euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След като през 1989-а година по случайно стечение на обстоятелствата получи свободата си, а оттам и правото на демокрация, България прекара последните 23 години в лутане и чудене какво да прави с тях. Тези дни е вторият път, когато българите пропуснаха златен шанс да поискат демокрация и свобода. Първият беше през 1997-а година, когато страната беше докарана до фалит от управлението на бившите комунисти, но оттогава досега върви процес на регрес, на пълна имитация на демокрация и правов ред. Управлението на подалия оставка Бойко Борисов, бивш пожарникар и охранител на комунистическия диктатор Тодор Живков, е еманацията на този поход към безвремието и безпространствието. То е символ на много неслучили се неща по време на прехода, от които икономическите трудности са най-малкия проблем. По-скоро те са следствие на неслучилите се неща.

Част от тях са липсата свободни медии, политически плурализъм (на книга има много партии, даже прекалено много, но липсва политически плурализъм, тъй като политическите партии са разделени на тези от миналото и новоизлюпените), силно гражданско общество, върховенство на закона и не на последно място нетърпимост към корупцията и организираната престъпност, които вместо да намаляват през годините, не просто се увеличават, а стават управляващи. За да се стигне дотам репликата на един бивш генерал от разузнаването, Атанас Атанасов, че в много държави има мафия, но в България мафията си има държава, да влезе в анализите на сериозни издания като The Foreign Affairs, които класифицираха страната като държава-мафия и я наредиха до Украйна и Венецуела.

Друго неслучило се нещо е безкомпромисно и категорично сбогуване с комунистическото минало, което означава лишаване на служилите на бившите комунистически служби за сигурност от достъп до обществени функции (в медиите, в държавната администрация, в политическите партии). И въпреки че правителството на младата политическа партия ГЕРБ, която е от семейството на Европейската народна партия, е първото, което реши през 2011 г. да определи ден за почит на жертвите на комунизма - 1 февруари - и то не остана защитено от публикуването на тайни досиета. Политическата класа така и не намери волята, а обществото не поиска да се сложи край на така наречената компроматна война, станала възможна благодарение на контрола върху миналото от служители на същото това минало.

През годините на прехода много международни организации, фондации и спомоществователи наляха милиарди в опит да запалят искрата на демократичното мислене, както се случи в други страни от източната страна на Желязната завеса. Само от Европейския съюз, на който страната стана член през 2007 г., финансовата помощ възлиза на по 500 милиона евро годишно в периода 2004-2006 г., което е 2% от брутния й вътрешен продукт през трите предприсъединителни инструмента PHARE, ISPA, SAPARD. Отделно от това през Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ЕС ивестира над 1 милиард евро в приоритетни проекти за страната. 65% от тях са в транспортния сектор за финансиране на стратегическа инфраструктура. Всеки, който е посещавал България обаче се сблъсква именно с тежкото състояние на транспортната инфраструктура.

Отиващото си правителство е първото, което превърна това в свой приоритет, финансиран отново с пари на европейските данъкоплатци, но и то не успя да разсее съмненията в злоупотреба и неефективност.

С други думи парите на купищата международни донори не успяха да подпомогнат процесите на демократизация и икономическо развитие. И основната причина за това е пълната неангажираност на българските граждани, които се славят и по света като незадружни и които могат да бъдат обединени единствено в страданието. Общи цели и то възвишени като демокрацията, върховенството на закона, свободни медии, съпротивата срещу злоупотребата с власт, прекратяване на десетилетното въртене в публичното пространство на едни и същ и политически фигури, отдавна компрометирали се по всички стандарти на съвременната цивилизация, са прекалено голям лукс за повечето български граждани, за които е важно някой друг да им осигурява това, за което по принцип би трябвало да се грижат сами. Манталитет, изграден през 45-те години тясно сътрудничество със Съветския съюз и все още витален в 21-ви век.

Затова не е изненада, че единственото, което успя да изкара някаква част от българите на протест са набъбналите през януари сметки за ток. Не увеличението на тока, което през годините ставаше на редовни порции без потребителите да изискат от управляващите повече прозрачност във формирането на цените, да поискат отчет от тях защо нищо не се прави за повече енергийна ефективност (която е основен европейски приоритет), за премахване на съмнителните участници в енергетиката и най-вече за изясняване на отношенията с Русия, които са далече извън нормалните отношения между суверенни държави. Българите не протестираха с искане на оставката на премиера, дори когато той най-свободно в ефира на голяма национална телевизия призна, че е премахнал енергийни посредници, за да запуши устата на национален всекидневник.

Българите не излязоха на протест и срещу съмнителния начин, по който бяха назначени членовете на Висшия съдебен съвет, срещу липсата на повече от един кандидат за главен прокурор, срещу пълния фарс около избора на членове на Конституционния съд. Те не протестираха и срещу все по-острите доклади на Европейската комисия по специалния механизъм за наблюдение в сферата на правосъдието, с който България беше приета в ЕС. Тогава страните-членки дадоха на страната кредит на доверие, вярвайки, че й остава още съвсем мъничко, за да изпълни критериите. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) действа вече шеста година. Протести нямаше и срещу разкритията, че премиерът е имал връзки с организираната престъпност.

Очевидно е, че България сама не може да се справи. Оттук нататък възможностите не са много, тъй като страната е пълноправен член на ЕС, което носи своите сериозни негативи за останалите членки. Изключително илюстративна е анти-българската (срещу Румъния също) кампания, която се провежда във Великобритания по повод изтичащите ограничения за работа на българи и румънци от 1 януари 2014 г. България все още не е приета в Шенген като членството й беше обвързано с напредък по МСП, какъвто няма, което означава, че и членство в европейската зона за сигурност няма да има. След опита на отиващото си правителство да лиши от лиценз електрическа компания от страна-членка на ЕС (Чехия), която на всичкото отгоре е от приятелски лагер (бившите соцстрани), не би било изключено да нарасне недоволството в ЕС и от начина, по който България третира европейски фирми в общия пазар.

Всичко това не е само български проблем. То директно рефлектира върху имиджа на ЕС като клуб на зрели демокрации със свободни общества, прозрачно управление и отчетни институции. Освен това води до загуба на европейски пари. Затова е необходимо да се направи още едно усилие. Нова порция инвестиции, но този път насочени в отглеждането на управленска класа. Хора, които да бъдат обучени що е то държавно управление, как функционира администрацията, да получат базисни познания по икономика, външни отношения и енергетика. Един от болезнените уроци на отиващото си правителство е, че в опит да избяга от познатите и компрометирани лица, то вкара както в политиката, така и в управлението нови хора с нулев опит в административното и политическо управление и съответно без никакви познания не само на вътрешните принципи на управление, но и за това как функционира ЕС.

Франция има добър опит с такъв тип училище. През 1945 година Шарл де Гол създава училището за национална администрация ÉNA с цел да се демократизира достъпът до висшата държавна служба. Сред завършилите училището са Валери Жискар Дестен, който освен че е бивш президент на Петата република оглавяваше също и Конвента за европейската конституция. Сегашният президент Франсоа Оланд също е възпитаник на училището, както и Жак Ширак, Лоран Фабиюс (министърът на външните работи), Ален Жупе, Лионел Жуспен.

Това училище трябва да бъде финансирано под строг контрол и управлението му да бъде независимо, по възможност не българско, за да се гарантират добрите резултати. Преподавателите също следва да са командировани от училища с традиции и с реализирани ученици. Създаването му обаче е дългосрочна инвестиция. В по-краткосрочен план това, което може да се направи е да се създаде една политическа Тройка, която да надзирава изпълнението на комплект реформи, които да бъдат допълнение към политическите критерии за членство в ЕС, известни като критериите от Копенхаген. Това може и да звучи невъзможно, но спомнете си колко неприемливо звучеше вкарването на чужди експерти в гръцката администрация, за да бъде върната тя на пътя на доверието. Тези критерии са три:

- политически: стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, върховенство на закона, човешките права, уважение и защита на малцинствата;
- икономически: наличие на функционираща пазарна икономика и капацитет за справяне с конкурентен натиск и пазарни сили в рамките на Съюза;
- приемане на общностното законодателство: способност да се изпълняват задълженията произтичащи от членството, включително придържането към целите за политически, икономически и паричен съюз.

Въпреки че за повечето развити демократични държави тези критерии звучат повече от ясно, за страни, които нямат опит в държавното устройство и демократичността, е нужно да бъдат дефинирани по-подробно. Към тях трябва задължително да се включат точно формулирани условия за осигуряването на свободни медии и свободен медиен пазар, на който всички участници да бъдат равнопоставени, а медийната собственост проследима. Това трябва да бъде работата на политическата Тройка, която да се състои от представители на Европейската комисия, Съвета на Европа и "Репортери без граници".

Политическата Тройка трябва да бъде от мащаба на икономическата в Гърция - да бъдат изпратени специалисти по всички ключови сфери, които да помагат на държавата да започне да въдворява върховенството на закона и да се бори с корупцията. Тези експерти трябва да имат осигурен достъп до цялото законодателство, да могат да предлагат промени и да правят препоръки. Докато работи мисията на Тройката, за България трябва да бъдат блокирани еврофондовете, докато не изпълни всички предложени мерки. Целенасочени пари да се дават само и единствено за изпълнението на набелязаните задачи.

В България скоро предстоят избори. Българите отново ще трябва да избират от едни и същи компрометирали се политически партии, с несменяеми лидери от десетилетия. Факт е, че няма как тези политически партии да бъдат накарани отвън да сменят ръководствата си и да осигурят демократичност вътре в самите себе си. Това, което може да се направи обаче е да се прегледа цялото изборно законодателство, така че да се избегнат всички разпоредби в него, които са в ущърб на правото на избор на гласоподавателя. През годините политическите елити сваляха бариера след бариера на морала като първо предлагаха кюфтета и кебапчета на по-бедните избиратели, а след това започнаха директно да предлагат пари за всеки глас, като в някои по-малко населени места се съобщаваше за упражняване на натиск от работодатели към работниците да гласуват правилно, защото в противен случай ще изгубят работата си. На това трябва да се сложи край.

България пропусна втория си шанс за преход 2.0, но ако българите са свикнали да оплакват тежката си съдба и са в състояние да чакат още 23 години до следващата миниреволюция, ЕС има голям залог. На опашка чакат още държави от региона с надежди за някогашно членство. Представете си само как Комисията казва на Черна гора, че страда от тежка форма на корупция и организирана престъпност (впрочем тя също е сред мафия-страните, определени от Foreign Affairs) и властите в Подгорица се изсмиват с глас, сочейки с пръст България и Румъния.

Приемането на още нереформирани държави ще подрине Съюза отвътре и със сигурност ще го разцепи, защото тогава Найджъл Фаражовците ще станат повече. Не това е нужно на ЕС в момент, когато европейската икономика има нужда от единност, за да оцелее във все по-конкурентната глобална среда. Прави са колегите от The Financial Times, които в редакционен коментар [на английски език] обявиха, че България е предупреждение за останалите в ЕС. Колкото и да изглежда малка и незначителна (страната дори не е член на еврозоната), в ЕС отдавна всичко е крайно обвързано. Грешките на едни се плащат от всички. Вкарването на проблема със зависимите медии влезе в МСП за Румъния, а беше немислимо преди. В последния доклад на ЕК даже има препоръка компрометираните политици да подават оставки, дори и когато става дума за сянка от съмнение. ЕС се учи в движение. За да не научи пореден урок следварително, най-добре е да започне подготовката за политическата Тройка за България незабавно. Да прецени и дали това не е добра идея и за Румъния. Статуквото обаче е вредно. Много вредно.