euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Когато бежанската криза утихне, ако ЕС е оцелял и е успял да постигне решение за общи действия, на дневен ред ще излезе въпросът колко тежки са раните, които страните в Югоизточна Европа си нанасят в момента, опитвайки се да се спасяват поединично, докато са на предните линии на бежанската вълна. Дипломатичният тон е напълно изоставен измежду страни-членки и между членки и кандидатки. Вместо това ежедневно през границите прехвърчат обиди и заплахи, а Европейската комисия няма отговор на все по-големия брой въпроси за настоящето и бъдещето. Все по-чести отговори на говорителите са "Ние не сме тук да коментираме правителствата". Най-засегнатите страни са в състояние на кръгова обрана срещу съседите си и си припомнят стари битки. 

Бежанската криза се оказа голямо изпитание за двустранните отношения в Югоизточна Европа, след като Унгария изгради метална ограда по границата си със Сърбия и накрая окончателно я затвори. Това пренасочи бежанския поток към Хърватия. Още след първите два дена на пренасочването от Хърватия започнаха да прехвърчат искри към съседите и особено Унгария. Кулминацията беше в петък на обяд, когато премиерът Зоран Миланович свика извънредна пресконференция, по време на която отправи остри критики срещу Унгария без да си мери приказките. Той не спести нападки и към Сърбия. Помолен да коментира поредното провокативно изявление на сръбския министър на труда Александър Вулин, г-н Миланович отговори грубо: "Орелът не се занимава с лов на мухи. Ние сме орела". 

Това беше посрещнато като обида в съседна Сърбия и отговорът на министър Вулин не закъсня: "Миланович напомня на една домашна птица, която снася яйца и се оскубва преди да се изяде". Въпреки че поддържаше пряка връзка със словенския си колега Миро Церар, Миланович не пропусна да отбележи, че Словения много бързо е влязла в съюз с Унгария. Той намекваше за това, че Словения често е заставала срещу Хърватия, като по време на присъединяването към ЕС Словения често налагаше вето в опит да си осигури решаването на поредния двустранен спор, възникнал след разпада на бивша Югославия. Не особено дружелюбното минало между двете страни наскоро отново излезе на дневен ред, след разкритията, че Словения е нарушавала правилата за арбитража, създаден за решаване на граничния спор между двете страни около Пиранския залив. 

Още с този спор Словения намекна, че би могла да наложи вето върху присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство. Тогава подобно вето едва ли е щяло да има голям шанс, но сега ситуацията е различна. В петък Словения и Унгария остро критикуваха Хърватия за начина, по който се справя с прилива на бежанци и заявиха, че не е подходяща за членство в Шенген. Това поставя въпроса дали двете страни няма на по-късен етап да използват ситуацията, за да наложат вето върху хърватското членство. Унгария има проблеми с Хърватия, свързани с хърватската петролна компания INA, в която унгарската MOL има дялове. Унгария отказва да изпълни искането на хърватските правосъдни власти шефът на MOL да се яви в съда като свидетел по делото срещу бившия хърватски премиер Иво Санадер. Подобни реплики, особено в комбинация със строителството на телена ограда по унгарско-хърватската граница и затварянето на хърватско-словенската граница, качиха силно напрежението в Хърватия и доведоха до нов кръг обиди и нападки.

През уикенда вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Хърватия Ранко Остоич избухна и обяви, че Орбан, Вулин и Карамарко (лидерът на най-голямата опозиционна партия в Хърватия) са създали истеричен щаб (щаб за истерия). Будапеща отвърна като каза, че Хърватия е разочаровала не само Унгария, но и целия ЕС. Унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сиярто нападна и Румъния, която също се възмути от поведението на Унгария и намерението на властите да строят стена и по границата с Румъния. Премиер Виктор Понта заяви, че се присъединява към мнението на сръбския, хърватския и австрийския премиер, на ЕК и на генералния секретар на ООН, че унгарското управление на кризата е "неевропейско и е срам за Европа". Румънският външен министър от своя страна нарече поведението на Унгария "аутистичен и неприемлив акт". 

В отговор г-н Сиярто заяви, че е очаквал повече умереност от външния министър "на подсъдимия румънски премиер". С това унгарският външен министър се опитва да омаловажи румънската официална позиция, припомняйки, че румънският министър-председател е обект на разследване за корупция. "Ние сме държава на над хиляда години, което ни принуждава да защитаваме не само нашите граници, но и на Европа и то повече от два пъти в историята. Такъв ще бъде и сегашният случай, независимо дали това се харесва на румънския външен министър или не". В интервю за хърватската телевизия RTL в понеделник вечерта премиерът Зоран Миланович омаловажи заплахите за Шенген като заяви, че ако това е шенгенското пространство, "тогава не ни трябва". Шенген, какъвто е по правилата, да, но такъв, какъвто е в момента (включително и ситуацията в Гърция) - не, отсече той. 

В Сърбия външният министър Ивица Дачич използва тежки думи в гнева си срещу решението на Хърватия да затвори за товарен превоз единствения отворен граничен пункт между двете страни - Баяково - заради огромната опашка по границата със Словения. "Сърбия не може да си позволи да бъде концентрационен лагер, оградена от тел и със затворен транспорт и на никого да не му пука за това. Европа способна ли е да управлява чрез организация като ЕС? Ако не е, Сърбия ще бъде принудена да въведе контрамерки", заплаши Дачич на пресконференция във Варшава. 

"Сега вече става ясно кое е тайното европейско оръжие в управлението на бежанската стихия - Балканите. Балканската география, често скараните политически гарнитури, обществеността, която дълго помни, но за кратко забравя, дълга история на липса на толерантност - всичко това за богатите европейци са добри аргументи да използват балканските страни като временна буферна зона срещу набезите от юг", написа в коментар [на сръбски език] Весна Кнежевич, кореспондентка на сръбската национална телевизия във Виена. Тя се застъпи за Хърватия като посочи, че всички в Европа се смеят на хърватите, които след само 24 часа са капитулирали пред сравнително малкия брой бежанци, "но забравят, че Хърватия от години се намира в спираловиден политически и икономически спад без дъно". Европа би трябвало да се смили, пише журналистката. 

Сърбия усилено се опитва да се представи като положителен герой в цялата ситуация с надеждата да получи похвали в годишния доклад на ЕК за напредъка на страната към европейско членство, което да отключи и първите преговорни глави. Румъния и България пък се надяват да се присъединят между капките в Шенген. Макар че България беше обект на бежански натиск, след въведените ограничителни мерки по границите, страната е избягвана от бежанците, както и Румъния. Унгария и Словения очевидно се позиционират като много по-добри пазители на шенгенската граница от Гърция, а Хърватия държи да бъде възприемана като част от Западна Европа. Всичко за сметка на отношенията със съседите.

Как ще завърши всичко това? И какви ще са последиците за старите нерешени проблеми? 

Най-вероятно, когато слегне напрежението, страните ще се върнат към нормалните си отношения, но все пак остава да виси въпросът дали присъединяването на Хърватия, а също и на Румъния към Шенген няма да падне жертва на сегашната ситуация. За Румъния това ще бъде голям удар, тъй като тя разчита, че впечатляващата борба с корупцията по високите етажи на властта, които провежда в последната една година, й гарантира отделянето от България и присъединяването към Шенген. Веднага след пренасочването на бежанския поток към Хърватия започна затоплянето на отношенията между Сърбия и Унгария дори с договорката да се отвори един от граничните пунктове по общата граница. Малко вероятно е текущата криза да окаже влияние върху амбициите на Сърбия да си осигури положителен доклад от ЕК.

Освен ако страните-членки не започнат да връщат бежанци обратно на Сърбия като първата безопасна страна, от която са влезли в ЕС. Така ЕС вероятно ще спаси отношенията между югоизточните си членки като прехвърли проблема на кандидатките, но може да застраши отношенията си с много тежък партньор в процеса на разширяване. Остава да се види и каква ще е реакцията на поредната провокация на Унгария, чийто парламент одобри използването на армията по границите, което включва в краен случай и истински огън. И то по граница със съюзническа страна в ЕС и НАТО.

До срещата на вътрешните министри остават броени часове, както и до срещата на върха в сряда. Колкото по-бързо се стигне до общо решение, толкова по-малки ще са дългосрочните щети върху двустранните отношения и най-вече върху кредибилитета на процеса на разширяване. Да не се окаже, че целия, уви нищожен, напредък досега ще бъде изтрит от прилива на няколко десетки хиляди бежанци от война, за която всички - и членки, и кандидатки - си затваряха очите. Ще бъде важно и когато се говори за Шенген, това да се прави внимателно като се прави разлика между обичайното функциониране на системата и натиска, предизвикан от извънредна хуманитарна ситуация като сегашната.