euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Истинска търговска война избухна между Хърватия и Сърбия заради бежанската криза и поведението на Унгария. Границата между Сърбия и Хърватия ту е отворена, ту затворена. Стигна се дори дотам да се намеси и върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини. Това, и не само, е част от предизборните настроения в Хърватия, където тази есен (все още дори няма точна дата) предстои да се проведат парламентарни избори. От изявленията на ключовите играчи в кампанията - премиерът Зоран Миланович, който ръководи лявоцентристка коалиция, Томислав Карамарко, лидер на Родолюбната коалиция от десни, крайно десни и центристки партии, и президентката Колинда Грабар-Китарович - става ясно, че в тази кампания няма да има нищо свято. Жертви на кампанията вече станаха бежанците, германският канцлер Ангела Меркел, двустранните отношения в региона, а от няколко дена и търговската война между Белград и Загреб. 

Сори, брате!

Напрежението между Сърбия и Хърватия започна да се покачва, когато Унгария затвори изцяло границата си със Сърбия и по този начин пренасочи бежанския поток само през Хърватия. Малко по-късно, когато ситуацията на унгарско-сръбската граница се поуспокои, Белград и Будапеща си стиснаха ръцете и граничните пунктове вече са напълно отворени. Нещо повече, докато в Брюксел се събираха лидерите на страните-членки на извънредна среща на върха за намиране на трайно решение на миграционно-бежанския проблем, в Сърбия унгарският външен министър Петер Сиярто и сръбският премиер Александър Вучич откриха нов завод за производство на автомобилни кабели. По този повод г-н Сиярто, който миналата седмица беше основно зает с критики срещу хърватското правителство, заяви, че унгарско-сръбското приятелство е добило нова стойност по време на мигрантската криза. 

В новозатоплените отношения между Белград и Будапеща Зоран Миланович вижда съюз срещу Хърватия. Той поведе първо война с Унгария като започна организирано да извозва бежанци преимуществено към унгарско-хърватската граница, където Унгария започна да строи поредната телена ограда. След това се обърна към Сърбия като затвори за товарен транспорт единствения отворен граничен пункт - Баяково. Сръбският му колега Вучич побесня и постави ултиматум на Хърватия да отвори границите, иначе ще бъдат въведени контрамерки. Хърватският министър-председател настоява Сърбия да не насочва целия бежански поток само през Хърватия, а да пуска хора и към граничния пункт Хоргош (с Унгария). "Докато не видя, че оста Белград-Будапеща функционира, границата ще остане затворена", каза той в сряда преди началото на Европейския съвет. Той дори обърна разговора в културно-цивилизационна посока като заяви, че с австрийците и германците разговаря най-добре, културно. Дори и със словенския премиер Миро Церар разговорите са цивилизовани.

"Те не крещят, не вдигат врява, не поставят ултиматуми. Това е Западна Европа, към която ние принадлежим, а това тук не е Западна Европа. И към това принадлежи и HDZ (Хърватският демократичен съюз)", каза Миланович, като отправи нападки и срещу най-големия си опонент в изборите - HDZ, ръководен от бившия шеф на хърватското контраразузнаване Томислав Карамарко. Нееднократно Миланович обвинява Карамарко в "балканизъм", опитвайки се да позиционира себе си и правителството си като западноевропейско. В отговор на транспортните ограничения Белград забрани влизането в Сърбия на хърватски камиони и стоки, последвано от реципрочна забрана от хърватска страна. В момента в Хърватия не могат да влизат автомобили и камиони със сръбска регистрация. До вчера забраната важеше и за сръбски граждани, превозвани от чуждестранни превозни средства, но от днес тя е премахната. 

Сръбският министър на труда Александър Вулин нарече затварянето на хърватската граница "расизъм", а днешните първи страници на сръбските таблоиди, за много от които се смята, че се контролират от правителството на Александър Вучич, излязоха с откровено просташки заглавия, като "Хърватският премиер е идиот", "Усташка банда". След поредните промени от тази нощ сръбският премиер Вучич обяви, че няма да въвежда нови контрамерки, а ще чака отварянето на границата. На поредната извънредна пресконференция днес по обяд хърватският премиер Зоран Миланович отново припомни, че му е жал за сръбските граждани и предприятия, но вината за сегашната ситуация е на правителството им. Той разкритикува и сръбските медии като заяви, че в Хърватия медиите са скептични и не вярват на всичко, което правителството казва, докато в Сърбия медиите вярват на всяка дума на правителството в Белград. 

Въпреки постоянно покачващото се напрежение между Белград и Загреб, Европейската комисия доскоро пазеше мълчание. На многобройните въпроси на хърватски журналисти през последните дни говорителите на ЕК предпочитаха да отговарят с обичайните думи, че какво правят страните-членки с границите си е техен проблем. Не на това мнение беше обаче върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини. Тя е разговаряла в сряда и с двамата премиери - с единия по телефона, а с другия лично - и ги е призовала да намерят конструктивен подход. 

Пред журналисти тя натърти, че това особено се отнася за хърватския министър-председател. "Затварянето на границите никога не е решение, а и това, че част от нашия континент може отново да си спомни трудните чувства и емоции - в момента нямаме нужда от това", каза тя. Г-жа Могерини изрази надежда, че границата ще бъде отворена за търговския поток и че управлението на бежанския поток ще се управлява на "друго ниво". Каза също, че се надява разговорите й с Миланович и Вучич да доведат до мъдрост и съвместни действия. Премиерът Миланович задочно й отговори, че до война и насилие няма да се стигне, но че "това поведение не е нормално". 

Борбата е кой е западноевропеец и кой балканец

Войната на Миланович с Орбан и Вучич не може да не се разглежда в контекста на предстоящите парламентарни избори, тъй като темата се превърна в основната ос за размяна на реплики между лидерите на двете най-големи партии. Рейтингът на управляващите значително изостава в социалогическите проучвания. Затварянето на граничните пунктове само два дена след прехвърлянето на бежанската вълна към Хърватия беше в отговор на критиките на HDZ. Ако HDZ поиска затягане на контрола по границите за бежанците, социалдемократите на Миланович започват да демонстрират още по-силно колко отворено е хърватското сърце за бежанците и колко по-хуманни са управляващите спрямо опозицията, но прилагат по-строги мерки. Очевидно силно печелившата стратегия на Миланович да се представи като хуманист, принуди Карамарко да смекчи значително позицията си.

На срещата на ЕНП в Брюксел в сряда следобед той заяви, че трябва само зелените граници да се затворят чрез по-строга охрана, а пунктовете да се отворят за легално преминаване. Това е в противоречие с предишни негови изказвания, които дадоха на SDP възможност да поставят Карамарко в регионалната "ос на злото" - Орбан, Вулин, Карамарко, тъй като се споменаваше включване на армията в охраната на границите. В битката за симпатиите на хърватските избиратели, за които бежанците, отношенията със съседите и ЕС са изцяло нови предизборни теми, жертва падна и германската канцлерка Ангела Меркел, вероятно само защото Зоран Миланович застана на нейна страна, въпреки че са от противоположни политически семейства, в подхода към бежанската криза - хуманитарното лице на Европа срещу диктаторското на Орбан.

В интервю по-рано тази седмица за хърватската Нова телевизия президентката Колинда Грабар-Китарович атакува германската канцлерка за това, че е отправила покана към бежанците. "Госпожа Меркел, която ги покани, сега дръпна ръчната спирачка и каза, че Германия не може да приеме всички тези икономически емигранти, които идват. Госпожа Меркел направи това без да си дава сметка, че в трафика, там, където са се струпали толкова автомобили, дърпането на ръчната създаде хаос на пътя и сега трябва да решава този проблем", каза г-жа Грабар-Китарович. 

Тя беше остро критикувана в медиите за това, че е използвала недипломатичен тон спрямо германската канцлерка. Фактът, че атакува г-жа Меркел обаче е част от все по-разрастващата се вражда между нея и премиера. Тя започна още от самото начало на нейния мандат и дори от президентската предизборна кампания. Миланович я разглежда като човек на HDZ във властта, въпреки че президенттът по Конституция е надпартиен. Самата тя постоянно отрича позициите й да имат нещо общо с HDZ, но журналисти и анализатори се съмняват. Дали е под давлението на HDZ или не факт е, че очакванията, че тя и премиерът няма да се сработят се оправдаха напълно. Той омаловажава всяка нейна инициатива. Нещо повече, преди провелия се наскоро Съвет за национална сигурност заяви, че го е свикал единствено и само като жест към нея, с което искаше да подчертае, че Съветът се е събрал благодарение на него, а не в резултат на нейните призиви дни преди това за свикването му.

Г-н Миланович не пропуска при всяка нейна медийна изява, особено критикуваща правителството, да напомни, че нейните конституционни правомощия са нищожни и че управлението на страната зависи от правителството. Самият Томислав Карамарко отказа да коментира интервюто на г-жа Китарович и нападките й към Ангела Меркел. Преди срещата на ЕНП, от която HDZ е част, г-н Карамарко каза, че не е чел интервюто на президентката. По думите му, Европа трябва да подходи към проблема с бежанците единно. Карамарко е изправен пред нелеката задача да докаже, че не симпатизира на Орбан, но същевременно да остане опозиция на Миланович. Доста трудна задача. На този етап той се концентрира основно върху критики как правителството се справя с бежанците на хърватска територия, като също призовава за хуманност към тях и уважение. Президентката от своя страна обаче, настоява, че повечето бежанци са всъщност икономически емигранти, което изцяло съвпада с тезата на унгарския премиер. 

Докато в Хърватия воюват кой е орбанист и кой меркелист, в Брюксел се случи рядко явление. Унгарският министър-председател, който обикновено не се спира пред журналистите, чакащи на входа на Съвета, в сряда се спря и дори се съгласи да отговори на чуждестранните колеги на английски език. Попитан дали обвинява германската канцлерка Меркел за сегашната ситуация с бежанците, той възкликна: "Никога няма да обвиня никого, особено германците! Ние трябва да сътрудничим с тях", добави той. 

Преди седмица, в интервю [на хърватски език] за euinside, шефът на Комисията по европейски въпроси в хърватския парламент Даниел Мондекар изрази надежда, че най-горещата тема на тези избори няма да бъдат нито 1941-ва, нито 1945-та, нито въпросът "Къде беше през 91-ва". Искаше му се темите да бъдат краткосрочната визия за Хърватия до 2020-а и дългосрочната - до 2050-а, както и европейските теми да започнат да си проправят път. "На Хърватия й стига вече политиката на връщане в миналото", каза той. Наистина, засега тези стари теми, съпътстващи всички избори досега, все още не са изплували, благодарение на бежанците.

Дали жестоките битки, които премиерът Миланович води с всички в страната и извън нея, ще му донесат така желаното увеличаване на обществения рейтинг ще покажат следващите социологически проучвания. Дотогава обаче, вредите нанесени върху съседите и ключовите партньори в ЕС може да се окажат твърде тежки за преодоляване след изборите. Махмурлукът в деня след изборите със сигурност ще бъде трудно поносим. Тогава и двете партии ще трябва да си отговорят на въпроса дали цената си е заслужавала.