euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Откакто започна дълговата криза в еврозоната и реформите, които на практика задълбочават интеграцията в Икономическия и валутен съюз (ИВС), все по-често излиза на преден план въпросът - какво липсва? Хем страните-членки са независими, хем са и много зависими една от друга, доброволно са сдали част от суверенитета си в името на това да изградят стабилен съюз. Съюзът обаче не е толкова стабилен, а особено силно се разклаща, когато наближат избори в някоя страна-членка. Свикнали сме да казваме "ключова" членка, което се отнася основно за страните от еврозоната и то тези, които са от системно значение (по Волфганг Шойбле, който обяви, че Кипър не е от системно значение и не е нужно да се бърза да бъде спасяван). Изборите в Италия са поредното доказателство за това, че нещо липсва.

Кой спечели изборите в Италия?

Този въпрос предизвиква многополюсни тълкувания, но фактите показват, че Италия е разделена на три и то без почти никакви условности. При избирателна активност от 75.21% трудно би могло да има каквито и да е условности. Първата част от избирателите гласува за коалиция, предвождана от социалиста Пиер Луиджи Берсани. Коалицията се състои от десет партии и спечели общо 31.6% от гласовете за Сената или 123 места. С най-голям принос към този резултат е водещата Демократическа партия на Берсани, следвана с огромна дистанция от Лява екология за свобода, която успя да допринесе в общия успех с 3 процента. На второ място е дясната коалиция, която се състои от 13 партии с център "Народ на свободата" на Силвио Берлускони. Коалицията спечели 30.7 на сто от гласовете или 117 места. От тях 22.3% или 98 места са на партията на Берлускони. Втората по големина партия в коалицията - Северната лига - успя да докара само 4.3% или 17 места.

На този фон голямата изненада е резултатът на комедианта Бепе Грило, чието Движение на петте звезди успя да спечели 23.8 на сто от гласовете за Сенат и 54 места. Гражданският избор на Марио Монти, премиерът технократ, който замени Берлускони чрез европейска рокада през ноември 2011 година и оглави технократично правителство, успя да събере само 9.1% от гласовете или 19 места в Сената. В долната камара на италианския парламент ситуацията е идентична, но доста по-сложна и предвещава изключително трудно съставяне на правителство, а след това и почти невъзможна законодателна дейност на парламента по ключови закони. Там картината е следната: коалицията на Берсани спечели 29.5% или 345 места; Берлускони е с минимална разлика зад него - 29.1% и 125 места; Бепе Грило отново е трети с 25.5 на сто и 109 места, а Монти с 10.5 процента и 47 места.

Резултатите са изключително интересни и показват няколко много показателни неща. Първото е, че значителна част от италианските граждани казват basta на статуквото и искат нещо ново. Това са всички гласували за Бепе Грило, който не им предлага нищо конкретно, няма специална работна програма, но е твърдо решен да изгони старите партии от властта. В блога [на английски език] си, който впрочем се списва и на английски език, той има постинг, озаглавен "Предайте се! Обкръжени сте от народа на Италия. Излезте с вдигнати ръце! Никой няма да ви закача. Времето ви изтече. Не си играйте с късмета си, който беше на ваша страна досега. Отсега нататък, когато народът говори за нещата на улицата, те говорят за вас в минало време, сякаш вие сте изчезнал вид. Когато се появите по телевизията, предизвиквате обиди, които са равносилни на оскверняване на труп. Поразително е вашето налудно настояване да не се оттеглите, все едно сте получили божествена мисия свише".

Изказванията на Бепе Грило са видимо неорганизирани, спонтанни и понякога доста емоционални. Това впрочем е изключително познато като подход в България, където премиерът в оставка Бойко Борисов с подобен тип говорене успя да спечели два мандата като кмет на столицата София, а след това стана и министър-председател. Няма основания да се съмняваме, че неговата партия ГЕРБ отново ще има стабилни резултати и ще бъде определяща сила в следващия парламент.

Според медиите в Италия резултатите са последица от провала на професионалните политици за това, че не са успели да предложат алтернатива. Масимо Грамелини от La Stampa смята, че е щяло да бъде съвсем достатъчно да се предложи една достойна самореформираща се система, малко намаление на разходите и броя на депутатите, предизборна кампания, която не говори за числа, а за околната среда, живота, бъдещето. Вместо това, пише още Грамелини, политиците говориха за загубата на собствения им свят, за студени числа, за Меркел и мърмореха с метафори.

В редакционен коментар десноцентристкият Corriere della Sera пък пише, че популизмът на Грило победи, защото той боравеше с факти, искаше да смени политическата класа, без обаче да си поставя политически цели. И сега основният въпрос е имаше ли друг път. Алтернативите са, от една страна, един 76-годишен политик, заобиколен от цяла армия от прислуга, а от друга - са старите олигарси. Монти също не успя да предложи алтернатива и нещо конкретно, а дори се замеси и в скандали. И какво се оказва, пита вестникът, че не трябва да безпокоим пазарите и Европа, защото не бива да убиваме спреда си. Кой е очаквал, че една дискредитирана и корумпирана политическа класа може да предложи гаранции на ЕС?

Самият Бепе Грило пише в блога си, че неговото Движение на петте звезди ще бъде изключителна сила и няма дори и да си помисли да влиза в някакви сделки. "Ние ще направим всичко, което казахме, че ще направим по време на кампанията". Той благодари на всички, които го подкрепиха и припомни, че неговото движение е единственото, което е успяло благодарение на усилията на доброволци. "Първата организация, която само за три и малко години, без никакви пари, без да приеме реимбурсиране на разходите. Сега имаме право на сто милиона. Няма да вземем тези пари. Ще продължим по същия начин. Чакайте ни в парламента", пише още Грило.

Въпреки че много хора в Европа са разочаровани от неуспеха на Марио Монти, бивш еврокомисар и автор на идеи за задълбочаване на единния пазар в качеството му на професор по икономика, заяви, че всъщност е изключително удовлетворен от резултатите. "Само за 50 дена успяхме, след като тръгнахме от нулата, без структури, без нищо", каза Монти. Дори и надеждите ни бяха ограничени, добави той. В тази среда на очевидно желание на италианците за нещо ново Монти имаше и по-големи шансове. Грешката му беше, че той твърде късно реши да излезе от технократичната си одежда и да се включи в политиката. Някои анализатори казват, че проблемът му е, че той остана прекалено "сериозен". Факт, той продължи да се държи като внесен отвън, от Европа, като назначен от ЕС.

Платформата му беше чудесна. Той подбра хората си чрез много строги критерии, сред които да не са участвали досега в парламента, да не са били подсъдими и изобщо да не са били компрометирани. Той поиска да създаде изцяло нова и по-европейска (разбирай впрочем малко по-северна) култура в Италия. Не че е невъзможно такъв тип култура да бъде посята в Италия и да роди плод, но Монти имаше 15 месеца да посее тези семена, а реши да го прави буквално в последния момент, когато кампанията вече започваше. Професорът нямаше никакво време да разпространи идеите си, а и езикът, който използваше не достигна до мнозинството италианци на фона на какофонията от различни гласове, които преливаха в публичното пространство. Той искаше да играе прекалено голям светец в страната, но не успя да осребри постиженията си за последните 15 месеца. В крайна сметка, при положение, че всички куцат в страната, а ти искаш да спечелиш, редно е да започнеш малко да понакуцваш. Монти не направи това и остана далечен.

А е възможно и проблемът да е точно този, който описа говорителят на Европейската комисия Оливие Бейи. Той обясни на нарочна пресконференция във вторник (26 февруари) по повод изборите в Италия, че програмата, разработена през последните 15 месеца, е била в правилната посока, но не може да се очакват положителни резултати за няколко месеца. Вярно е, каза той, че няма положителен ефект върху нивото на дълга и безработицата, но има върху конкурентоспособността и икономиката като цяло. А ако не бяхме направили това, попита той, кога щеше да бъде представена сметката на италианците и кой щеше да я плати? Отново италианците, каза Оливие Бейи и добави още един въпрос - а какъв щеше да е размерът на тази сметка? Колкото повече се отлагат реформите, толкова по-голяма ще е сметката, но във всички случаи ще я платят те, заключи говорителят като подчерта, че Комисията ще работи с което и да е правителство в Италия стига то да се придържа към поетите ангажименти.

Зимната прогноза на ЕК за Италия показва [на английски език], че положителен ефект от работата на технократичното правителство има върху търговския баланс, който за първи път от 2004-а година е положителен. По-ниски са и лихвите върху правителствените облигации, което се очаква да доведе постепенно до подобряване на условията за финансиране и доверието. Впрочем, пазарите моментално реагираха на пъстрите изборни резултати в Италия като цената на десетгодишните облигации се покачи от 4.4% до 4.9%. Уви, прогнозата за икономическия растеж остава мрачна - спад от 1% през тази година. Брутният вътрешен продукт може да нарасне до 0.8% през 2014 г. Прогнозата е доста предпазлива в оценките си, вероятно в очакване на изборните резултати. Посочва се, че бюджетният дефицит е бил 2.9% от БВП за 2012 г., което е на ръба на маастрихтските критерии, но дългът е най-притеснителен, както посочи и Оливие Бейи.

Публичният дълг се очаква да достигне 128.1% през тази година. Говорителят припомни, че през годините италианците трупаха неприемливи количества дълг, който е бреме за поколения наред. Шефът на Европарламента Мартин Шулц пък припомни, че Италия е участник в договарянето на критериите по Пакта за стабилност и растеж, които повеляват дългът да не надвишава 60% от БВП, а бюджетният дефицит да не е над 3%. Той каза това в отговор на обвиненията, че финансовите ограничения се налагат от ЕС. Италия е част от ЕС, тя е една от страните-основателки, припомни Шулц, но подчерта, че резултатите от изборите в страната са послание и за европейските институции. Нужно е дисциплиниращите мерки да бъдат придружавани от мерки, стимулиращи растежа и най-вече в подкрепа на младите безработни, каза той.

Демократичната диктатура

Какво ще бъде следващото правителство в Италия е трудно да се прогнозира отсега. Според някои италиански журналисти е възможно правителство да няма дори до есента. Повечето политически играчи обаче призовават да се избягва повторното провеждане на избори. Само че компромисът изглежда труден, ако изобщо е възможен. За компромис призовава и ЕС. Това, което остава неясно е какъв проблем точно ще реши един компромис на фона на доста по-дълбоките проблеми в страната. ЕК неколкократно обяви, че има пълно доверие в демокрацията в Италия, което изглежда някак ирелевантна констатация на фона на напомнянията, че това е страна-основателка на ЕС, тоест споделяща демократичните ценности на Съюза.

Видно е обаче, че проблем има. И впрочем той е особено виден и в България. Да, провеждат се демократични избори, но изборът в какво се състои? Едни и същи хора, които десетилетия наред се провалят в очите на своите избиратели, продължават да определят дневния ред без ни най-малко притеснение и които дори и не може да бъдат бутнати дори и от мега скандали. Не е ли това демократична диктатура - напълно ограничен избор, който се провежда в рамките на иначе съвсем демократична процедура? Това са въпроси, на които ЕС тепърва ще трябва да си отговаря, може би докато размишлява върху възможностите за политически съюз. Досега фокусът бяха краткосрочните мерки за овладяване на ситуацията в еврозоната и за спасяване на еврото като единна валута. Вече се полагат основите на по-задълбочена интеграция в малко по-дългосрочен план. Говори се за социален пакт, за политически съюз, но е крайно време да се заговори и за политически пакт. Пакт, който ще гарантира, че ангажиментите към останалите партньори ще бъдат спазвани и че обещанията към гласоподавателите ще бъдат съобразени с тях.

Защото Бепе Грило смята, че минималната заплата в Италия трябва да е хиляда евро, но той не дава отговор на въпроса откъде ще дойдат парите за нея. Не казва също и колко работодатели ще са в състояние да наемат при толкова висока минимална работна заплата, а безработицата в Италия е сравнително висока - над 11 на сто. Нужно е големите политически семейства в Европа да сключат пакт помежду си, който да определи тънките червени линии, чието прекрачване означава мерките в една страна да засегнат и всички останали. Предстоящите избори през 2014 година за Европарламент наистина са подходящ момент за повдигането на този и още много други въпроси. Между другото, председателят на ЕК Барозу е активизирал усилията си да разпространява своя проект за задълбочаване на Икономическия и валутен съюз. Този план обаче е обречен заради изборите в една системна за еврозоната страна. Никой няма да се съгласи на по-дълбока интеграция, ако няма гаранции за своята сигурност - икономическа и политическа.