euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

14 април беше изключително слънчев и приятен пролетен ден. Загребчани, а и голяма част от хърватите не бяха виждали толкова много слънце от доста време след продължителен период проливни дъждове, съпроводени с наводнения, изтощително дълга зима с рекордни количества сняг, които отвориха големи дупки в общинските и семейните бюджети. Всичко това предразполага към бойкотиране на първите в историята на независима Хърватия избори за членове на Европейския парламент в полза на разходка из прясно окосените паркове или пък пътуване до някъде по чудесните хърватски магистрали. До 11 часа в неделя бяха гласували под 6 процента от имащите право на глас над 3 милиона и 700 хиляди хървати, а до 16 часа - малко под 15 процента. Ако се беше задържала тази ниска активност, тя щеше да отбележи рекорд в ЕС. До края на изборния ден обаче избирателната активност премина 20 на сто, но въпреки това изборите се смятат за фалстарт.

Когато избрах да пообиколя столичните училища, за да видя какви са настроенията и с какво на ум гласуват хората, беше ранен неделен следобед. В квартала, в който живея беше толкова тихо, че ми идеше да шепна, за да не събудя някого. В центъра на града беше същото спокойствие и тишина. Нищо не издаваше, че това е дебютът на хърватите на европейска сцена, а също и първото им преференциално гласуване. Външността на училищата по никакъв начин не подсказваше, че вътре има признаци на живот. Чак като приближи човек можеше да види разлепени инструкции за гласуване и указания коя избирателна секция къде се намира. Нищо повече - нито рекламни пана, че това са избори за европарламент, нито че изобщо става нещо. Човек като пристъпи към училището чак се чувства непривично.

За щастие пред едно от централните училища в Загреб стояха двама души и пушеха и така разбрах, че има живот вътре. Бях започнала да си мисля, че съм объркала датите, още повече че в България по традиция в петък преди избори намаляват часовете на децата, за да приключат по-рано с учебните занятия и да започнат приготовленията за изборния ден. Понеделникът след гласуване също е неучебен в България, за да може да се разчистят всички изборни урни, кабинки и да се върнат чиновете по местата им. В Хърватия нито бяха намалени часовете в петък, нито пък понеделник беше обявен за неучебен, което допълнително засили смущенията ми в неделя следобед, че нещо не е наред.

Влезнах в първата избирателна секция, която ми попадна, където усмихнати членове на избирателната комисия разказаха, че от сутринта до ранния следобед избирателната активност е била доста по-ниска в сравнение с предишни избори. Наложи се да почакам около 20-ина минути преди да се появи желаещ за гласуване. Беше млад мъж с бебешка количка. Доста беше объркан като го попитах какво мисли за изборите. Според него бъдещите евродепутати трябва да представляват по подходящ начин страната. Трябва да са образовани и умни, каза той, но се затрудни на въпроса кой е най-големият проблем на ЕС в момента. Извини се и се отправи към разходката с бебето. След още около 20-ина минути се появи възрастна жена. Тя обясни, че изборите са важни, защото страната влиза в ЕС, но пък не беше доволна от начина на гласуване. Нещо трябва да се промени, каза тя.

Евродепутатите трябва да защитават и разпространяват хърватските права в ЕС. Най-големият проблем на Съюза е банковата криза, според нея. Всички сме ограбени от банките и малкият човек няма достойнство. Това е, каза тя, взеха ни всичко и ние постоянно се сриваме надолу. Друга жена на средна възраст се съгласи, че финансовата криза е най-големият проблем. Тя каза, че се радва, че страната й се присъединява към ЕС, защото е про-европейски настроена и от години се смята за европейка. Млад мъж обаче заяви, че и да се радва, и да не се радва Хърватия все към някакъв блок трябва да принадлежи. Или ще е към ЕС, или друга организация, каза той. Но пък беше твърдо убеден, че изборите са важни, защото това е единственият начин нещо да зависи от теб.

Кой спечели изборите?

Най-точният отговор е апатията. Избирателната активност е 20.84%. Хърватски анализатори обясниха, че една от причините за ниското представяне е това, че голяма част от политическите партии са представили тези избори като маловажни. Кампанията беше изключително кратка - по-малко от месец и беше буквално невидима, особено за българското око, което е пренаситено от политика - сутрешни блокове, вечерни коментарни предавания,  обзорни и през уикенда, вестници, билбордове, свръх. В Хърватия телевизиите нямат сутрешни блокове. А в изборната вечер единствено хърватската национална телевизия организира изборно студио, в което беше поканила трима анализатори и следеше пряко постъпващите предварителни резултати. Останалите големи телевизии имаха разширени централни емисии, но след това се отдадоха на филми и обичайната си програма.

Нямаше предизборни дебати, нямаше и политическа реклама. Първите политически клипове се появиха в последната седмица от изборите и то не цялата. В телевизионна реклама пари беше инвестирала управляващата коалиция между социалдемократите на премиера Зоран Миланович, либералите от Хърватската народна партия на външния министър Весна Пусич и партията на пенсионерите. Рекламата представляваше всъщност призив на премиера Миланович да се гласува с еди-коя си бюлетина. Втората по големина коалиция, начело с Хърватския демократичен съюз на Томислав Карамарко, заложи повече на билбордове, от които се казва, че единственият избор е в дясно, ако хората искат да имат работа и да не им вдигат данъците. Изобщо от улиците и медиите трудно можеше да се предположи, че предстоят първите в историята на страната европейски избори.

Една от причините е, че политическите сили имаха лимит за харчене на средства за реклама. Онези, които не го надхвърлят, ще получат пари от бюджета съобразно с броя на спечелените мандати. Партиите и коалициите, които спечелят повече мандати, дори може да излязат на печалба, след като се тегли чертата под разходите и приходите. Друга причина е, че основната подготовка е за местните избори.

Въпреки слабата кампания, много от партиите разглеждаха европейските избори като тест за гласуването за местна власт на 19 май. Тези избори са и една от причините, поради която управляващата коалиция не издигна особено силни кандидати, което си пролича ясно и на гласуването в неделя. Те заложиха повече на нови лица без политически опит. Социологическите проучвания им даваха преднина пред десните на Карамарко, който пък има вътрешнопартийни проблеми и постоянно спадащ рейтинг. За него тези избори също щяха да бъдат изпитание доколко е в състояние да води партията. За разлика от социално-либералната Кукурику коалиция, Хърватският демократичен съюз (HDZ) и коалиционните му партньори проведоха доста активна рекламна кампания на терен - с много обиколки из страната и много активно участие и реклама в социалните мрежи. В листата на коалицията имаше доста познати и активни лица, воглаве с досегашните наблюдатели в Европарламента като Андрей Пленкович.

Това може да е и една от основните причини защо тази коалиция изненада на изборите и спечели 6 мандата, вместо очакваните пет като по този начин излезе на първо място. Другата и то по-важна причина е факторът "Ружа Томишич", която всъщност е големият победител на тези избори. Тя е депутат в Сабора на Хърватия, бивша полицайка и основател на Хърватската партия за права др. Анте Старчевич. Известна е като активист в борбата с организираната престъпност, а по време на кампанията стана популярна с репликата, че Хърватия е само за хърватите, останалите са гости. Представянето й е впечатляващо. Ружа Томашич беше поставена на 6-о място в листата, но благодарение на преференциалното гласуване изпревари Андрей Пленкович, който беше поставен на второ място и го запази. За нея гласуваха 26.58% на сто от привържениците на коалицията, докато за Пленкович са гласували 15.41 процента. Водачката на листата Дубравка Шуица е събрала 12.92% от гласовете, а другият силен кандидат на десните, Давор Иво Щиер, се класира четвърти.

Ружа Томашич каза в интервю за Нова телевизия, че разглежда партията си като по-дясна от HDZ и по тази причина още не е сигурна дали ще се влее с тях в Европейската народна партия - най-голямата група в ЕП - или ще избере друг път. Тя уточни по повод репликата си, че за нея гости са всички (включително и хърватски граждани), които плюят по страната и не уважават законите й. Като не им харесва, да отидат другаде, където ще им пасва повече, призова тя.

Като цяло коалицията около HDZ спечели 32.87 на сто от гласовете. Местни анализатори коментираха, че при тази ниска избирателна активност, резултатът е свидетелство за високата дисциплина на ядрото поддръжници на партията. Същото се отнася и за социалистите на Миланович и партиите в коалицията. При тях резултатите са катастрофални. На първо място в листата беше поставен сегашният наблюдател от коалицията Тонино Пицула, който събра 47 на сто от гласовете за листата на коалиция Кукурику. За останалите са гласували нищожен брой гласоподаватели, което свидетелства за непознаването на кандидатите и техните възможности. Освен това и предизборната им платформа беше твърде обща и не особено конкретна. За тях гласуваха 32.07%.

Малката разлика между Кукурику и десните показва и нещо друго, което ще е интересно дали ще се прояви в същото съотношение на местните избори, когато се очаква избирателната активност да е доста по-висока. Въпреки че някои хърватски медии обявиха резултата като поражение за управляващите, това е трудно да се извлече от резултатите, тъй като независимо от недоволството от икономическата ситуация, фактът, че опозицията води с по-малко от процентен пункт, означава, че подкрепата за управляващите все още е висока. Нещо повече, тя е висока предвид слабо познатите лица в листата. Кукурику има да прави доста анализи, особено на фона, че ключовият коалиционен партньор в кабинета - либералите на Весна Пусич - няма да имат нито един представител в Европарламента, което е възможно да засили напрежението в коалицията. Храна за размисъл е и това дали успехът на дясната коалиция не се дължи основно на Ружа Томашич.

Недоволна от гласуването остана и третата по големина партия на хърватските лейбъристи, които очакваха да получат два мандата, но ще се задоволят с един. За партията са гласували 5.76 на сто от избирателите, които вкарват в Европарламента досегашния наблюдател Никола Вулянич. Той е бил подкрепен от 15 на сто от привържениците на партията.

Останалите 25 партии и коалиции не преминават прага от 5%, но пък резултатите им са интересни и будят любопитството за местните избори. Като четвърта сила се позиционира коалицията между Хърватската селска партия и Хърватската социално-либерална партия, които взеха 3.86 на сто от гласовете, следвани плътно от сборна листа под водачеството на една спорна личност в Хърватия - жупана на богатата област Истра Иван Яковчич, който беше неубедителен в опитите си да докаже, че не се е облагодетелствал от служебното си положение. Той неколкократно се заканваше, че ще се оттегли от политиката и изборите за Европейски парламент отново бяха пределна точка. В следизборната вечер той изглеждаше в победно настроение. Листата, на която той е водач, е подкрепена от 3.84%. Пиратската партия на Хърватия също има забележителен резултат - 1.12 процента.

Изборите са законни, но дали са легитимни?

Ниската избирателна активност извади на преден план и един въпрос, който още от изборната вечер започна да се надига в медиите и социалните мрежи - легитимни ли са изборите, след като само 20% от имащите право на глас ще изпратят хърватските представители в Европарламента? Взаимната размяна на обвинения между политическите сили започна още снощи, но същественото отново пострада и към виновните трябва да бъде причислен и самия Европарламент като институция. Едва преди два месеца в Загреб отвори врати информационният офис на Европарламента, чиято цел е именно да разпространява знание за това какво всъщност представлява тази институция и в какво се състои работата на евродепутатите. Два месеца са крайно недостатъчни, въпреки усилията на екипа в офиса.

Нещо повече, хърватите бяха принудени да гласуват с договора за присъединяване само една година преди редовните избори за Европейския парламент през 2014 г., които ще се проведат във всички страни-членки. На фона на тежката икономическа криза, в която се намират повечето правителства в ЕС, сред тежко засегнатите и Хърватия, разходите за едно гласуване можеше да бъдат спестени. Така на хърватите се наложи да избират дали да проведат първите си европейски избори в един ден с местните или в два отделни дни. Мнението за отделните дни надделя с аргумента, че това ще даде възможност да се обсъждат европейските теми по същество. Уви, това не стана и е черна точка в актива на премиера Зоран Миланович, който беше убеден, че трите седмици кампания ще бъдат напълно достатъчни. В допълнение към черната точка президентът Иво Йосипович се обърна срещу премиера като заяви, че е негова отговорността за провала на изборите.

Премиерът от своя страна заяви, че продължава да вярва, че изборът на дата е бил правилен. В интервю за централната емисия на Нова телевизия "Дневник" г-н Миланович обясни лошия изборен резултат най-вече с кризата в Европа и Хърватия. Той отказа да анализира резултатите като посочи, че при толкова ниска избирателна активност е излишно да се анализира каквото и да било.

Фактът, че догодина хърватите ще бъдат призовани за втори път да гласуват за евродепутати, очевидно е причината политическите партии да не се напъват особено и да не влагат голям ресурс в изпращането на свои представители в Страсбруг и Брюксел. Догодина правителството ще е по средата на мандата си и тогава картината може да бъде доста различна. Освен това, тогава битката между европейските партии ще е в разгара си и важен ще бъде всеки глас. Хърватия се присъединява към ЕС по никое време - в средата на годината, поради което и участва с единия крак във важния Европейски семестър - отрочето на реформираното икономическо управление на ЕС. Евродепутатите ще бъдат с мандат една година, който ще е крайно недостатъчен, за да може да се включат активно в каквито и да било дейности.

Така през първата година от членство й Европейският парламент ще продължи да бъде далечен и неразбран за Хърватия, основно разглеждан като място, където представителите на по-бедните страни-членки получават висока заплата, обикновено като награда за партийни заслуги на национално ниво. А когато дойде ред да се работи по законодателството, свързано с надграждането на икономическото управление и дългосрочните перспективи пред ЕС, тези депутати ще се окажат неподготвени, както и избирателите им. Наистина апатията спечели първите европейски избори в Хърватия, което може да е само още един минус за ЕС като цяло, към когото хърватите и без друго не са сред най-благоприятно разположените, а благодарение на кризата ЕС е в неизгодна позиция като лошия Брюксел, който иска от правителствата да режат разходи. Разочароващо и по отношение на Европарламента, който играе все по-голяма роля в европейските дела и е особено активен по отношение на страните от процеса на разширяване, но отсъства от дневния ред на хърватското общество.