяващи данъци върху гражданите на една малка държава, а именно Кипър. И се очаква те да са съобразени с европейските стандарти. [...] В действителност правителството на Орбан се радва на много по-голяма демократична легитимност, отколкото Европейската комисия и членовете на Европарламента взети заедно", пише полският всекидневник.

Изключително интересно е как правилата се четат, така както Дяволът чете евангелието, особено в някои страни, сред които и България. Разговорът за демократичната легитимност на някои европейски институции започва да излиза извън контрол и да отклонява вниманието от реални  проблеми, които може само да се ожесточат и разпространят, но не и да се решат от само себе си. В Унгария е очевидно, че има проблем. Но повече внимание заслужава по какъв начин отделните страни разбират европейските ценности, така както са формулирани в член 2 от ДЕС. По традиция в страните, в които съзнанието за отговорност както лична, така и обществена, е било напълно изтрито по време на централизираното и безотчетно тоталитарно управление, тълкуването на тези ценности е твърде широко. Унгария е изключително красноречив пример, въпреки че е жалко, че не се обръща достатъчно внимание на това в България например, където има сходни проблеми.

А по отношение на легитимността е важно да се отбележи, че членовете на Европарламента са избрани от гражданите на страните-членки на избори, а еврокомисарите са посочени от избраните също на избори правителства. Със сигурност може да се направи много повече по отношение на начина, по който се взимат решенията на европейско ниво, но е хубаво да се има предвид и факта, че съдбата на всички 500 милиона граждани се кове и от хора, чиято репутация и убеденост в общите ценности е спорна. И докато продължаваме да си заравяме главите в пясъка и да се обвиняваме в двойни стандарти, забравяме, че именно изневярата или по-скоро различното тълкуване на ценностите беше причината за кризата в Гърция, която пък разтресе цялата еврозона и катализира националистичните и популистки движения.