България трябва да се върне в първи клас
Аделина Марини, December 5, 2012
По времето, когато Бойко Борисов беше кмет на София отношенията му с медиите можеше да се определят просто като обикновено влюбване, което трябваше да премине сравнително бързо. Уви, тази любов се превърна във връзка, при която не е много сигурно дали единият партньор все още е доброволен участник (медиите). Ситуацията застрашава и малкото постижения, отбелязани от България по време на колебливия преход от комунизъм към демокрация и пазарна икономика. "Свободата на медиите е стълб на демокрацията", казват развитите демокрации. "Имам дълбоки притеснения за състоянието на медиите в България", каза [на английски език] пък ресорният еврокомисар Нели Крус, която отговаря освен за медиите, също и за цифровия дневен ред на съюза.
В края на октомври тя написа специално писмо на премиера Борисов, цитирано от вестник "Капитал", в което му казва: "Ценя много факта, че Вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция. Нетърпелива съм да разбера какви мерки възнамерявате да предприемете Вие и правителството". Писмото е изпратено по повод срещата, която Нийли Крус имаше в София в края на септември по инициатива на група журналисти, сред които и euinside. По време на тази среща, в която участваха и всички представители на вестникарската индустрия у нас, журналисти, блогъри и граждански активни хора, еврокомисарят изпрати няколко послания, основното от които според мен е следното:
"Има много фактори, които допринасят за положителната динамика между медиите и демокрацията. Не винаги нещата се решават със закон. Една страна може да има добър закон, но ако:
- с него се злоупотребява или;
- има култура, която поощрява форми на автоцензура, или;
- има липса на прозрачност за това как секторът работи, тогава законът сам по себе си не може да реши този проблем".
Едва ли комисар Крус е предполагала, че нейното нетърпение да разбере какви мерки ще предприеме (е предприел) г-н Борисов ще бъде възнаградено толкова скоро. В интервю за медия със спорна репутация, във връзка с посещението на българския министър-председател в САЩ, г-н Борисов заявява: "Аз разбирам, особено тези медии, на които ги лишихме от спонсорите им като махнахме посредниците за доставка на газ и други с корпоративни интереси". Това изказване на министър-председателя е повече от стряскащо, защото намеква съвсем публично за преследването на медии, които не са "влюбени" в него и неговите постижения.
Стряскащо, защото България все още е твърде далече от изпълнението на реформи, за които е поела ангажимент с членството си в ЕС, а това изпълнение се нуждае от свободни и независими медии, които да могат да изискват отчетността на българските власти, независимо коя политическа партия е на власт.
Нека припомним защо България е с механизъм в областта на правосъдието и вътрешните работи. В юлския си доклад от 2006-а година, когато България очакваше да получи заветното "готови сте, очакваме ви в ЕС на 1 януари 2007 г.", ЕК записа [на английски език] следното: "Сферата на свобода, сигурност и справедливост, и вътрешния пазар, създадени от Договора за ЕС и от Договора за създаването на Европейската общност, са базирани на взаимно доверие, че административните и съдебни решения и практики на всички страни-членки ще се съобразяват напълно с върховенството на закона", защото "ЕС е основан на върховенството на закона, принцип, който е общ за всички страни-членки. [...] Оставащите проблеми по отношение на отчетността и ефективността на съдебната система и правоприлагащите органи изискват създаването на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в изпълнението на конкретни критерии в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност".
Има ли в България върховенство на закона? Не, няма! И няма как да има, докато един премиер може да си позволи публично да обяви, че преследва критикуващи го медии като ги лишава от финансиране.
Нийли Крус обяви в София пред представителите на българските медии и гражданското общество, че е дошла да слуша и че не са много нещата, които може да направи. euinside предложи нещо, което ЕК може да направи и което се прие от Асоциацията на европейските журналисти в България - включването на медийната среда в Механизма за сътрудничество и проверка, тъй като те са неразривно свързани. Както и преди сме писали, проблемът с медиите не е само български, той е и европейски, заради положението в Унгария и Румъния.
На 26 ноември комисар Крус написа [на английски език] в блога си, че продължава да е сериозно загрижена от медийната ситуация в Унгария и че очаква "Унгария не само да продължи диалога си със Съвета на Европа, но и да предприеме бързи по-нататъшни действия. С други думи, не е достатъчно правителството само да каже, че е в разговори със Съвета на Европа. Тези действия са от съществено значение за унгарската демокрация, а също и за да уверят инвеститорите, че страната има стабилен политически климат и безопасна среда за инвестиции".
Съветът на Европа (СЕ) е международна организация, различна от ЕС, която служи като подготовка за членство в съюза. Членството в СЕ е отворено за всички европейски страни, които искат европейска интеграция, приемат принципа на върховенство на закона и са способни и желаят да гарантират демокрацията, основните човешки права и свободи, е записано в мисията на СЕ. Така че фактът, че Унгария се връща там, където е била преди 20 години (страната става член на СЕ на 6 ноември 1990 г.), е достатъчно показателен. България мина по същия път - през "обучението" на СЕ, след като стана член на организацията на 7 май 1992-а г. Ситуацията с медиите и пълната липса на реформи в съдебната сфера изискват България да се върне отново на училищната скамейка. Там, където рисковете пред демокрацията са били пренебрегнати или са останали скрити. В противен случай ЕС рискува цялата си репутация на мотивираща демократичните промени сила. И това трябва да се изиска спешно, защото медиите в България вече са заплашени официално. От министър-председателя.
В предишна версия на този текст беше записано некоректно, че интервюто е дадено за Николай Бареков