euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Скелетите отново излязоха от гардероба и за тази предизборна кампания. Този път обаче с нова сила и ново лице. Обикновено в хърватските предизборни кампании двете най-големи партии взаимно се обвиняват за престъпления в по-далечното минало - комунистическата диктатура и усташката държава. Тази година обаче към това можем да добавим и черноризците, предвождани от Бранимир Главаш, осъден и лежал в затвора за военни престъпления по време на войната в бивша Югославия. След като беше освободен от затвора в Мостар в началото на годината, макар и делата срещу него да не са приключили, той се включи активно в хърватската политика като поведе една от регионалните партии - Хърватски демократичен съюз на Славония и Барания (HDSSB). Той използва активно времето си на свобода, за да провокира хърватската общественост, а и регионалната впрочем, с нацистка символика. 

Беше сниман да пие вино от бутилка, на чийто етикет е изобразен Хитлер. Направи филм за себе си, озаглавен "Моята борба" по аналогия с едноименната книга на Адолф Хитлер. В малко над 40-минутния филм на фона на патриотични хърватски песни г-н Главаш обяснява възгледите си за живота и хърватската политика. Към това трябва да се добави и шествието на черноризците, което той организира по време на кампанията в Горния град на Загреб, където се намират сградите на правителството, парламента, конституционния съд и църквата Св. Марко. Черноризците са били членове на нацистките партии в Европа и са служили като партийна паравойска. Появата им насред красивия и мирен площад "Свети Марко" в Загреб предизвика жестоки критики в медиите и сред много от политическите партии в страната. 

Театърът, както го нарекоха някои политици, можеше да си остане само театър, ако не беше премиерът Зоран Миланович, който съзнателно или несъзнателно издигна партията на Главаш във важен фактор с отказа си да отговори категорично на милионите въпроси, които му се задават ежедневно, дали допуска следизборна коалиция с HDSSB след изборите на 8 ноември. Много партии, включително и най-голямата опозиционна партия Хърватски демократичен съюз (HDZ), която предвожда предизборната "Родолюбна коалиция", осъдиха действията на Бранимир Главаш и поискаха от Зоран Миланович и коалицията, която той ръководи "Хърватия расте" да каже категорично дали планира да се коалира следизборно с него. Въпрос, чийто отговор той постоянно избягва с нападки срещу основния си опонент HDZ и лично лидера му Томислав Карамарко, наричайки ги истинските черноризци. 

И не е само Зоран Миланович. Много от представителите на Социалдемократическата партия (SDP) на хърватския премиер, а също и членове на предизборната коалиция, избираха заобиколните отговори. Това е едно от най-слабите места на лявоцентристката коалиция. До вчера ключов коалиционен партньор - либералите на външната министърка Весна Пусич - също не даваха ясен отговор с да или не, докато самата тя не заяви в телевизионно интервю, че няма да допусне следизборно коалиране с партията на Бранимир Главаш. Това обаче става само броени дни преди края на кампанията. През това време много от големите и по-малките партии, които се нароиха за тези избори, се възползваха от колебливостта на управляващите, за да ги атакуват по точно тази линия. Най-активен в това отношение е бившият президент Иво Йосипович, който се завърна в политиката след загубата на президентските избори по-рано тази година като създаде партията "Напред Хърватия", която се коалира предизборно с реформаторите на бившия вицепремиер в правителството на Зоран Миланович Радимир Чачич. 

Двамата привлякоха в своите редици и независимата бивша премиерка Ядранка Косор, която беше изгонена миналата година от HDZ заради несъгласие с партийната линия. Приютиха и бившия министър на финансите Славко Линич, който е автор на най-сериозните реформи, извършени от сегашното правителство. Остри критики идват и от друг бивш член на правителството на г-н Миланович - Мирела Холи, която беше министърка на околната среда, но още в първите месеци на мандата на правителството беше принудена от премиера да подаде оставка заради съмнения, че е уредила свои близки на работа. По-късно тя създаде първата зелена партия в страната - "Орех" (ORaH), която дори успя да вкара един свой депутат в Европейския парламент на евроизборите миналата година. По този, но и по други въпроси, впечатляващата дама успя да натрупа много точки по време на двата предизборни дебата, проведени досега. На нея казусът "Главаш" й дойде изключително добре, тъй като след звездния си миг миналата година, когато се превърна в трета политическа сила с над 10% избирателна мощ, популярността й рязко се срина след президентските избори, когато подкрепи Иво Йосипович. В момента социолозите не могат да й гарантират прескачане на входната бариера.

Битката на икономическия фронт е най-ожесточена

Присъствието на военнопрестъпник на хърватската политическа сцена безспорно е една от водещите теми в хърватския предизборен дискурс, но не е най-важната. Голямата битка между всички политически фактори в кампанията се води около икономиката. Това е и темата на предизборните реклами на двете най-големи партии, които в социологическите проучвания са напълно изравнени. Коалицията "Хърватия расте" атакува опонентите си от "Родолюбната коалиция" по линията на рязането на разходи, като издигна в предизборен лозунг репликата на десния лидер Томислав Карамарко от миналата пролет, че Хърватия трябва да премине през долината на сълзите, което означава да направи тежките и болезнени реформи, които правителства наред отлагаха, включително и кабинета на Зоран Миланович. В своята рекламна кампания "Хърватия расте" представя две възможности - едната е чиста и нова магистрала, която е резултат от усилията на правителството да измъкне страната от шестгодишната рецесия, а другата е напукан път на фона на облачно време, който води към долината на сълзите. Отправя се и заплаха от билбордовете, че ако изберат HDZ, хърватите ще изберат завръщане към старите практики, тоест корупция, тоталитаризъм. 

HDZ пък се концентрира върху огромната безработица в Хърватия и акцентира върху засилената емиграция от страната след присъединяването й към ЕС. Тезата на дясноцентристката предизборна коалиция е, че управлението на Зоран Миланович принуждава младите хора да напускат страната в търсене на по-добър живот и работа. Те освен това атакуват управляващите за високата задлъжнялост на страната. Шегуват се с името на коалицията, за да признаят, че, наистина, расте дългът, безработицата. Според Томислав Карамарко, публичният дълг на Хърватия в момента е 90% от БВП. Прогнозата за догодина е той да нарасне на 93.9%. "Ако продължи с това темпо, Хърватия е сериозно застрашена от дългово робство и гръцки сценарий", предупреждава Карамарко в уводните си думи към предизборната програма [на хърватски език] на водената от него коалиция. От икономическите програми и на двете партии се вижда желание за още харчене. Проучване на двама учени от икономическия факултет на Загребския университет, цитирани от хърватската телевизия RTL, показва, че предизборните обещания на десните ще струват повече, отколкото обещанията на левите. 

Какво обещават родолюбците?

Данъчна реформа, част от която е и намаляването на ДДС от сегашните 25% на 23% в първата половина на мандата и на 20% в края на евентуалното им управление. Обещават и разкриването на 100 000 нови работни места или увеличаване на заетостта с 5%. Премахване на парафискалните такси, увеличаване на пенсиите до 60% от средната заплата, фискална децентрализация, 1000 евро за всяко новородено дете, намаляване на ДДС на 5% за детските храни и стоки. Според проучването на учените от икономическия факултет, обещанията на дясноцентристката коалиция ще "струват" 8 млрд. куни, което е над милиард евро. Те смятат, че намаляването на ДДС ще "струва" над 3 милиарда куни, а мерките за борба с демографския спад ще изискват 317 милиона куни. 

Левите обещания струват 6.8 милиарда куни

Коалицията "Хърватия расте" също обещава да намали парафискалните такси. Това, смятат авторите на икономическата им програма [на хърватски език], ще има финансов ефект от 300 милиона куни. Управляващите не планират драстични намаления на ДДС, а само на опрелени продукти от потребителската кошница. Предвижда се работодателите да не плащат осигуровките върху заплатата на хора над 50-годишна възраст в продължение на 5 години. Планира се увеличаване на минималната заплата, въвеждане на вдовишка пенсия. Икономистите от икономическия факултет в Загреб оценяват мерките на коалицията на 6.8 милиарда куни, което е малко под 1 милиард евро. 

А всъщност коя е дясна и коя лява коалиция?

Предизборните дебати разкриха някои идеологически противоречия. В първия предизборен дебат, който се проведе по Nova телевизия, десните отнесоха остри критики заради плановете им да намалят ДДС. Всички останали участници, без значение от позицията им в политическия спектър, обявиха тази мярка за нереалистична. Любопитно беше обаче, че представителят на Родолюбната коалиция Желько Рейнер се застъпи за силно присъствие на държавата в икономиката. По време на разговора за това дали трябва държавни предприятия да се приватизират или ключова инфраструктура, като магистралите например, да се даде на концесия, той попита как така частникът би могъл да бъде по-добър стопанин от държавата. "Каква е логиката!", възкликна той. Според него, нужно е просто ефективно управление. Неговият противник от "Хърватия расте" Орсат Мильенич, министър на правосъдието, пък зае изцяло дясна позиция като призна, че държавата не е добър стопанин. 

Според Рейнер, реформата на държавната администрация е много важна, но не "по вулгарния начин", тоест да се говори за бройки. Съкращенията няма да решат проблема, смята той, а увеличаване на ефективността, мотивация и демотивация на труда. През последните четири години, когато безработицата и задлъжнялостта скочиха рязко в резултат на продължителната рецесия, двете най-големи партии често сменяха местата си. Премиерът Зоран Миланович често влизаше в обувките на десен остерианец, докато десният Карамарко критикуваше задушаването на икономическия растеж. Размиването на идеологическите линии е процес, който се забелязва навсякъде по света и е продиктуван основно от глобализацията. Това е и причината за засилването на националистичните и шовинистки политически опции. 

Кои са важните теми в хърватските предизборни дебати?

Някои теми определено бяха изненадващи. Така например тази, с която регионалната телевизия N1 (собственост на СНН) откри дебата си, беше за правомощията на президента. Тя е провокирана от задълбочаващия се конфликт между президентската институция и правителството след президентските избори в началото на годината, спечелени от кандидатката на HDZ Колинда-Грабар Китарович. Последните месеци минаха изцяло под знака на нежеланието на премиера Зоран Миланович да сътрудничи с г-жа Китарович, което създаде атмосфера на предварителна кампания и на обвинения, че г-жа Китарович ръководи предизборната кампания на HDZ. Въпрос, който беше поставен по време на дебата по N1 и на него всички участници, с изключение на самите HDZ, отговориха с "да", че президентката работи за HDZ по време на кампанията. 

Преобладаващото мнение сред партиите, които имат шанс да влязат в парламента или да продължат да бъдат във фокуса на общественото внимание, е, че президентът трябва да продължи да се избира пряко. Единствено управляващите са на мнение, че това трябва да се решава от парламента. Покрай този въпрос представителят на HDZ Иван Домагой Милошевич призна, че Хърватия все още не е зряла демокрация. Със силна позиция излезе представителят на сръбското малцинство в Хърватия Милорад Пуповац, според когото президентската институция не бива да дублира волята на народа. Парламентът е представителството на народа и в момента това е най-слабата институция, каза досегашният депутат. Една от причините, смята той, е именно ролята на президента, който отнема суверенната воля на народа. 

С тази теза категорично не беше съгласен бившият президент Иво Йосипович, според когото това, че Саборът е слаб не е проблем на президента, а на отношението на народа към парламента. Депутатите трябва да се еманципират от властта и ръководствата на своите партии, каза той. Силно обсъждана тема е и реформата на държавната администрация, която се смята за прекалено голяма. Между партиите няма съгласие как точно трябва да се подходи. Сегашните управляващи са на мнение, че реформа е необходима. Орсат Мильенич каза, че проблемът не е в голямата бройка, която не е чак толкова голяма. Проблемът е в цената, която гражданите плащат. Той смята, че добре работещите трябва да бъдат награждавани. Лидерът на една от новите консервативните формации "Мост" Драго Пъргомет, бивш висш кадър на HDZ, пък припомни, че всяко правителство назначава между 5000 и 10 000 души в администрацията. 

Деполитизирането на държавната администрация и въвеждането на меритокрацията е една от конкретните препоръки на Европейската комисия по Европейския семестър. В изпълнение на тази препоръка правителството на Зоран Миланович започна въвеждането на конкурси за ръководните постове в компаниите държавна собственост или с държавно участие. Големи спорове предизвиква и концесията на автомагистралите, чието изплащане е голямо бреме за хърватския бюджет. Правителството направи опит за концесия, но се отказа заради силен натиск на синдикатите. "Орех" на Мирела Холи е против концесията с аргумента на HDZ, че ако някой би имал сметка да вземе магистрала на концесия, тогава защо държавата чрез реорганизация да не постигне същия ефект, попита тя.

Против концесията се обяви и партията на загребския кмет "Бандич Милан 365". Орсат Мильенич обаче защити тезата за концесията като подчерта, че не става дума за разпродажба. Той добави, че магистралите са по-скоро емоционален въпрос, но дългът е налице и той трябва да бъде върнат. Покрай спора за магистралите прехвърчаха и редовните престрелки между HDZ и SDP, тъй като министри на HDZ бяха съдени за корупция, свързана именно с автомагистралите. Случаите на боядисване на тунели на 6 пъти по-висока цена са вече пословични в Хърватия. HDZ обаче твърди, че вече е обновена и изчистена от корупция партия. 

Друга бодлива тема в хърватската предизборна кампания са еднополовите двойки. По време на сегашното управление законът за съжителството беше обновен и значително либерализиран, което провокира провеждането на референдум за промени в конституцията. На допитването мнозинството хървати се съгласиха, че в конституцията бракът трябва да бъде изрично дефиниран като съюз между мъж и жена. Любопитна подробност е, че инициаторът на референдума сдружението "В името на семейството" най-сетне се включи в предизборната надпревара. Очаквания, че движението на Желька Маркич ще прерасне в политическа партия, имаше още за европейските и президентските избори, но това така и не се случи. Те обаче се включиха за парламентарните избори и един от елементите на кампанията им е именно ремонт на семейния кодекс. За такава промяна се застъпва и HDZ. Нещо повече, Родолюбната коалиция планира да въведе и законова забрана на абортите, което възмути Мирела Холи.

Между нея и г-н Милошевич избухна словесна престрелка по време на дебата по телевизия N1, след като г-жа Холи отбеляза, че почти няма жени в листите им. На това г-н Милошевич отговори, че за жените е по-трудно да си пробиват път в политическия живот. Нещо повече, той заяви, че именно затова HDZ е консервативна партия. Изказването му предизвика бурна реакция не само от страна на Мирела Холи, но и на представителката на "Мост" Ружица Вуковац, която дори предположи, че зад предложението на HDZ да се плаща по 1000 евро за всяко новородено стои замисъл жените да си останат в къщи. Между другото, интересно предложение на дясната коалиция е жените да започнат да получават заплата от държавата за отглеждане на деца след четвъртото дете. 

Външната политика беше слабо застъпена и в двата дебата, но въпреки това от диспута по N1 станаха ясни някои съществени различия. Така например "Хърватия расте" избягва директно да разкритикува Русия за инвазията й в Украйна и смята, че без Русия войната в Сирия не може да бъде решена. HDZ са предпазливи в своите външнополитически изяви като основно твърдят, че Хърватия в момента е в изолация, което трябва да се промени. Важно е да се отбележи, че евроскептицизмът завладява всички политически партии. Хърватия никога не е била силно проевропейска, като дори референдумът за членството на страната в ЕС беше пред провал, ако не беше свален изборният праг. Две години и половина след присъединяването обаче, настроенията са доста мрачни. 

Общото усещане е на разочарование. Анализът на мнозина политици е, че това се дължи на излъганите очаквания, че с влизането в ЕС рязко ще се повиши иконимическият стандарт. Разочарование, през което минаха и всички източноевропейски страни. Това обаче не е единственият повод за разочарование. Начинът, по който ЕС се справя с бежанската криза също генерира силно разочарование и дори фрустрация, още повече че Хърватия е в центъра на западнобалканския маршрут. До момента през страната са минали над 320 хиляди бежанци. Мирела Холи смята, че ЕС не се е справил с това голямо изпитание. Липсата на обща политика и солидарност е много лош провал. Милорад Пуповац пък предупреди, че ЕС и НАТО грешат като не ускоряват процеса на интеграция на Сърбия и Черна гора. Твърде дълго проточват този процес и така отварят пространство за въпроси като превъоръжаването на Сърбия, каза той. 

Той обобщи първите две години от членството като заяви, че две неща са научени. Първото е позитивно - свобода на индивида, върховенство на закона, права. Има обаче и отрицателен урок и той е, че именно ЕС се отказва от тези свои идеологически идеали. Външната политика изобщо не е заложена в предизборните програми на двете най-големи предизборни коалиции. И двете обаче отделят време на борбата с организираната престъпност и корупцията, но без значителни подробности. Просто се поема ангажимент.  По-малките партии имат външнополитически позиции. Най-изявена е тази на антисистемната патия "Жива стена" на младия Иван Вилибор Синчич, който се класира трети на първия тур на президентските избори. Той смята, че Хърватия трябва да напусне и ЕС, и НАТО.

Важно е, че и двете големи коалиции са включили в своите програми и по нещо за медиите. "Родолюбната коалиция" планира изработването на нова и всеобхватна медийна стратегия, промени в закона за медиите и в закона за електронните медии, така че да се подобрят условията за локалните и регионалните медии. Те обещават също така изравняване на ДДС-ставката от 5% за всички печатни медии. Обещават и намаляване на вноската за радио и телевизия. HDZ обаче често е обвинявана от левите медии в налагане на цензура и медийни репресии. 

"Хърватия расте" планира да продължи либералния си подход спрямо медиите. Тя също е обвинявана от десните в подкрепа за "своите медии". Коалицията не предлага подробности какво точно смята да подобри. По отношение на борбата с корупцията също няма много подробности, но се подчертава, че корупцията застрашава правата на човека и подкопава морала и структурата на обществото. 

В хърватската политическа култура предизборните коалиции вече са напълно утвърдени. Тазгодишната кампания показва обаче, че това вече не е достатъчно за изборен успех. Малките партии във водещите коалиции вече са почти изцяло претопени и нямат самостоятелен живот. Затова новите партии и политически формации ще се окажат ключов фактор при решаването на изборния резултат. Засега и двете големи предизборни коалиции отказват да коментират евентуално следизоборно коалиране, но ако резултатите се запазат близки до социологическите проучвания, тоест продължат да са силно изравнени, това ще означава висящ парламент и необходимост от съставяне на следизборни коалиции. Някои от малките партии вече вдигнаха цената си като заявиха, че няма да участват в следизборни сделки. Предпочитат да влязат в опозиция и оттам да отстояват принципите си. Други пък не са толкова категорични. Едно е сигурно обаче, който продаде душата си на черноризците, със сигурност ще плати висока цена по-късно.