euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През април 2009-а година Съветът за стабилизиране и асоцииране провежда петата си среща с Хърватия. Четири години преди присъединяването й. Похвалени са "значителните" й усилия за реформи и постигнатия напредък. Преговорите са навлезли в решителната им фаза. Малко остава. Само 2 години по-късно, на 9 декември, тогавашната министър-председателка Ядранка Косор ще подпише в Брюксел договора за присъединяване. Има разбира се още работа, свързана с транспонирането на европейското законодателство и други дреболии. Сред положителната и поощряваща тоналност на заключенията [на английски език] от тази пета среща на 27 април 2009-а година в Брюксел обаче, се промъква и напомнянето за ветото: "Съветът също така поощрява Хърватия да засили работата си по намирането на взаимно приемливи окончателни решения на всички двустранни въпроси със съседни страни, особено по отношение на граничните въпроси, и да положи усилия за помирение между гражданите в региона". 

Никъде не се споменава бившата съквартирантка на Хърватия в Югославия Словения, но словенското правителство вече е наложило вето върху преговорния процес на Загреб.  Колкото и да напредват хърватските власти, каквито и усилия да полагат, вратата на ЕС остава затворена, докато не бъде решен граничният спор. Това напомняне става по време на чешкото ротационно председателство на ЕС. Няколко месеца по-късно, по време на шведското председателство, на 4 ноември 2009-а година, се сключва споразумение [на английски език] между премиерите на Словения и Хърватия. Двете държави се договарят да решат граничния си спор за Пиранския залив (около 20-километрова ивица излаз на Адриатическо море) чрез създаването на арбитражен трибунал. Спорът стои нерешен от времето на разпадането на бивша Югославия. Тогавашният премиер на Словения Борут Пахор (в момента президент на малката страна) и премиерката Ядранка Косор подписаха с посредничеството на шведския премиер Фредрик Райнфелд арбитражното споразумение.

Със сключването на споразумението Словения вдига ветото си върху присъединяването на Хърватия към ЕС. През януари 2012 г. двете страни създават арбитражния съд с посредничеството на Европейската комисия. В екипа на съда трябва да има и по един представител на всяка страна. От словенска страна това е Д-р Йерней Секолец, а от хърватска професор Будислав Вукас. Председател на трибунала е френският съдия Жилбер Гийом. На 10 юли тази година трибуналът съобщи, че окончателното решение по спора около Пиранския залив ще бъде произнесено в средата на декември. 

Скандал с подслушване и оставки

По-рано тази година хърватската общественост е скандализирана от изявлението на външния министър на Словения Карл Ерявец, който заявява, че по неофициална информация изходът от делото ще е добър за Любляна. Какво знае той, което Загреб не знае, се питаха в хърватската столица. В началото на май съдът в Хага изрази притеснения от възможността една от страните да е получила достъп до информация, до която не бива да има достъп, но отказа да вземе отношение. Всичко е тихо и спокойно до 22 юли, когато хърватският многотиражен вестник Vecernji list публикува [на хърватски език] аудиозаписи от подслушаните разговори между словенския член на трибунала Д-р Секолец и Симона Дреник от словенското министерство на външните работи. От записите става ясно, че между двамата е имало контакти и размяна на информация в нарушение на споразумението. 

Разговорите помежду им разкриват, че решението за подялбата на Пиранския залив вече е взето и Словения ще получи две трети от него, а Хърватия - една трета. Загреб настояваше заливът да бъде разделен по равно. Разкритията са публикувани за първи път в белградския всекидневник Kurir. Звукозаписите предизвикаха огромен дипломатически скандал между Любляна и Загреб. В резултат на 23 юли Д-р Секолец подаде оставка от арбитражния съд в Хага. Според съобщение [на английски език] на трибунала, словенското правителство трябва да назначи нов член до 15 дена. Хърватия обаче е на друго мнение. Бившата премиерка Ядранка Косор, която подписа арбитражното споразумение, написа в четвъртък в Twitter, че оставките в Словения показват, че записите са автентични. "Съдът изгуби доверие. Споразумението вече е невалидно". В последващ tweet г-жа Косор написа, че скандалът поставя под въпрос независимостта на правосъдието. 

Първата вицепремиерка и министърка на външните работи на Хърватия Весна Пусич на 23 юли обяви, че ще изпрати писмо до Европейската комисия, тъй като тя беше посредник в арбитражното споразумение. Предвид нововъзникналите обстоятелства г-жа Пусич е на мнение, че трябва да се обмисли въпроса за излизане от споразумението. Очаква се правителството да поиска извънредно заседание на парламента за предприемане на следващи действия. В Словения настроенията са смесени. Премиерът Миро Церар и президентът Борут Пахор са на мнение, че трибуналът трябва да довърши работата си. Бившият държавен глава Данило Тюрк, който заемаше поста  по време на подписването на споразумението, също е заявил, че скандалът не бива да засяга валидността му. 

Покрай множеството реакции и анализи в медиите и от двете страни на границата вече може да се чуят и обвинения в шпионаж. Как ще завърши този скандал и съответно граничния спор все още е рано да се прогнозира, но нерешеният проблем се връща на кота нула. Разликата е, че Хърватия вече е член и не може да й бъде наложено вето, за да приеме едно или друго решение. Това показва колко коварно може да бъде ветото на единична страна-членка спрямо кандидатка. Възползвайки се от сянката на големия Европейски съюз, единична членка блокира общностна политика, каквато е разширяването, много често и за вътрешнополитически цели. На това трябва да бъде сложен край, защото в конкретния случай интересите на една членка се проектират като интерес на целия Европейски съюз и именно той в момента е компрометиран. 

В страните от бивша Югославия има още десетки нерешени гранични и други двустранни спорове. Някои политици заявяват, че няма да използват ветото си, за да упражняват натиск върху преговорния процес, но правителствата се сменят. Възгледите им също.