euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

След дълго, даже прекалено дълго колебание, Марио Монти най-сетне се реши да се гмурне в италианската политика. Амбицията му е да я промени като я изведе от статуквото на 90-е години на миналия век до реалностите на 21-и век. Италианският премиер беше инсталиран през есента на 2011 г. под натиска на ЕС, без избори, със задачата да предотврати Италия да стане първата голяма страна на еврозоната, която има нужда от спасяване, с което на практика щеше да съсипе зоната на общата валута, която все още нямаше нужните механизми да се справя с големи страни. Една година по-късно обаче оттеглилият се по унизителен начин символ на италианската политика Силвио Берлускони реши да свали подкрепата си от технократското правителство на Монти и предизвика избори. Г-н Берлускони, на фона на продължаващите семейни скандали и годежа му за жена с 50 години по-млада от него, обяви, че се завръща в политиката с намерение да победи.

На бившия ректор на университета Бокони Марио Монти му трябваше близо месец, за да реши какво да прави. Той получи мълчаливо одобрение в Брюксел, подкрепата на Ватикана и въпреки тежките мерки за ограничаване на разходите, се ползва с доверието и на много италиански граждани, на чуждестранните инвеститори и финансовите пазари. Монти трябваше да избере дали да се оттегли от политиката с надеждата, че с изключително успешната си една година, в която успя да изпълни възложената задача и да върне Италия на правилния път, ще може да си осигури по-малко стресова позиция някъде из йерархията на ЕС, където предстоят избори през 2014 г. или да откликне на изключителния шанс, който се отвори за коренна промяна на италианската политика.

Програмата на Монти

Точно, когато нерешимостта на бившия еврокомисар започваше да подяжда резерва му от червени точки, той реши да се кандидатира като водач на група центристки партии, които подкрепят неговата програма, наречена "програмата на Монти". Още в първите минути след обявяването на решението му, Берлускони хвърли ръкавицата и битката започна. Марио Монти обяснява своето решение с това, че парламентарните избори през февруари са повратна точка. Тогава италианците трябва да решат дали Италия ще продължи да бъде голяма страна в центъра на европейската и международната политика или ще се маргинализира и изолира, благодарение на популизма от ляво и от дясно в италианската политика. Той обяснява и че програмата, която предлага, не е нито центристка, нито умерена. Става дума за нова политическа сила, която ще бъде умерена в тона, но не и в плановете за действие. Тази политическа сила ще бъде реформаторска, заявява още Монти.

Предизборната платформа [на италиански език] на Монти е от 25 страници и носи амбициозното заглавие: "Да променим Италия, да реформираме Европа". Съдържа четири основни точки: Италия, Европа; Път към растежа; Изграждане на социална пазарна икономика; и може би най-важната, амбициозна и трудна точка - Промяна на манталитета, промяна на поведението. Като човек, който чете множество европейски документи, веднага ми направи впечатление, че програмата на Монти е изключително пропита от европейския дневен ред. Той поставя Европа на първо място и завърта всичко останало около нея. Да се обясни това с миналото му на европейски чиновник би било твърде опростенческо обаче. Всъщност обясненията в програмата говорят сами за себе си.

Изборът за или против Европа е избор дали Европа ще се разцепи фундаментално между страните-членки и политическите сили. Водещи трябва да са онези сили, които ще направят ЕС способен да преследва по ефективен начин икономическата криза и социалните трудности на базата на модела "социална пазарна икономика", е записано в платформата. Акцент се поставя върху това, че преследването на тази политика трябва да става под демократичен контрол. "Италия трябва да се бори за една по-общностна и по-малко междуправителствена Европа, повече единна и на по-малко скорости, по-демократична и по-малко отдалечена от гражданите", защото ЕС не е нещо, което е над или извън страните-членки. Политиките на Съюза са резултат от смесица общи и национални интереси. "Трябва да приемем факта, че нашият избор на политика и икономика се гледат и оценяват с внимание от останалите страни-членки, тъй като решенията, които взимаме на национално ниво, се отразяват и на другите страни, с които сме тясно интегрирани", се казва в документа.

За да бъде успешна обаче, една страна не бива да разчита само на взаимообвързаността в ЕС, но и в днешния все по-глобализиран свят. Затова и много напред в програмата са поставени отношенията на Италия с останалия свят, но в контекста на общата външна политика. Според програмата на Монти, Италия трябва да засили позициите си в ЕС и връзките си със страните-членки, които наблягат на трансатлантическите връзки.

Растеж не се постига чрез публичен дълг, е ключово послание в платформата на Марио Монти. С публичен дълг от над 120% от БВП не може сериозно да се мисли, че растеж се създава чрез още дълг. Финансирането на публичния дълг струва на италианците 75 млрд. евро в лихви годишно, което е около 5% от БВП. Независимо от многото критики, които може и да са основателни в някои аспекти, се посочва в документа, трябва да се помни, че добрата фискална дисциплина е условие за доверие. Затова програмата за ограничаване на разходите трябва да продължи, като се поставя цел от началото на 2015 г. да започне намаляването на публичния дълг с по една двадесета всяка година, до достигането на 60% от брутния вътрешен продукт. Всички приходи трябва да бъдат насочени към постигането на тази цел, пише в програмата на Монти.

Там се обещава, че в рамките на първите сто дена на новото правителство ще започнат консултации за идентифицирането на стоте административни процедури, които е абсолютно задължително да бъдат елиминирани или намалени. Трябва да се въведе и абсолютна прозрачност на публичната администрация на базата на американския модел (Закона за достъп до информацията). Разхищаването на структурните фондове на ЕС, които са уникална възможност за инвестиции в растеж на регионите, е скандално и Италия не може повече да си го позволи, е друго послание от програмата на Марио Монти. Инвестиции в образование, в цифрова икономика и в създаването на работни места са други приоритети, изложени в платформата. Ще се търси облекчаване на данъчното бреме върху труда и бизнеса, но това ще бъде възможно само ако продължи политиката на финансови ограничения.

Що се отнася до смяната на манталитета и поведението, това ще се изразява в по-малко инидивидуализъм и повече колегиалност. Италия трябва да каже "баста" на културата на оправданията - култура, от която държавата губи. Нужно е да се говори на езика на истината, без да се крият проблемите или да се замитат под килима, без страх от трудни решения, е другото нещо, което италианците ще бъдат призовани да променят в себе си, ако гласуват за Монти.

Той смята да продължи и битката с корупцията, избягването на данъци и сивата икономика. В платформата му пише, че Италия се намира на незавидно място в международните класации по тези показатели. През 2012 г. обаче е проведена задълбочена битка с избягването на данъци, довела до допълнителни 13 млрд. евро в хазната. "Който мами фиска, слага ръка в джоба на държавата и намалява услугите, които тя може да предложи на всички граждани", е мотивацията в платформата на Монти.

Берлускони и семейните ценности

Докато се чакаше Марио Монти да реши дали да поеме по хлъзгавия и стръмен път на политиката, особено като се има предвид, че трябва да се изправи срещу шампиона на изминалото десетилетие, Силвио Берлускони заемаше не по-малък брой страници от италианската преса, основно с информация за сумата на издръжката, която той ще плаща на бившата си съпруга, както и годежа му с десетилетия по-млада от него жена. Най-новата идея на екстравагантния 76-годишен медиен магнат е да създаде, ако стане министър-председател, парламентарна комисия, която да разследва, по думите му международния "комплот", който го свали от власт през ноември 2011 г. На специалния му предизборен уебсайт, озаглавен "Давай,Силвио!", Берлускони е цитиран да казва, че е прочел програмата на Монти, но в нея не е видял нито една тема от живота и семейството.

"Комплоти срещу Италия? Ние сме сериозни, възрастни хора. Берлускони се промени тази седмица като прибегна до доста неподходящи оръжия като например да твърди, че в моите предложения липсват семейните ценности, което говори само за себе си", отвърна премиерът Монти. Според министър-председателя, г-н Берлускони постоянно мени позициите си. Доскоро той предлагаше Монти да поведе умерените политически сили, което не беше толкова отдавна, казва премиерът. Наскоро той заяви, че правителството е причинило множество катастрофи на страната, а преди това говореше, че технократското правителство е направило всичко, което е било възможно да се направи. "Надявам се, че избирателите са по-малко объркани от мен", каза още Монти. Берлускони обаче обещава на избирателите да върви в точно обратната на посочената от Марио Монти посока. "Ще се борим с тази политика на ограничени разходи, предложена от Европа", зарича се той.

Отвъд политиката

Италия е сред 14-е страни-членки на ЕС (и България сред тях), за които и тази година е задействан механизмът за предупреждение, който е част от процедурата за макроикономическите дисбаланси на ЕС. Процедурата беше въведена като част от пакета от шест законодателни акта за засилване на икономическото управление в Съюза. Според анализа [на английски език] на ЕК, Италия има сериозни дисбаланси, особено по отношение на износа, конкурентоспособността и последиците от огромния публичен дълг. Страната е изгубила пазарен дял навън, а правителственият дълг е огромен. Слабата производителност си остава основното препятствие пред трайното подобрение на италианската конкурентоспособност, отчита Комисията. Наскоро приетите структурни реформи за стимулиране на конкурентоспособността и на пазара на труда се очаква да възвърнат растежа на производителността в средносрочен план. Заплатите обаче не са все още достатъчно адекватни на производителността.

Огромният дълг (над 120% от брутния вътрешен продукт) си остава най-голямото бреме за италианската икономика, особено на фона на перспективите за бавен растеж. Заради сериозната фрагментация на финансовия пазар, лихвените нива са относително високи, асоциирани главно с високия правителствен риск, което прави финансирането на частния сектор особено тежко. Добрата новина е, че задлъжнялостта на частния сектор е относително овладяна в Италия.

Парламентарните избори в страната ще се проведат на 24 и 25 февруари. Дотогава италианците ще трябва да направят трудния избор между статуквото и новото, но все пак вече познато политическо поведение на професор Монти. И освен това вече наистина трябва да разберем, че изборите в Италия не са само национални. Резултатите от тях ще имат последствия и за всички останали в ЕС.