euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

2011 завари Хърватия с един бивш премиер в ареста, с нови министри в правителството и последните за затваряне глави от преговорите с Европейския съюз. На прага на 2012 бившият министър-председател Иво Санадер е на свобода, но процесът срещу него продължава; наследникът му на поста Ядранка Косор успя да приключи успешно преговорния процес, но пък изгуби изборите и така страната посреща новата година с подписано споразумение за членство в ЕС и с ново правителство, по време на чийто мандат трябва да стане факт и пълноправното членство на Хърватия в съюза.

И 2011 започна така - Нова година, ново правителство, нови обещания. Последните са на цели 62 страници. Толкова съдържа официалната програма на новото правителство, водено от Зоран Миланович. В нея са посочени основните приоритети на правителство в периода до 2015, разпределени в 21 основни области, като на първо място са поставени икономическата политика и политиката в основните сектори, които страната смята да развива през следващите четири години.

В програмата са посочени няколко основни точки, на които ще се базира икономическото развитие на страната:
- ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на основата на нови инвестиции, ръст на производителноста и конкурентоспособността, индустриализацията, износа и вътрешното потребление;
- ръст на бюджетните приходи и адаптирането на разходите към потребностите;
- инвестиции в знание и образованието;
- премахването на корупцията от всички органи на управление и създаването на работеща правосъдна система;
- данъчна реформа;
- консолидиране на публичните финанси и децентрализация на приходите;
- подобряване на пенсионната система;

"В тежката икономическа криза, в която Хърватия се намира са небходими икономическо възстановяване и растеж, осигуряването на нови работни места, правилно разпределение на тежестта на кризата и създаването на основи за повече приходи и по-висок жизнен стандарт," пише в програмата на правителството.

В цифри целта на правителството е до 2015 икономическият ръст на Хърватия да достигне 5%, като в същото време ще се работи и за намаляване на безработицата, стимулиране на индустрията, така че нейният дял в БВП да се увеличи и поне 50% от индустриалното производство да е насочено за износ.

Специално внимание се обръща на губещите предприятия, чиито задължения надвишават стойността на активите им и за които се предвижда несъстоятелност по съкратена процедура, а собствениците им няма да могат да регистрират нови фирми, докато трае процедурата.

За финансирането на големи проекти, страната ще разчита на местната банка за развитие, както и на структурните фондове на ЕС и на кредити от Световната банка, Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие.

За развитието на индустрията, която според програмата има нужда от нова политика, правителството обещава да реши проблемите в железниците и корабостроителниците и да посочи кои сектори ще се развиват приоритетно - например, биотехнологиите, особено фармацията, и нанотехнологиите. Предвижда се новите инвестиции да са в четири основни сектора: туризъм, енергетика, инфраструктура, където, за разлика от приоритетите на българското правителство, не е заложено строителството на нито една магистрала за сметка на ЖП проекти и нови пристанищни капацитети, и водни проекти и околна среда.

Според програмата, тези основни четири стълба на бъдещите инвестиции се очаква да увеличат БВП на страната с между 2 и 4% годишно. Отделно от това, правителството смята да свие бюджетния дефицит до 3% от БВП, дела на бюджетните разходи до 4.5% от БВП, а публичния дълг до под 60% от БВП.

Предвижда се също реформа на публичната администрация, както и по-ефективно управление на държавните имоти. За целта ще бъде създаден специален орган за управлението им, като държавните компании, които предлагат публични услуги няма да бъдат приватизирани.

Сред приоритетите на новото правителство безспорно се откроява този, наречен "Общество без корупция", като за постигането на тази цел се разчита най-вече на ускорената работа на електронното правителство.

Дали новото правителство ще успее да отхвърли всички начертани задачи, ще стане ясно в следващите четири години. При всички случаи обаче, е добре, че те са разписани черно на бяло и в края на мандата на Миланович може да бъде потърсена сметка по всяка точка от тази програма.