Хърватия каза „Да” на членството в Европейския съюз

Десислава Димитрова, January 23, 2012

“Хърватия казва 'Да' на Европейския съюз”. Това бяха думите на премиера на страната Зоран Миланович преди самият той да пусне своя глас „за” членството на страната в Евросъюза. „Хърватия каза 'Да'” бяха и първите коментари след края на изборния ден в неделя, 22 януари. На втория в независимата история на страната референдум над 4.5 млн. хървати бяха призовани да отговорят с „Да” или „Не” на въпроса „За членството на страната в Европейския съюз ли сте?” Въпреки призивите на новия премиер на страната Зоран Миланович, посланията на известни личности от телевизионния екран, включително и на ген. Анте Готовина, който директно плати част от цената на бъдещето членство, след като беше предаден на Международния трибунал в Хага, повече от половината от имащите право на глас не излязоха да гласуват.

Според първите официални данни на държавната избирателна комисия, пред урните са отишли само 43.51% от гласоподаветелите. От тях подкрепата си за членството на страната в ЕС са изразили 66.27%, а 33.13 на сто, изплашени от кризата в Европа, от стряскащите новини за бъдещето на еврото или поддали се на антиевропейските течения в страната са казали „Не” на бъдещето еврочленство. "Сами вземаме решенията, успехът или неуспехът зависят от нас,” заяви след обявяването на първите резултати председателят на парламента Борис Шпрем и въпреки късния час поздрави присъстващите в парламента с „Добро утро”, тъй като по думите му вече е дошъл нов ден и нова глава от историята.

Президентът Иво Йосипович от своя страна заяви, че чрез решението от референдума страната е определила европейското си бъдеще. Също в парламента премиерът Миланович определи решението от референдума като историческо, защото такова решение е вземано само два пъти досега в историята на страната – на сегашния референдум и на 19 май 1991, когато хърватите гласуваха своята независимост от Югославия. Всъщност, за част от хърватите, гласували против членството на страната или отказали изобщо да гласуват на референдума, основен мотив беше именно страхът от спомена за това, което се случи с бивша Югославия. Някои от тях смятаха, че 20 години след като излезе от един съюз Хърватия няма да има нужда от друг.

Други пък се страхуваха за бъдещето на Европейския съюз - да не го застигне съдбата на бивша Югославия. В първите минути след края на изборния ден се появи съобщение на словенеца Йерней Щроймайер в Twitter, което гласеше: „Съсипахме Югославия, ще съсипем заедно и ЕС!”, което предизвика доста противоречиви коментари. Европейските лидери, обаче, както и лидерите на държавите от бивша Югославия видяха в резултата от референдума положителен сигнал за целия регион.

„Предстоящото членство на Хърватия изпраща ясен сигнал до целия регион на Югоизточна Европа. Той показва, че чрез политическа воля и решителните реформи членството може да бъде постигнато. Днешният положителен вот е добра новина за Хърватия, за региона и за цяла Европа,” се казва в общо съобщение на председателите на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу и на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

Не толкова добра новина беше избирателната активност на референдума в неделя, която се оказа най-ниската за всички страни-членки на ЕС, чиито граждани са избирали на референдум дали да се присъединят към Общността. Тя е по-ниска дори от тази на референдумите в Унгария и Словения през 2003, когато са гласували съотвено 45.6% и 60 на сто от гласоподавателите и в двете държави, коментират хърватските медии. Премиерът Зоран Миланович отдаде слабата избирателна активност на факта, че хърватите са изморени, но приема това като послание към правителството, а не като отговор на общата ситуация в страната.

Дни преди референдума стана ясно, че правителството готви увеличение на ставката на ДДС от 23% на 25%, което да влезе в сила от 1 март, както и да свие бюджета за тази година. Миланович, чието правителство управлява страната едва от няколко седмици, пое поста си в доста тежък момент – на прага на членството в Европейския съюз, но и в сериозна икономическа криза и големи корупционни скандали. По думите на Миланович обаче, за разлика от правителството на Ядранка Косор, което увеличи ДДС с 1% през 2009, неговото правителство ще намали и разходите, което при предишното управление не е било направено и това е довело до натрупването на големи дългове.

Друга причина може да бъде и фактът, че правителството започна кампанията в самото начало на годината, което много анализатори смятат е крайно недостатъчно за гражданите да се запознаят с всички документи от присъединителния процес, иначе надлежно качени на страницата на хърватските институции. Вицепремиерът Радомир Чачич пък коментира, че казаното „Да” на Европейския съюз е изключително важно за изхода от кризата и привличане на нови инвеститори. „Ако бяхме казали „Не”, в срок от 24 до 48 часа ни очакваше понижение на рейтинга. „Не” би означавало, ако не колапс, то сериозна опасност както краткосрочно, така и дългосрочно,” заяиви Чачич.

Западни Балкани