euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Швейцарският парламентарист Дик Марти, който разбуни духовете с разкритията си за тайните затвори на ЦРУ в Европа, отново привлече вниманието на медиите и си навлече гнева на политици. След като години наред сърбите твърдяха, че са обект на селективно правосъдие от страна на международната общност и обвиняваха косовските албанци в престъпления, сега получиха неочаквана подкрепа.

Като специален докладчик на Съвета на Европа Марти проведе двугодишно разследване по твърдения за организирана престъпност в Косово. Разкритията, които оповести в доклада си, са доста шокиращи. Те описват Армията за освобождение на Косово, която воюва със сръбските сили за независимостта на сръбската провинция, в една различна светлина. Един от нейните лидери и настоящ премиер в оставка Хашим Тачи пък е посочен като оглавяващ мафиотска организация, замесена в трафик на органи, наркотици и оръжие.

Разследването беше предприето, след като бившият главен прокурор на Хагския трибунал Карла дел Понте публикува книга с мемоари, в която посочва, че по време на конфликта в Косово от 1998-1999 са били извършвани сериозни престъпления, включително трафик на човешки органи.

Швейцарският парламентарист започва разследването си от твърденията за трафик на органи, но навлиза по-дълбоко в мрежата на организираната престъпност в най-новата държава в Европа. Той посочва, че сред източниците му на информация са бойци от фракции, които са участвали в конфликта в Косово, жертви на престъпления, близки на лица, обявени за изчезнали, настоящи и бивши представители на международни правосъдни институции и др.

В доклада си Дик Марти разкрива, че сърби са били отвличани и държани в тайни центрове за задържане под контрола на Армията за освобождение на Косово в северна Албания. Там те са третирани по нехуманен начин, подлагани са на нелегални операции, при които насилствено са им били вадени органите с цел трансплантация. След това тези хора са изчезвали. Тези нелегални дейности са продължили и след края на конфликта в Косово, което се потвърждава от разследване на ЕУЛЕКС за частната клиника Медикус в Прищина, датиращо от 2008 година.

Парламентаристът обвинява международните власти, че въпреки наличието на конкретни доказателства за този трафик, не са предприели разследващи действия. Обвинения отправя и към албанските власти, че не са склонни да сътрудничат в разследването.

В доклада Марти обръща внимание, че близо 1 900 души все още се водят за изчезнали от конфликта, като близо две трети от тях са косовски албанци. Други 470 (95 косовски албанци и 375 неалбанци) са изчезнали след пристигането на силите на НАТО в Косово през юни 1999 година.

Дик Марти си навлече гнева на косовските политици заради начина, по който обрисува АОК. Той пише, че АОК израства от маргинална бунтовническа групировка и започва да се възприема като авангард на борбата на косовските албанци за независимост през втората половина на 1998 година и това става с ясната подкрепа на западните сили. Така към АОК потичат значителни средства от щедри донори от албанската диаспора. АОК обаче не е единно движение, а е поделено на фракции. Една от най-влиятелните фракции - Групата от Дреница - започва да доминира и поема контрола върху по-голямата част от незаконната престъпна дейност на косовските албанци в Албания от 1998 година. Тя е оглявавана не от друг, а именно от Хашим Тачи.

Марти посочва, че поверителни данни на агенции за борба с накротиците поне в пет държави сочат Тачи и други членове на Групата от Дреница като контролиращи търговията с хероин и други наркотици. Други доклади го описват като най-опасния престъпен бос на АОК. Сред останалите имена, които се споменават в доклада, са тези на Джавит Халити, Кадри Весели, Азем Сула и Фатмир Лимай (министър на телекомуникациите в настоящия кабинет на Тачи), които са разследвани неколкократно през изминалите десет години по подозрения във военни престъпления или организирана престъпност.

Тачи и други членове на Групата от Дреница са посочени като ключови фигури в разузнавателни доклади за мафиотските структури на организираната престъпност в Косово, се казва в доклада.

Тези хора не са осъдени и не са в затвора поради две причини, според швейцарския парламентарист. Едната е, че явно са успели да затворят устата на потенциалните свидетели чрез изнудване, смъртни заплахи и насилие. Втората е, че международната общност не показва достатъчна воля, за да преследва бивши лидери на албанските бунтовници.

Специалният докладчик на Съвета на Европа не оспорва, че сръбските сили са извършвали престъпления в Косово. Той обаче посочва, че монетата има две страни. Тезата, че сърбите са агресорите, а косовските албанци - жертвите, явно не е толкова валидна. Престъпления са извършвани и от двете страни.

Обвиненията на Марти са сериозни, защото са отправени към легитимно избран лидер на една държава. Те обаче са насочени и към международната общност, която в името на постигането на кракосрочна стабилност, си е затваряла очите за престъпления, извършвани от АОК.

Интересен е моментът, в който се появява този доклад. Точно след парламентарните избори в Косово, които бяха спечелени от партията на Тачи. В Прищина го заподозряха, че работи за интересите на Сърбия.

Комисията по правните въпроси на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа обсъди доклада на Марти на 16 декември и прие проекторезолюция, в която подчертава, че извършителите на престъпления и нарушителите на човешки права трябва да бъдат наказани. Документът изтъква, че разкритията на Марти нямат формата на наказателно разследване, но целят да накарат съответните органи да предприемат действия и да започнат разследване. В проекторезолюцията се отправя призив към Сърбия, Косово и Албания да сътрудничат изцяло на мисията на ЕС в Косово ЕУЛЕКС, за да се хвърли светлина върху престъпленията, свързани с косовския конфликт, както и в борбата с организираната престъпност. Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа ще обсъди доклада на Дик Марти на 25 януари.