Страните, управлявани от мафии, според сп. Foreign Affairs
Аделина Марини, May 14, 2012
"В мафия-страни като България, Гвинея-Бисау, Черна гора, Миянмар (Бирма), Украйна и Венецуела, националният интерес и интересите на организираната престъпност са изключително преплетени", пише Мойзес Наим в статия за влиятелното американско издание Foreign Affairs в броя му май/юни. Г-н Наим е член на фондацията за международен мир Карнеги и е автор на "Незаконно: как контрабандистите, трафикантите и копирачите ограбват глобалната икономика". В текста си експертът посочва, че глобалната икономическа криза се е оказала мощен стимулант за транснационалната престъпност. "Благодарение на слабата икономика, богатите на кеш престъпни организации могат да добиват финансово затруднени, но потенциално ценни компании на ниска цена. Фискалните ограничения принуждават правителствата навсякъде да съкращават бюджетите на правораздаващите агенции и съдебните системи. Милиони хора бяха изхвърлени на улицата, което ги прави много по-лесно изкушими да нарушат закона".
По-големият проблем обаче, според автора е, че до момента международната престъпност се подценяваше като фактор и се разглеждаше по-скоро в национален контекст. Уви, това вече не е така и е необходимо да се обърне сериозно внимание на проблема, както и да се интернационализират и усилията за справяне с него.
Според определението, което Мойзес Наим дава на мафия-държавите, това са държавни субекти, при които правителствени представители и техните семейства и приятели се обогатяват като използват парите, мускулите, политическото влияние и глобалните връзки на престъпни синдикати, за да циментират и разширят властта си. Нещо повече, най-високите позиции в някои от най-печелившите незаконни предприятия вече не се запълват от 
професионални престъпници, а от високопоставени правителствени служители, законодатели, шефове на разузнавателни агенции, шефове на полицейски отдели, военни, а в някои случаи дори държавни ръководители или членове на семействата им.
Много често в мафия-държавите високопоставени правителствени представители стават неразделна част, ако не и лидери на престъпни организации. Мащабът, според автора е изключително голям и може да бъде сравнен с най-големите мултинационални корпорации в света.
Мафията си има държава
В текста си авторът отделя внимание на всяка от изброените по-горе 6 мафия-държави и цитира прословутата реплика на ген. Атанас Атанасов, депутат и бивш шеф на контраразузнаването в България: "Други страни си имат мафия, в България мафията си има държава". Изданието посочва, че Русия далеч не е единствената страна, където линията между правителствените агенции и престъпните групировки е почти заличена. Цитира се миналогодишния доклад на Съвета на Европа, в който се твърди, че премиерът на Косово Хашим Тачи и неговите политически съюзници упражняват "насилствен контрол върху търговията с хероин и други наркотици" и че окупират важни позиции в мафиотските структури на Косово.
"Връзката държава-престъпност може би е дори още по-силна в България", пише авторът. "През 2005 г. американски дипломатически грами, публикувани от WikiLeaks миналата година заслужават да бъдат цитирани изцяло, предвид смущаващата картина, която рисува пропадането на България в мафиотска държава. В грамата се посочва следното: 'Организираната престъпност има корумпиращо влияние във всички български институции, включително и правителството, парламента и съдебната система. В опит да запазят влиянието си, независимо от това кой е на власт, фигури от организираната престъпност даряват пари на всички големи политически партии. Тъй като тези фигури преминаха в законен бизнес, те се опитаха (донякъде с успех) да си купят пътя към коридорите на властта .... Под нивото на националното правителство и лидерството на големите политически партии организираната престъпност притежава няколко общини и отделни членове на парламента. Директното участие в политиката замени подкупите и е относително ново развитие за българската организирана престъпност. Подобно, в областния център Велинград фигури от престъпния свят контролират общинския съвет и кметството. Почти идентични сценарии се развиват в десетки по-малки градове и села в цяла България'."
Последиците за външната политика
Всъщност големият проблем, който се вижда от изложеното в текста на Мойзес Наим е в това, че външната политика на мафия-страните е пряко подчинена на интересите на престъпните синдикати, което вече не е проблем само на съответната страна или на нейните съседи. Това е проблем на цялата международна общност. Г-н Наим припомня, че съвсем доскоро външнополитическите есперти са смятали, че международната престъпност не е толкова значителен проблем, колкото например заплахата от тероризъм или оръжията за масово поразяване и че с този проблем вътрешните правни системи могат да се справят. Това се опровергава от само себе си като се знае, че в мафия-държавите и тези структури са заразени.
Опасността се крие не само в това, че правителства на мафия-държави може да участват в незаконна търговия с ядрено оръжие или с технологии за изработката на ядрено оръжие, какъвто беше случаят с пакистанския учен, смятан за бащата на пакистанската ядрена бомба, за когото се смяташе, че е нает от престъпна група, която се занимава с доставката на ядрени технологии за Северна Корея и Иран. Авторът дава за пример войната от 2008 г. между Грузия и Русия заради отцепилите се територии Абхазия и Южна Осетия. Според Томас де Вал, експерт по Кавказ на Карнеги, цитиран от Мойзес Наим, преди конфликта престъпни организации са ръководили високопечеливши операции в Южна Осетия, където незаконната търговия заема значителна част от икономиката - ситуация подробно описана и в книгата на британския журналист Миша Глени "МакМафия".
Мойзес Наим признава, че е трудно да се намерят доказателства за пряката връзка в този случай, но мащабът на нелегалните дейности предполага активно съучастие на високопоставени руски представители, които са действали като 
шефове на престъпниците и техни партньори. Отчита се, че конфликтът е бил подхранен и от много други фактори, сред които етнически проблеми, вътрешната грузинска политика, както и руското желание да затвърди хегемонията си в чужбина, но е очевидно също така, че заинтересувани страни са подтиквали Кремъл към война. Авторът смята, че всъщност правителствата, които са замесени в нелегални дейности са много по-предразположени към прибягването до сила, когато достъпът им до печеливши пазари е застрашен.
Надигането на мафия-държавите изисква спешност в търсенето на начини за интернационализиране на борбата срещу престъпността, пише в заключение авторът. Обещаващ подход би могло да бъде създаването на "коалиции на честните" между правоприлагащите агенции по света, които е малко вероятно да са завладени от престъпни групи. Някои страни, пише той, вече експериментират с отношения извън обичайното сътрудничество в областта на борбата с престъпността като включват не просто правоприлагащите агенции, но също и представители на разузнавателните агенции и въоръжените сили.
Допълнителна стъпка може да бъде разработването на многонационални мрежи от магистрати, съдии, полицейски представители, разузнавателни анализатори и политически стратези, които да поощрят в по-голяма степен сътрудничеството, отколкото Интерпол може да си позволи, като стъпят на доверието, което съществува между високопоставени правоприлагащи представители, които се борят заедно с транснационалните престъпни мрежи от години.
"За съжаление, въпреки почти глобалното признание, че борбата с международната престъпност изисква международни действия, повечето противодействащи инициативи си остават основно национални. И, въпреки че мафия-страните са трансформирали международната престъпност във въпрос на националната сигурност, отговорността за противодействието й си остава изцяло в ръцете на правоприлагащите агенции", заключава Мойзес Наим в статията си за списание Foreign Affairs, озаглавена "Мафия-държавите. 
Организираната престъпност встъпва в длъжност".
Друг проблем, който той изтъква в статията си е, че трудно се намират доказателства за връзките между организираната престъпност и правителствата, особено в мафия-страните, където са необходими повече разследващи журналисти и по-висока активност на гражданското общество. Впрочем, през последните две години Европейската комисия особено набляга на активността на гражданското общество в докладите си по Механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната система, с който България се присъедини към ЕС през 2007 г. Едва ли ще е пресилено да се каже, че наличието на този механизъм е доказателство за наличието на системен проблем с организираната престъпност в България, но не е достатъчно да покаже мащаба.