Евроизборите в Хърватия: особености на политическото оцеляване

Аделина Марини, May 28, 2014

Новините от изборите за Европарламента в Хърватия са много, но три се открояват най-много. Първата е, че избирателната активност се повиши незначително, което опровергава миналогодишните оправдания, че тя е била ниска заради твърде кратката предизборна кампания. Тази година, когато хърватите гласуваха за пълен мандат на своите представители в Страсбург и Брюксел, кампанията продължи повече от пет седмици и въпреки това не доведе до значително стимулиране на активността. Миналата година тя беше малко над 20 на сто, а тази година е 25.24%. С този резултат хърватите влизат в централноевропейската група на системно негласуващите в евроизбори. Втората новина е, че преференциалният вот все повече се услажда на хърватските гласоподаватели и те го използват, за да объркат тънките сметки на политическите лидери. Третата новина е, че най-новата членка ще има за първи път и зелен евродепутат.

Сметките на Социалдемократическата партия (SDP)

Това е партията на премиера Зоран Миланович, старши партньор в управляващата коалиция "Кукуригу", в която участват още либералите от HNS на първия вицепремиер и министър на външните и европейските работи Весна Пусич, регионалната партия на Истрия IDS и Хърватския съюз на пенсионерите (HSU). Коалицията в момента е по средата на своя мандат, но е изправена пред тежки предизвикателства. Икономиката на страната е вече шеста поредна година в рецесия, безработицата расте главоломно, особено младежката, правителството е принудено да прави болезнени структурни реформи под натиска на изключително влиятелните профсъюзи в Хърватия. Страната е в процедура по свръхдефицит и се налага вече да реже буквално месо, но по-вероятно е Загреб да започне нов конфликт с Брюксел, тъй като премиерът Миланович категорично отхвърля възможността от развитието на "гръцки" сценарий в Хърватия.

Настроенията в ЕС са доста благоприятни Загреб да победи и брюкселската строгост да бъде смекчена. Това обаче едва ли ще донесе големи плюсове на коалицията, която беше разтресена в последните месеци от поредица корупционни скандали. Г-н Миланович се опитва да се позиционира, до известна степен успешно, като проводник на операция "Чисти ръце" в хърватската политика и като човек, за когото върховенството на закона и правовата държава са основен приоритет. Някои от корупционните случаи обаче сериозно замътниха този образ. Сред големите скандали са ареста на областната управителка на най-бедната хърватска област Сисачко-масловачката г-жа Марина Ловрич-Мерцел. Тя е обвинена за злоупотреба с публични средства и търговия с влияние. Докато тече разследването на специализираната антикорупционна прокуратура USKOK срещу нея, тя е в следствения арест. Марина Ловрич-Мерцел беше изключително силна фигура в редиците на социалдемократите и арестът й разкри гъста мрежа от зависимости.

Това е и една от причините, поради която Зоран Миланович отлагаше твърде дълго отстраняването й от партийните й позиции. Колебанието му предизвика остри критики от страна на опозицията и медиите в Хърватия. То беше толкова голямо, че се наложи Мерцел сама да се оттегли. Аргументите на министър-председателя бяха, че обвиненията срещу нея все още не са доказани. Сходна реакция лидерът на SDP имаше и по отношение на скандала, който избухна около бившия кмет на Вуковар Желько Сабо, също от SDP. Миналата година той беше записан как предлага подкуп на общинска съветничка от опозиционната HDZ. Съдът прие аудиозаписа за доказателство и USKOK незабавно започна разследване. Сабо напусна кметския пост и партията. Миланович бавеше решението си и за него.

Той обаче никак не се затрудни да отстрани най-харесвания министър в кабинета - този на финансите Славко Линич. Медиите от месеци говорят за вътрешнопартийна война между старото и новото крило в SDP, а също и между Загреб и Риека, тъй като г-н Линич е издигнат от риешката структура на партията. Първо избухна скандал със заместника на Линич Бранко Шегон, който се оказа в конфликт на интереси. Изтеглил е твърде изгоден кредит от държавната Хърватска банка за развитие. Линич не искаше да се раздели със заместника си, докато не се докажат обвиненията срещу него и се наложи премиерът да го подкани публично (по телевизията) да го уволни. След това оставка подаде шефката на хърватската агенция за приходите. Тя падна жертва на скандала с Марина Ловрич-Мерцел, след като беше разкрито, че бившата областна управителка е правила подаръци на Нада Смилянец Човлич и други служители на данъчната служба.

Буквално дни след напускането й местен многотиражен вестник разкри, че г-н Линич е подписал разрешение за изкупуването на земя на голям данъчен длъжник на много по-висока цена от стойността на терена. Премиерът не се поколеба и на секундата отстрани финансовия си министър. Това остави сянка на съмнение, че г-н Миланович мери с двоен аршин, а самият Линич обеща да разкаже всичко след евроизборите, с което внесе допълнително съмнение, че има много какво да каже.

Това не е единствената вътрешнополитическа битка, която Миланович води. Друг фронт му отвори бившият външен министър и досегашен евродепутат Тонино Пицула. Изключително харесван и умерен политик. В Европарламента той се съюзи с евродепутат от "вражеската" партия HDZ в инициативата за по-силен ангажимент на ЕС към Босна и Херцеговина. За това и двамата бяха наказани с по-неприемливо място в листите. Тонино Пицула беше поставен под пет. Хърватските гласоподаватели обаче използваха преференциалната възможност и го изтласкаха на първо място. Той спечели 48.13% от гласовете в листата, много пред водача Невен Мимица (първият еврокомисар на Хърватия), който е получил само 8.14% от гласовете.

Третата вътрешна битка на Миланович беше на коалиционно ниво. След като миналата година изцяло пренебрегна коалиционните си партньори като им отреди неизбираеми места в листата, под заплаха от разпад на коалицията SDP бяха принудени така да подредят кандидатите, че да дадат възможност на двама от ключовите си коалиционни партньори да влязат. Сделката проработи и HNS успяха да вкарат Йозо Радош, който беше на трето място, но е получил само 5.61% от гласовете, което показва за пореден път, че HNS ще падне най-голямата жертва на това управление. IDS вкара Иван Яковчич.

Общият резултат на социалдемократите е 29.93%, което е сериозна загуба. Въпреки това обаче премиерът Зоран Миланович заяви, че няма нужда от оставки и изглеждаше сякаш всичко е наред. Факт е обаче, че заради всички вътрешнополитически битки SDP имат само двама евродепутати, а коалицията като цяло вкарва четирима. Точно в коалицията обаче е големият проблем в европейски контекст. В нея участват партии, които членуват в различни политически семейства. SDP са част от семейството на европейските социалисти, а HNS членуват в АЛДЕ. IDS е също с либерални възгледи. Тази година гласоподавателите имаха възможност да подкрепят и кандидат на европейските политически семейства за шефския пост в ЕК. В Хърватия обаче това доведе до следния парадокс: за да гласуваш за Ги Верхофстад, например, трябва да гласуваш и за SDP, тоест и за Мартин Шулц.

Часът на HDZ? Не точно

Сходна е ситуацията и при другия политически мастодонт - HDZ. Това, което успява да държи партията на това ниво на подкрепа е, че тя се припознава от твърдо ядро хърватски избиратели като партията на независимостта или по-точно партията на Туджман - президентът, който направи от Хърватия независима държава. Нито в Хърватия, а още по-малко в самата партия, може да се допусне някой да каже и една лоша дума за покойния Франьо Туджман, което спира обективните анализи за проблемите в хърватското общество и политика като цяло. Това е водещата причина, заради която партията не е изчезнала от политическата сцена. Тоест, позитивната причина. Негативната причина обаче, заради която интересът към нея спада, е, че тя се превърна в символ на корупция. Това е единствената партия в хърватската история, а вероятно не само, която е осъдена за корупция и с тази все още непотвърдена от висша съдебна инстанция присъда тя се яви на евроизборите.

Това е партията на Иво Санадер, бившият премиер, който излежава дългогодишни и постоянно умножаващи се присъди за корупция, военно печалбарство, злоупотреба със служебно положение, лично облагодетелстване и пр. Партията с най-много осъдени представители (министри, заместници, сътрудници). В опит да я спаси от политическа смърт лидерът й Томислав Карамарко я дръпна към крайно дясното. Партията се яви на изборите, както и миналата година, в коалиция с националистичната Партия за права Д-р Анте Старчевич, чийто лидер Ружа Томашич имаше основната заслуга за доброто представяне на изборите миналата година. Тогава тя олицетвори чудото на преференцията. Беше поставена на шесто място в листата, но преференциалният вот я изведе на първо място. Веднъж влязла в ЕП, тя се вля в умерено евроскептичната група Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), където се намират консерваторите на британския премиер Дейвид Камерън.

Тази година тя отново беше поставена на шеста позиция, но самото й пребиваване в листата на HDZ предизвика остри реакции от страна на шефа на ЕНП Жозеф Дол. Оказа се обаче, че няма европейско правило, което да забранява това. И Ружа Томашич повтори успеха си. И тази година от шеста позиция тя излезе първа като получи 28.08% от гласовете, като по този начин "издърпа" опозиционната листа. Този път обаче тя не е единственият двигател на успеха. За разлика от миналата година, когато HDZ и SDP бяха в паритет, сега HDZ има значителна преднина - 41.42%. Голяма заслуга за победата имат и още няколко кандидати, които се доказаха като много стойностни евродепутати, но и някои, които продължават да подхранват съмнението в HDZ. Това са водачът на листата Андрей Пленкович, който е получил 18.61% от гласовете и Давор Иво Щир, който е получил 6.92% от гласовете. Случаят на Щир е много особен, тъй като той, както стана дума по-нагоре, беше наказан от партийното ръководство за сътрудничество със социалдемократа Пицула по темата Босна и Херцеговина.

Макар че той е получил много повече гласове от други кандидати като Ивана Малетич и Дубравка Шуица, не е успял да премине прага от 10% за преференция и за малко щеше да остане извън ЕП. Друг външен за HDZ кандидат също е получил необяснимо за анализаторите количество подкрепа. Това е Марияна Петир от Хърватската селска партия, която досега само губи избори както в родния си град, така и в областта си. Тя е известна като хомофоб номер едно в Хърватия. Не е ясно, след като влезе в ЕП, към коя партия ще се присъедини. И това е голямата загадка и на еврониво, тъй като не е ясно дали тези хора се броят в изборните резултати към групата "Други" или към групата на ЕНП. Възможно е Ружа Томашич да е включена към групата на ЕКР, но това не става ясно от разбивката на изборните резултати от 25 май. Проблемът не е толкова голям в числово изражение, тъй като става дума за един или двама, което не променя общите резултати от евроизборите, но поставя под съмнение достоверността на резултатите. Томислав Карамарко използва незабавно изборната победа, за да поиска предсрочни избори.

Хърватия ще има и първия си зелен депутат

Това е най-голямата новина от изборите, въпреки че социолозите предвиждаха това отдавна. С един евродепутат се класира една от най-новите политически формации в Хърватия - партията ORaH (За устойчиво развитие на Хърватия - абревиатурата съвпада с думата "орех"). Историята на партията е много интересна. Тя е създадена от Мирела Холи, която беше министър на околната среда в правителството на Зоран Миланович, но още преди да е направила и година на поста беше отстранена по обвинение в конфликт на интереси. Тя беше уволнена, след като в медиите изтече нейн имейл, в който тя лобира съпругата на член на SDP да не бъде уволнявана от работа. Това беше първото напускане на министър от кабинета. След известно време престой в парламента, Мирела Холи, известна в Хърватия като "черната дама", защото често се облича в черно, тя реши да създаде собствена партия в края на миналата година.

И успя да спечели 9.42% от гласовете, което си е огромен успех за толкова млада партия, при това с чисто зелена програма. Причината да бъде подкрепена обаче не е в зеления профил на партията, а това, че много хора я припознаха като алтернатива. Тя разчете точно това в резултатите от изборите и отстъпи мястото си в ЕП на втория в листата й професор Давор Шкърлец. Мирела Холи отказа да влиза в коалиции с когото и да било и обяви, че вече е готова за самостоятелно явяване на парламентарни избори.

Разочарование за мнозина е, че в Европарламента не влезе бившият премиер на Хърватия Ядранка Косор, която довърши преговорите с ЕС и подписа договора за присъединяване. Тя беше изгонена от Томислав Карамарко, който я обвини, че е обърнала гръб на туджманизма и в предателство, заради това, че публично заявява различните си позиции от неговите. Г-жа Косор тежко преживя загубата и все още не е решила какво ще бъде политическото й бъдеще. Тя се яви в последния момент като кандидат в коалиционната листа на Националния форум, но беше на последна позиция. Преференцията обаче я изтласка на първо място. Въпреки това обаче коалицията не успя да премине прага от 5% и успя да събере само 2.40% от гласовете. Една от причините е късното включване в надпреварата, а друга причина, която самата Косор призна, е, че много хора не са знаели, че тя е кандидат. С други думи, тя не е била забелязана като кандидат в листата на Националния форум.

Вече мнозина анализатори в Хърватия посочват, че двуполюсният модел в Хърватия е пред разпад. Появата на нови формации набира все по-голяма скорост и колкото повече партиите-мастодонти продължават да отричат нуждата от реформи както на държавно ниво, така и на вътрешнопартийно и пренебрегват волята на избирателите като им налагат своите кандидатури, толкова повече политическата сцена ще се раздробява и фокусът ще се премести вместо върху приоритетите пред Хърватия към политическо строителство. Това вече се случи в България и резултатите не са приятни. Политическата ситуация не само в Хърватия, но и в целия ЕС, показва, че има огромна нужда от политическа промяна. Време е хърватските политици да го осъзнаят и да започнат да предлагат алтернативи, а не да се крият зад все по-изплъзващата им се власт.

euinside в Хърватия