euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След мъчително очакване и спекулации картите в Хърватия вече са раздадени. Остава да се види кога точно ще бъде играта. От миналата седмица страната официално е в предизборен цикъл. Това стана след като шефът на хърватския парламент внесе малко яснота около евентуалната дата на изборите и след като управляващите обявиха и своята коалиция за изборите. Мистерията около датата за провеждането на редовните парламентарни избори в Хърватия беше месеци наред обект на престрелки между управляващата коалиция, начело със Социалдемократическата партия (SDP) на премиера Зоран Миланович, и най-голямата опозиционна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), от чиято листа беше избрана президентката на страната Колинда Грабар-Китарович. 

Председателят на хърватския сабор Йосип Леко обяви миналата седмица, че е възможно парламентът да бъде разпуснат на 25 септември, което означава, че изборите може да се проведат между 25 октомври и 22 ноември. По конституция датата трябва да бъде посочена от президентката. Преди лятото се говореше, че изборите може да бъдат през декември или дори в началото на следващата година. Предишното гласуване за парламент беше в началото на декември, когато на власт дойде ляволиберална коалиция със закачливото име "Кукуригу". Коалицията се състои от голямата Социалдемократическа партия, много по-малката Хърватска народна партия (HNS) на външната министърка Весна Пусич, регионалната партия на Истрия IDS и Партията на хърватските пенсионери (HSU). Те дойдоха на власт след няколко поредни мандата на HDZ, през които страната подписа договора си за членство в ЕС и беше предаден първият премиер на прокуратурата за корупция.

Миналата седмица, след дълги очаквания и преговори, беше обявена новата/стара коалиция, която носи вече сериозното име "Хърватия расте". Тя е в почти същия състав, но без истърската партия, която все още не е решила дали ще се явява самостоятелно на изборите или ще се присъедини към някого. Към новата коалиция се присъединиха и няколко малки регионални партии. Основа за името на ляволибералната коалиция дават най-новите статистически данни от началото на септември, които показват, че хърватската икономика е отбелязала растеж второ тримесечие поред. През първото тримесечие растежът на хърватския брутен вътрешен продукт беше 0.5%, докато през второто той е вече доста по-голям - +1.2% в сравнение със същото тримесечие на миналата година. Това окрили управляващите, тъй като основните критики срещу тях до момента бяха продължителната рецесия (6 години). 

HDZ отдавна е готов със своята предизборна коалиция, която носи гръмкото име "Родолюбна коалиция". Тя се състои от 7 политически партии, сред които са още Хърватската партия за права (HSP), ръководена доскоро от евродепутатката Ружа Томашич, Хърватската селска партия, Блока на пенсионерите и др. Коалицията, макар и не в своята цялост, вече има три големи победи в архива си - първите избори за хърватски представители в ЕП, спечелени благодарение на преференциалния вот за Ружа Томашич, редовните избори за ЕП година по-късно, на които коалицията също излезе победител, и президентските избори в началото на тази година, които бяха тясна надпревара между кандидатите на двете най-големи партии - SDP и HDZ (Бившият президент Иво Йосипович не беше кандидат на SDP, но беше подкрепен от тях). Накрая спечели HDZ с кандидатката си Колинда Грабар-Китарович. 

Името на Родолюбната коалиция подсказва, че фокус в кампанията, започнала неофициално още миналата година, ще бъде национализмът. През последните две години водещата партия в коалицията се измести доста по-вдясно отпреди, но все още е на границата между умереното дясно и крайно дясното. И двете коалиции все още нямат готови предизборни програми, нито пък специални уебсайтове. HDZ твърди, че предизборната им програма е вече готова, особено икономическата част, но тя все още не е публично достъпна. Според седмичното политическо списание "Глобус", SDP в момента работи по своята програма, която няма да има нищо общо от предходния "План 21", която се състоеше от само няколко точки. Изданието посочва, че това, което се пише в момента, е много подробна програма, с която партията ще завие още по-наляво, но не колкото гръцката "Сириза". 

Основна тема в предизборната компания, освен обичайните престрелки за тоталитарното минало и войната за независимост от 90-те години, ще бъде икономиката. Това е и темата, по която опозицията най-силно и често критикува управляващите. С най-новите данни за брутния вътрешен продукт обаче, управляващите получиха вятър в платната. Не само това, но и по всичко личи, че предизборното харчене вече започна. Правителството реши миналата седмица да отпусне коледни добавки за пенсионерите с най-ниски пенсии. 

9 месеца по-късно

Най-големият подарък обаче ще дойде за хората, взели банков заем в швейцарски франкове в периода на кредитния бум. През януари, когато швейцарската централна банка освободи курса на швейцарския франк, десетки хиляди длъжници в Хърватия започнаха да плащат многократно по-скъпи месечни вноски. Ляволибералната управляваща коалиция на премиера Зоран Миланович реши тогава да замрази курса на швейцарския франк, което предизвика остри критики, особено от страна на банките, но беше приветствано от засегнатите. Девет месеца по-късно, на правителственото заседание миналата седмица беше одобрен законопроект за промени в закона за кредитирането, с които се дава възможност на длъжниците в швейцарски франкове да конвертират кредитите си в евро.

Това решение отново беше посрещнато негативно от банките, но остра реакция дойде и от Австрия, чийто министър на финансите Ханс Йорг Шелинг заяви в събота преди неформалната среща на министрите на финансите на ЕС, че това е нечестен ход. По-рано той заплаши, че ще повдигне въпроса на европейско ниво. Решението, което все още предстои да бъде гласувано в парламента, беше критикувано и от опозицията като предизборен ход. Темата се превърна в обект на политически нападки. 

Неизвестните бъдещи коалиционни партньори

Според септемврийското проучване на общественото мнение на Кробарометър, предвожданата от HDZ коалиция се радва на стабилна преднина от 34%, която е в постоянен ръст, а управляващите получават подкрепата на 28.2% от анкетираните хървати. Важно е да се отбележи, че поединичната подкрепа за HDZ (извън коалицията) също е в постоянен ръст, докато за SDP не се променя особено - съответно 31.8% за HDZ и 23.2% за SDP. Коалиционните партньори и на двете големи партии не могат сами да прескочат изборната бариера. Голямата изненада обаче е, че хърватското политическо пространство се върна към двупартийната си традиция или по-скоро премина към двукоалиционна традиция, след като балонът на новите партии се спука. Миналата година точно по това време звездата на политическия небосклон беше зелената партия ORaH на бившата министърка в правителството на Зоран Миланович Мирела Холи. 

След подкрепата й за бившия президент Иво Йосипович за втори мандат на президентските избори обаче, подкрепата за нея започна драматично да спада. Според "Кробарометър", в момента тя се е сринала под изборния праг от 5% с 4.1% подкрепа. Мирела Холи твърдо заяви, че ще се яви сама на изборите, но намекна, че няма да откаже подкрепа за ляволибералната коалиция "Хърватия расте", ако се стигне до там. Другата голяма звезда, която изгря на президентските избори - хърватската "Сириза" "Жива стена" също се срина. Един от водачите на движението против отнемането на имуществото на длъжници, които не могат да си плащат ипотеките, Вилибор Синчич се класира трети на първия кръг на президентските избори като създаде очаквания за сериозно разместване на политическата сцена. В момента подкрепата за него е 6%

Делът и на нерешилите значително спадна, така че на този етап голямата битка си остава само между двете големи коалиции. Ако обаче никоя от тях не съумее да спечели достатъчно брой гласове, така че да състави самостоятелно правителство, ролята на малките нови звезди ще се засили. "Жива стена" и ORaH са в левия спектър, докато в центъра има няколко партии, които все още не са решили дали ще подкрепят предвожданата от HDZ коалиция или дали тя ще ги приеме. Става дума за отцепилите се от HNS реформатори на бившия вицепремиер в правителството на Зоран Миланович Радимир Чачич, който лежа в затвора заради катастрофа с жертви в Унгария. Кметът на Загреб Милан Бандич, който също беше обект на разследване за корупция и стоя в ареста няколко месеца тази година, създаде междувременно своя партия. Според социологическите проучвания, той се радва на подкрепата на 3.6% от избирателите, докато партията на гн Чачич има 1.9%. Не е ясно какво ще реши истърската партия IDS. 

Битката между двете големи коалиции ще бъде жестока и вече отдавна тече. В момента е във фазата на междуличностните нападки между лидерите им Зоран Миланович и Томислав Карамарко. Последният обеща на хърватите преминаване през долината на сълзите, тоест онези тежки и болезнени реформи, които правителства наред отлагат и които предизвикват сравнения между Хърватия и Гърция. Зоран Миланович пък, който досега се позиционираше като остерист, вече е развързал кесията, въпреки че Хърватия е в процедура по свръхдефицит, и прави щедри обещания и за след изборите. Накрая обаче, всичко ще опре до това кой повече обича Хърватия.