euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първите европейски избори в Хърватия спечели Ружа Томашич или както й казват тук, Ружа Хърватска (хърватска роза). Благодарение на използвания за първи път модел на преференциално гласуване, Ружа Томашич изплува от шесто място в листата на дясната коалиция под водачеството на символичната за страната партия Хърватски демократичен съюз (HDZ) начело на листата с огромна подкрепа и значителна преднина пред останалите. Именно този факт сериозно подрива твърденията на лидера на HDZ Томислав Карамарко, че е спечелил изборите, защото ако не беше бодливата Ружа, едва ли партията, която той се опитва да води от една година и постоянно губи рейтинг, щеше дори да се доближи до този резултат.

Тайфун с нежно име

Ружа Томашич е бивш емигрант, завърнала се в началото на 90-е години на миналия век от Канада, където е била полицай. В Канада тя заминава млада - на 15 години. Там става полицай, като често е работила под прикритие в преследване на незаконната търговия с наркотици. Разказва за себе си, че като малка се е държала повече като момче, което обяснява и това, че се е снимала в десетина епизода на сериала "Досиетата Х" като каскадьор. Завръща се в Хърватия в началото на 90-е години на миналия век по покана на Франьо Туджман. Превръща се в бодигард на високопоставени хърватски представители. Но това не е единствения паралел, който може да се направи с бившия български премиер Бойко Борисов, който от пожарникар преминава през бодигард на бившия български диктатор Тодор Живков, за да стигне до генерален секретар на полицията, кмет и накрая премиер.

Именно в Канада Ружа Томашич е научила, че човек трябва да уважава страната, която му е дала подслон и ако не му харесва нещо, да си ходи. Тази й реплика по време на предизборната кампания беше сред най-тиражираните в страната и провокира премиера Зоран Миланович да определи г-жа Томашич като опасна за страната и да я нарече дори "зло". Според премиера, г-жа Томашич си играе не с огъня, а с радиоактивни материали. Жената, която спечели сърцата на множество хървати и е издигана в култ заради борбата й с организираната престъпност е лидер на "Хърватската партия на правата д-р Анте Старчевич".

В изборната нощ Ружа Томашич предпочете да отпразнува рождения ден на сина си и не сподели победата в щаба на HDZ в Загреб, където празненството започна веднага след публикуването на първите неофициални резултати, които показваха лека преднина на съюза пред коалицията на управляващите "Кукурику". Това изненада много медии, политици и анализатори, някои от които смятаха, че е избягала от отговорност, а други предположиха, че договорката й с Карамарко е била да не му открадне мига. И в двете тези има основание, след като и самата г-жа Томашич казва, че изобщо не е очаквала такъв резултат. Националната телевизия пък цитира изказване на Томашич от 2005 г., когато тя заявява, че ако й предложат свободата на страната й в замяна на децата й, тя веднага би ги пожертвала.

Видимо победата й изплаши голяма част от естаблишмънта, тъй като не би било пресилено да се прогнозира, че това е поредната партия в Европа, която се превръща във важна политическа сила, тъй като събира протестния вот на гражданите, разочаровани от досегашните провали на политиците, а особено в страните от югоизточна Европа и омърсени от корупция, некомпетентност и късогледство. И въпреки че самата Ружа Томашич е възприемана като шовинист и националист, прочитът на платформата на партията й я изкарва от полето на несериозността и празнодумството. 

И ако първата ми мисъл, когато я забелязах на хърватската сцена, беше, че това е хърватския Волен Сидеров, подценила съм я. Тя е може би по-близо до британския Найджъл Фараж, но би могла да бъде също толкова близо и до консерваторите на Камерън. Партията на Томашич трудно може да се нареди до "Истинските финландци" на Тимо Сойни или пък до Бепе Грило в Италия. Нейното място е действително в близост до британските консерватори. Самата тя казва, че е по-дясна от демократичния съюз на Карамарко, който е в процес на преосмисляне и в търсене на нова посока.

Против абортите и за силна национална банка

Четенето на платформата на партията е доста занимателно, тъй като в нея може да бъдат открити прилики едновременно с взаимноизключващи се политически сили като например републиканците в САЩ, някои либерални партии в Европа, а дори и някои левоцентристки формации. Противоречие има само на пръв поглед обаче. Причината се крие в хибридната история на Хърватия като част от бивша Югославия - хем социалистическа република, но с доста по-слаб тоталитарен оттенък за разлика от останалите страни от дясната страна на Желязната завеса. Програмата на HSP навява асоциации и спомени за силната държава и нейната роля в живота на хората.

Програмата [на хърватски език] е изключително подробна и е създадена през 2010 г. В нея се посочва, че "Хърватската партия за права д-р Анте Старчевич" разглежда Хърватия като социална държава, която се грижи за всички, а най-вече за най-уязвимите слоеве на обществото. Партията се бори за социална справедливост и солидарност; за правото на работа и заплата, която осигурява достоен живот на човека и семейството. Сред ценностите на партията е осигуряването на пенсия за всички хърватски граждани, които са неспособни да продължат да работят, както и за осигуряването на материална и морална помощ за всички жертви на репресия. Като типична консервативна партия, HSP е против абортите, промотира и защитава сключването на брак и създаването на семейство.

Основното и гимназиалното образование трябва да бъдат безплатни, университетите трябва да бъдат автономни, да има академична свобода и свобода за изследвания и иновации. Висшето образование трябва до голяма степен да бъде финансирано и подкрепяно от държавния бюджет, за да се увеличи броя на високообразованите жители в страната.

По отношение на вътрешната политика, основните принципи и възгледи на HSP са за върховенство на закона, уважение към човешките права, гаранция за демокрацията и развитието на държавата като се дават равни шансове на всеки гражданин. Службите за сигурност трябва да бъдат под строг граждански надзор, а борбата с дрогата, организираната престъпност и международния тероризъм трябва да бъде приоритетна задача на държавата, смята партията на бившата полицайка и известен борец срещу организираната престъпност.

За и против ЕС едновременно

Интересен елемент от програмата на Pозината партия е, че в нея се казва, че членството на Хърватия в ЕС, планирано за 1 юли тази година, е важно, тъй като това ще засили икономическия просперитет на страната, заради принадлежността към европейския цивилизационен кръг, както и заради засилването на националната сигурност на Хърватия. Същевременно обаче, миналата година Ружа Томашич призоваваше хърватските граждани да гласуват с "против" на референдума за членството на страната в ЕС, защото не е ясно за какво става дума. А в интервюто си за предаването на хърватската национална телевизия "Неделя в два", на въпрос защо, след като е на практика евроскептик, се е кандидатирала за Европарламента, Ружа Томашич отговори, че отива там, за да отстоява хърватските интереси.

В програмата от 2010 пише също, че партията ще развива добри и приятелски отношения с консервативните партии в дясно и в центъра, както и с десницата в Европа, особено в рамките на ЕС. Стратегическа цел на партията е членство в Европейската народна партия след парламентарните избори и влизането в парламента. Важно е да се отбележи обаче, че след неочакваната за нея победа на европейските избори, тя заяви в интервю, че все още не е сигурна към коя политическа група ще се присъедини. Водещата политическа сила в коалицията (HDZ) е част от семейството на ЕНП, но Ружа Томашич посочи, че се смята за по-дясна от Kарамарковите хадезейци и по тази причина ще продължи да мисли към коя група да се присъедини. Възможностите й не са много - или консерваторите на Мартин Каланън (Европейски консерватори и реформисти), или Европа на свобода и демокрация на Найджъл Фараж.

От програмата й е трудно да се прецени, тъй като изцяло отсъстват каквито и да било разсъждения на тема ЕС, но все пак тя е писана през 2010 г. Трудно е и защото политическите възгледи на партията са хибрид между развития в капиталистическа среда консерватизъм и пресния консерватизъм, пръкнал се от голямата планова държава на социализма. Това обяснява и защо партията смята, че Хърватия трябва да има силна национална банка, в която повечето държавни фирми да държат парите си и нито дума за приватизацията. Тази банка трябва да бъде силен и мощен инвеститор и не бива да бъде в услуга на управляващите и опозиционни политици.

Ружа Томашич в момента е единствения депутат в народното събрание на Хърватия от своята партия. На фона на успеха й на европейските избори обаче, ще бъде интересно да се проследи как ще продължи оттук нататък развитието на формацията. Хърватската роза печели привърженици лесно с неопетнеността си от досегашната политика и с националистичните си изказвания, които изключително бързо пускат корен в и без друго повишените нива на патриотизъм у хърватите, за които споменът от войната за независимостта са все още пресни. Тя предизвиква аплодисменти с реплики като "Това е хърватският парламент и тук се говори хърватски. Ще помоля уважаемите колеги по време на дебати да говорят на хърватски, тъй като някои думи изобщо не ги разбирам", казано очевидно по адрес на членовете от сръбското малцинство. Казва също, че докато стотици четници се разхождат свободно из Хърватия, "ние съдим хървати за това, че са ни бранили".

И всъщност доста сполучливо наричат Ружа Томашич хърватска роза - красива е, но с много бодли. Голямото изпитание за нея ще бъде на местните избори на 19 май. Ако и тогава нейната партия отбележи сериозна преднина, всички основни политически сили ще трябва да започнат да се притесняват. За самата Ружа това също ще бъде изпитание, тъй като на този етап партията й изглежда лидерска, а тя самата изглежда неподготвена за голям скок, независимо от задълбочената платформа. По всичко личи обаче, че тя не се плаши от нищо и ако се налага, ще приеме предизвикателството, каквото и да е то.